Води ли защитата на жените от насилие, до признаване на гей браковете?

Всичките тези неща се дължат на мутации в андрогенния  рецептор (рецептора за тестостерон), засега са класифицирани около 400 такива. Но всичките са мутации. И предизвикват заболяване, известно като синдром на андрогенна резистентност (AIS, разделящ се на PAIS, MAIS и CAIS) или синдром на Морис. Синдромът може да се предизвика и от мутация в гена за ензима 5-алфа-редуктаза, който превръща тестостерона в негов метаболит (да не навлизаме в подробности).

В медицината синдромите обозначават заболявания, а не просто интересни вариации.

Именно защото сте запознат с хормоналната терапия, очаквах да не говорите така лекомислено за нея, когато се прилага на малолетни с колебания в сексуалната идентичност.

Вашето тяло не е болест, нито е заразно, но има генетичен дефект. Няма нищо срамно в това. Не е по-различно от хемофилията, албинизма, сърповидно-клетъчната анемия, инсулиновата резистентност и един куп други генетични дефекти, дължащи се на точкови мутации. Това по никакъв начин не Ви принизява като личност.

Аз намирах проблема с насилието над децата за много сходен с проблема с насилието над жените.

Всъщност голяма част от причините възрастен да удари дете съвпадат с причините мъж да удари жена.

Част от тях са традициите и стереотипите, друга - възприемането на детето като непълноценен човек, с когото можеш да се разпореждаш. Също - схващането, че боят възпитава и можеш да формираш личността, която искаш, чрез физически наказания.

Записаните случаи на насилие в ДГ въобще не са от вчера, между другото.

Има много малко семейства, в които децата не се бият въобще също. В някои си се бият съвсем осъзнато и със съзнанието, че това е родителско задължение.

Разбира се, това си е в реда на нещата, защото това са си нашите традиции. Ние нямаме проблем с тях, затова в свободното си време ще спасяваме всички други деца по света от каквото ни хрумне.

За информация на модератора - домашното насилие е напълно в обхвата на обсъжданата конвенция.

Жените бият децата много повече от мъжете.
Но наистина причината е същата - че са по-силни, и че намират този начин като най-лесен за налагане на своята воля и своето превъзходство.
Тук нямат роля никакви стереотипи, никакви мъжки и женски джендъри.

Съвсем различно е от хемофилия. От хемофилията се умира и получаваш увреждания, затова се налага лечение и контролиране на болестта. От AIS не се умира, не се "страда" и не се налага лечение. А именно от самото "лечение" страда Пол, а не от мутацията. Точно това се опитва да ги каже вече в няколко поста, но ти се правиш на разсеяна.

Г-н Найденов, в предишен пост обяснявате, че клиниките не правели нищо такова като смяна на пола на деца, а “само” им давали блокери, за да не се задействат биологично заложените им хормони. И това явно според Вас е ок. Сега пък било подсъдно. Последно?

Някои мутации са по-смъртоносни от други, но механизмът е един и същи.
От албинизъм също не се умира.
Има и други не така животозастрашаващи мутации - примерно раждането с 6 гръдни зърна. Това никак не пречи, но тези хора не искат да се отделят в друг човешки подвид.
Интерсексуализмът е свързан най-малкото с репродуктивни проблеми, най-често пълна липса на фертилност. Отделно завишен риск от рак на тестисите при по-тежките форми. Социалните проблеми идват едва след това.

Простичкият отговор е, че отдавна родителят няма думата за кого ще се жени, с кого/какво и по какъв начин ще прави секс детето му. Нито има право на предпочитания в това отношение.
Родителят има право да възпитава, напътства, насърчава, подкрепя/или не и да взима решения касаещи детето му до една определена възраст.
Мен като родител ме притеснява неяснотата относно критериите, които ще  определят родителя дали е насилник, хомофоб и пр.тъпотии. Притеснява ме контролът върху личните мнение, критичност, пространство и правото на свободен избор.
Насилник ли съм ако кажа на детето си,  че подиумната звезда е еталон за грозно и не заслужава внимание, но го възпитавам, че добрите му обноски и отношение са задължителни в начинът му на комуникация?
Насилник ли съм, ако забранявам физически достъп на определени хора до детето ми независимо от пола, възрастта и религията им? Задължително ли е да се харесваме и общуваме с всеки един човек?
Ако нямам телевизор в къщи, това насилие ли е върху детето ми?
Ако дъщеря ми вижда, че хобито на мама е бродерия и желае да я науча, и аз я уча - насилие ли е?
Насилие ли е ако готви с баща си? Насилие и стереотипно възпитание ли , ако я обучавам на стрелба с лък, защото мама е много добра и е друго нейно хоби?
Не ме притесняват различните ориентации, не ме притесняват гей браковете, не ме притеснява нищо свързано с тях и начинът им на живот, до моментът, в който не дойдат да ми казват кое и как ще се случва в моето семейство, особено по техен образ и подобие.

