Между майка ми и мъжа ми

А има едни проклетии, които отказват да спазват предписаното лечение, лъжат, че си пият хапчетата, но когато получат криза и се налага спешно да ги закараш в болница, става ясно, че са скатавали. А има доста болести, които с правилно медикаментозно лечение се контролират, но бабичката си решава, че всички искат да я отровят и не се лекува, затова пък държи всички на нокти, защото всеки миг може пак да се просне и да трябва да я спасяваш. Малко дете, като се проклетисва, ще го напердашиш и ще му дадеш лекарствата насила, но стареца какво да го правиш...

Поговорката " Каквото повикало, такова се обадило" е велика, както и приказката за внука, който казал на баща си да запази копанята на прасето, та като дойде неговия ред, да му сипва храната вътре, както сега я сипват на дядото.
А, децата се учат от примера на родителите си- от това, което наблюдават като отношения "мама- баба"  и го възпроизвеждат " когато му дойде времето".
Затова има толкова изненадани мами, които в един момент изревават как са " посветили живота си на децата", а сега няма кой една чаша вода да им подаде.

Никой родител, жертвал се за децата си и поставял тяхното добруване над своето, не би искал да ги тормози с обременяващи грижи по себе си. Ако ли го прави, то той през всичките години не бил такъв за какъвто има претенции.
Дано доживея до старини и дано съм с ума си, че да не допусна децата ми да провалят живота си грижейки се за мен.

Извинявам се ,че се намесвам,но когато човек е млад му се струва,че винаги ще е със същите разбирания и със същия акъл.Но хората с годините се променят.Идва деменция,алцхаймер.Никой родител не иска да притеснява децата си,но се случва.Също така истина е ,че с годините хората стават егоисти.

Да де, но това не значи, че трябва егоизмът им да се вземе насериозно и следващото поколение да си стопира живота.

Сега се сетих, че е ОК да си оставиш децата друг да ги гледа, обаче за гледане на възрастен се напуска работа с лека ръка и се смята за много, много недостойно да го "хвърлиш". Виж детето може...но бабите са явно с приоритет, никой не мрънка за кариери и развитие, ако някоя жена каже "делегирах грижите, за да работя"...представете си какво ще настане.

Е, не, в Бг все още се смята, че оставяйки възрастен човек в дом го "захвърляш", "изхвърляш" и т.н. Справка - темата "Ограничителна заповед за луд роднина". Интересно четиво е.

Аз още отсега си планирам как ще се грижа за майка си и други две близки, които застаряват и един ден аз ще се грижа за тях.

Не ми пречи изобщо, нито ще ми тежи грижата.

Не бих ги оставила в дом, но не защото са ме отгледали, а защото ми се струва по-правилно да споделя живота си и с тях.

Не мога да си представя да са в дом, самата мисъл ме потриса.

Ами аз планирам как да намеря хора за тая работа, защото съм наясно, че ще ме депресира тотално и може би ще ме разболее. Съвсем реално- не си представям да се справя.

В оная тема ако не бяха претенциите за апартамент, може би щяха да са по-леки реакции...

Абсолютно! Направо е песен да се бориш с възрастен с деменция, който крещи нощем, че се опитваш да го убиеш и маже ла..а  по входната врата.
Аз съм английската кралица, приятно ми е.

В БГ имаме негативно отношение към старческите домове, защото в голяма част от тях условията са мизерни, а персонала - некоректен и може би дори неподготвен за изпълняването на функциите си. Не знам дали в напредналите икономики положението е това, което се вижда по някои филми, но честно да си кажа, гледайки такива филми понякога чак завиждам на старците в тамошните старчески домове. В БГ на този етап поне   в държавните домове положението е доста неприятно.
Имах позната, оставена в старчески дом. Посещавала съм я там няколко пъти заедно с близките й, които бяха мои приятели. Дожаля ми за нея. Затворена по цял ден в една стая като в болница. Лежи, седи, гледа през прозореца, със съквартирантката си не се разбираше добре. Без ТВ, без радио, освен, ако близките не й занесат (по едно време май й занесоха, но на много хора няма кой да им занесе или и близките нямат с какви пари да ги купят). Има един телевизор на първия етаж, който е за всички, но до първия етаж няма асансьор, а някои от хората не могат да се преборят със стълбището сами. Персоналът не ги съпровожда за гледане на ТВ естествено. За санитарният възел няма да отварям приказка, защото още ми се гади като си спомня. Да излизат навън не знам дали им позволяваха, но то и не бяха много хората, които можеха сами да излезнат. Иначе поне градината на дома беше приятна, имаше 2-3 беседки, пейки, стари борове - доста красиви.
За да съм честна ще вметна, че по онова време домът се ремонтираше поетапно и етажът, на който беше настанена познатат ми все още не беше ремонтиран. Не знам каква е била ситуацията по ремонтираните етажи,но в крайна сметка тя почина след падане по стълбите докато се е лутала в опити да стигне сама до столовата - имаше много слабо зрение.

Нали, просто си личи как някои хора си окичват белите крилца и осъдително подскачат, ама в реала са седяли отстрани да цъкат с език,  че и обвиняват измъчения човек, поставен в крайно тежка ситуация за това, че не блести от щастие.

Майка ми почти беше откачила, гледайки баба над 6 месеца. Накрая вече и тя беше изнервена, не е казвала да мре, но вече не издържаше. Не спеше по цели нощи, баба тропаше с бастуна по стената на стаята й за разни неща или просто за компания през кратички интервали по цяла нощ. Чистеше лайна, къпеше я, преобличаше я, хранеше я, какво ли не. Ами кошмарно е.
Това трябва да си много безчувствен и коравосърдечен човек да обвиняваш изтерзания гледач на тежко болен и неадекватен човек в злоба. Това не е злоба, а безпомощност и изтощение, ама трябва малко емоционална интелигентност, за да осъзнаеш, че да си гледаш бебенцето не е като да гледаш терминално болен старец с изгледи положението да се влошава.

Пишеш откровени глупости.
Тръгни на работа, че явно изтерясваш и губиш човешкия си облик.
Никой не е тръгнал да напуска работа, за да гледа възрастен човек.
То, затова и е толкова натоварващо- трябва да съвместяваш нещата.
Ако имаш финансовата възможност да наеме човек за дадена част от деня, е голямо облекчение.
Ако нямаш, се принуждаваш да поставиш възрастния в условия, които не би искал да поставят теб.

Гугъл, то тука белите крилца вървят и с ореолчето, че даже и не едно. Тя ще гледа майка си, че и още две жени в добавка. Предлагам да си смени ника от Spiderwoman на Superwoman.

Много е лесно да си говориш просто ей-така. Колкото да не заспиш. Простотията не Сирената не вярвах, че ще стигне и възрастните хора.  Ама тя граници няма.