За пореден път...

Ще ми стане леко... след 18 години като порастнат децата.

по-раншко ша да е, не бой се! направи си една услуга, моф и не се обръщай назад повече! освен съмнение и болка, друго няма да намериш. а животът е прекрасен и се живее само веднъж!
   

МОФ ако продължиш да мислиш и чувстваш по същия начин - пак ще ти тежи!?
Теб не ти тежат ДЕЦАТА и дори не грижите, а остатъчните чувства и самотата... Жалко, че не можеш да си припомниш колко си била самотна с мъжа си до теб! Тогава би видяла, че загубата е емлака и не си струва сълзите ти и болката ти... НО пак ти казвам - има си причина за всичко и твоя урок е почти завършил. Бъди смела и ще си получиш междучасието, а може и ваканция даже...

Целувки и те прегръщам, и аз си те обичам! Аз съм горда че те познавам - че мина през ада и остана нормален човек! Горда съм в такива моменти че и аз съм жена!

Ех брееее и чувства имал....
не ми се иска да го казвам, но казах ли ти? За съжеление ... тоя няма да се осъзне и след години само ти да не се смилиш по една или друга причина.
 

П.П. а, как изкарахте???   

Хехе... видях аз, ти си ме питала и в чата, но аз вече съм била в кревата...

Ми как... Пристигнахме в 3 след обяд. Той за негово щастие ни чакаше на гарата. Оливер като го видя, като се втурна към него. Голяма любов, голямо чудо. На мен ми призля.
Бебата спеше, но като се събуди и като го видя и като грейна онуй малко личице. Чувства ли, че това е баща й... не знам.
Много мразя такива срещи... няма къде да се отиде. Мислихме, мислихме и се натресохме в един шопинг център да ядем и пием кафе. Ама то не може да се отпусне човек, да пусне децата да си играят и баща им и той да си играе. Та гадно беше, а и аз за сетен път се чувствам все едно аз съм му ги сервирала децата.
И хем му бях казала, че е много скъпо да се пътува (па да не говорим колко вече ми е трудно да съм с двамата, единия се тръшка а другото все гледа как да се отърве от коланите в количката и да падне от нея) и пак с нищо не ни облекчи положението. Мисля си, как да му известя да плати поне половината от пътя.
Та след като затвориха шопинг центъра в 6 той ни закара при приятелката ми. Децата бесняха на воля... Оливер дори изби един от млечните зъби на бъдещата ми снаха.
Общо взето, цялото пътуване беше от рода на "гъз път да види", единственото хубаво беше, че се видях с приятелката си която за н-тен път се мести заедно с децата си при мъж й в Америка (те са на вълна 2 години в УСА, 2 във Фин... и на нея не й е лесно).

А таткото... не не не. Не го искам обратно. Искам само да го видя да иска да се върне, да му липсваме, да страда... ей това искам. А аз хладнокръвно ще го гледам и ще си живея новия си живот.

МОФ, млечен зъб  , трябва да даде пари, че сте спестили ходенето по зъболекари. Целуни терминатора 

Набит и нацелуван е!

Ама то смешна случката де...
Щото тя снахата искала да го целуне. Той обаче й казал, че не иска и се дръпнал. Тя настояла. Той пак казал НЕ. Тя пак рекла да го целуне и той решил да замахне с плюшената играчка и зъба дето и без това се клател излетял.
Кръв доста тече де. Но зъбната фея донесе на пострадалата 1 евро на другата сутрин та всичко беше простено и забравено.

Хахахаха, направо си го представих цветно.... Какво да правиш, момиченцата наистина по-рано съзряват - не знам дали за добро или не... Гледам щерката - направо се е влюбила в един Кико от градината, като го види в градинката случайно и почервенява... само търси повод да го прегърне... А той - търчи, дивее, и пет пари не дава за разните му сантименталности...  Значи да се готвя за избиване на млечен зъб, а? 

МОФ-и, тоз бившия ти... Хем има чувства към теб, ама въпреки това иска да те води в съда заради децата, а? Брей, по какъв странен начин иска да ти докаже наличието на чувства...
Ей, голям егоист е и това е... Дано да можеш да се откачиш от него поне психически - да не те натоварва...
А защо не искаш да стигате до съд? Има ли възможност на него да присъдят правата на дечицата?

Не искам да се съдим защото нямам пари да го направя, а и не се знае съда какво ще реши въпреки, че много ме съмнява да присъдят децата на някой с психически проблеми след като аз съм си съвсем здрава, без болести и алкохолни проблеми, макар и безработна... но и 8 % от тукашното население са безработни та не вярвам и това да е голяма причина.
Но нали знаете колко е лесно да се излъже в съда, а него (бившия) го бива много в лъжите. Вие на кого бихте повярвали? На сънародник или на чужденец? Че тукашните са "всичко финландско и родно, любя, тача и милея".

Eeee, защо мислиш така? Нали и тези деца влизат към категорията на родното.. А и ти не си баш чужденка там...
Единствения проблем който аз виждам е работата - могат да кажат че бащата може да осигури повече  от теб и айде...

Веднъж една приятелка ми каза - мъжа ако седи при една жена, то ще е заради нея, а не заради децата. Остави ги вика тия работи с децата. Безброй пъти се уверявам, че беше права. Всеки, който питаш "Абе ти защо си с него/нея" и отговори "Заради децата" знай, че е оправдание. Най-лесния начин да каже - няма друг начин, така трябва. Но причината винаги е друга.
Така че мисълта ми е - той сега като е решил аджеба че иска нещо от тебе, естествено ще използва децата - за да те вижда посредством тях възможно най-често. Та нали само допреди месец не обърна никакво внимание на малката като беше дошъл у вас. А сега изведнъж - хоп - и интерес.
По този начин се опитва да осъществи връзка с теб - така го тълкувам аз това.
 

Каси, връзка, връзка... ама на, никъф го нема да се обади. Па и да се... ни го ща тоя. Имам си друг

Аз ще пускам друга тема по друг въпрос... ама да се окопитя малко, че минах през един уикенд от ада...