Това търссене на внимание и признание по медии и интернет е не по-малко болестно състояние.

И между другото, всяко дете минава през такава фаза - още една причина да е опасна тази идеология.

Всъщност стереотипите имат голяма роля. Примерно, битува мнението, че боят възпитава и прави от децата хора. Това не е базирано на биологичен факт, а на възпитание и стереотипи. Доказано е, че хора стават и от деца, които не са бити никога.

Мъжките и женските роли са само част от социалните роли. "Родител" и "дете" са също социални роли - в допълнение на биологичния факт. Когато жена или мъж бие дете, те го правят в ролята си на родител, а не в ролята си на мъж или жена.

И определени неща се считат приемливи за родителя и детето (точно както за мъжа и жената). Например, счита се за приемливо родителят да налага със сила решенията си. Или че детето да е неспособно да взима решения за себе си. Което има биологична обусловка - но има и социален аспект.

Защото възрастта, на която детето става пълноценен член на обществото е различна според преценките на обществото. Или пък за това се изисква някакъв ритуал на инициация и т.н.

Има много аналогии с дискусията за ролите на мъжа и жената - вкл. и по отношение на насилието.

Човекът вече няколко пъти ти каза, че нито е болен, нито има нужда от лечение. Ти не та не, болен си и страдаш.
Според теб, ако някой реши сам да си сменя пола, това е ужас на ужасите, но ако доктори решат да "лекуват" невръстно детенце с операции и хормони това е ОК, така ли?

Преди доста страници питах как ще реагират тук пишещите, ако им се роди дете с двата полови белега? Какъв пол от стандартните ще изберат за детето си?

Не съм му казала, че страда, а че има генетично заболяване. Той преценява дали страда от него или не. Не му застрашава живота, но ако държи да води що-годе нормален живот, лечението е необходимо. Ако не държи на това, няма да загине, ако не се лекува. Не всички болести са животозастрашаващи.

Възрастните да си сменят каквото искат - не е никакъв ужас. Ужасът е, когато към такава дейност биват подтиквани малолетни.

Самият г-н Найденов подхожда към хормоналното лечение и операциите на малолетни с двоен стандарт: да за транссексуалните (дори и да са въображаеми), не за интерсексите.

Според мен пък точно при интерсексите лечението има своето място. Разбира се, точната диагностика е от първостепенно значение. Няма никаква пречка да се установи причината за интерсексуалното заболяване, за да се прецени може ли да се компенсира аномалията или не, както и какво би било естественото развитие, ако я нямаше. В случаите на андрогенна резистентност очевидно е глупаво тези момчета да се правят на момичета (включително в онова бразилско село).

Ако някой реши да си сменя пола, това си е лично негов въпрос, да си го прави и толкова. Ама ако някой реши да обяснява и да дава нагледни примери на всички малки деца, че е нормално днес да си момче, утре момиче, а вдруги ден куче и това е много яко, че семейство с две майки или двама бащи е най-естественото нещо за пример и т.н., е това вече не е личен въпрос.

Не виждам никакъв проблем в това, че докторите лекуват невръстни деца, кой друг предлагате да ги лекува??? И да, винаги има риск да се обърка нещо, дори за елементарни неща, това е положението. Колкото и да си говорим глупости, това няма как да го променим... Ааа, сетих се, може би с ИК ще забраним докторските грешки. Или пък ще забраним да се лекуват децата до навършване на пълнолетие за да може да се вземе и тяхното информирано съгласие 

Към днешна дата една бременност протича под такъв контрол, че подобно нещо трудно може да остане незабелязано. Също така развитието в медицината предоставя значителен широк кръг от избори. Аз лично не бих могла да дам отговор без да съм наясно каква е практиката в консултиране и специалистите, чиято работа е решаването на един такъв въпрос.
Ако се установи синдром на Даун при ФМ/амнио обикновено препоръките са аборт по медицински причини?
Какво решение би взела бременна при, която се установява спина бифида на плода? Друга малформация?
Правят се прогнози, изследвания, изясняване на реалните възможности и т.н.
Когато на трета ФМ се появи съмнение за проблем със сърцето на детето ми какво решение трябваше да взема според теб, Цеца? Не се решава просто така. Дадоха ми се варианти при този, този и този случай. Прегледа ме тесен специалист, установи че проблем не вижда. Сега обаче пак излизат съмнения от други лекари. Дадени са ми препоръки детето ми да бъде прегледано след определена възраст от определен специалист. Чакам и това е.

Хайде честито, ИК отиде където й е мястото, в коша, ГЕРБ официално биха отбой

https://www.dnevnik.bg/politika/2018/02/14/3129930_gerb_otteglia … ef=home_mainStory

Положителното от цялата история е, че се разшумя около дейността на джендърските НПО-та. В резултат - вече няма да имат тихомълком домогвания до училища и градини. Упс, да не забравям, че някои хора ще се разминат с едни пари и сега ще им е голяма мъка... Ами да намерят нещо смислено с което да се занимават и да си докарват доходи.