Как е най-правилно?

То и при това положение не е ясно какво става с двойката,когато се разделят...
Но поне от юридическа гледна точка може и двамата да имат права.

Ако не иска да ходим в Гърция, а си държи на Малдиви, да плаща Няма да се дърпам и ще го придружа. За щастие, имаме сходно мислене, заедно решаваме къде НИ се ходи и кога, сядаме, обсъждаме и стигаме до консенсус.

Почивките нямат нищо общо с темата.
Ако някой иска лукс,нека си плаща за него.
Има как и двамата да отидат на подобно място,без да бъде унижен който и да е.

Аре, не знам как в България, а там къде съм се оженил при брачно подписването имаш избор какво ще стане при раздяла -
1) Всичко какво двойка притежава ще делят наполовина.
2) Кой какво притежава преди брака ще остане на него, какво спечелено в брак - наполовина, без да гледат приходите (default option)
3) Всичко разделно. Лесно да сметнеш - взимаш декларациите за приходите, смяташ пропорционално, делиш какво притежават на момента по тая пропорция.

Ставиш една отметка по избор, подпискаш и това. Ако нямат деца, разбира се

Предбрачен договор е вариант, защото всяка от страните ще знае на какво може да разчита, ако бракът се разтрогне. Така се вижда кой с какво влиза в брака и кой с какво ще излезе. До голяма степен това е и защита за жената. При тая крехка институция на брака не бих влагала нищо материално вече в чуждо жилище, ако нямам гаранции, че ще си го получа обратно или поне някаква компенсация за него. Материално мислене или не, по-важното е, че не искам да загубя своето и друг/и да се радват на него, което съм купила със свои средства. А днес жените толкова бързо ги заменят с нови, че просто си е задължително жената да си има едно наум. Давам пример със себе си, за съжаление попаднах на Ганьо. Вложих много в негови жилища (има си две, едно наследствено и едното си купи сам, но не позволи аз да участвам). Защото все се стремях да делим (огромна грешка при неравни доходи) или се натисках да си поемам моята част от разходите, да не съм в тежест (глупост отвсякъде) или си мислех, ето, давам, правим за нас, съграждаме общо бъдеще, няма да се разделяма, ала-бала. Никакво бъдеще няма. Сега друга седи там, където аз наливах пари и няма изгледи никакви компенсации да получа. Ама новата едва ли дели разходите си с него, нали ? Така че може би зависи и от жената и как ще постави нещата в началото на връзката. А че Ганьо може да я кара да дели, хем че получава по-ниска заплата или да иска от нея да влага в неговото жилище под претекст, че трябвало нещо и тя да даде, ами струва ми се жалко, несериозно и направо срамно за мъж да иска това от една жена.

Да, разводите и разделите са по-често срещано и това не е лошо. И преди, и сега някои двойки са щастливи заедно цял живот, други, с времето откриват, че не са един за друг - това не се е променило. Само дето "преди" раздялата не беше толкова лесна (не че и сега е много лесна) и повече хора оставаха заедно в нещастни връзки.

"Дели се на половина"
Да разбирам -взима се трион и се реже апартамента на две?
Ако единия има много пари спестени(което е рядкост сред българите) и може да откупи дела от другия, ок.Но ако няма пукната пара да даде,какво правим?
Другарчето му е в същата ситуация ,и двамата имат претенции за апартамента,нали е по равно...

Според мен е по-просто. Този, който не е написан никъде, че фигурира в НА просто не купува бои, дограми и строителни материали, а допринася с неща, които реално може да си вземе един ден. Обзавеждането на многостаен е достатъчно голямо перо.

Особено,ако е на гол панел и няма нито баня,нито врати,нито кухня или каквото и да е.

Тези въпроси решават със cъд по семейното право.

Всъщност, продават апартамент и взимат си пари. Нали всичко може да превърна към пари днес?

Пази плащани сметките. Това е добро, дори ако не мислете за раздяла, казва се планиране и спазване на бюджета. Всяко семейство трябва да бъде отговорно за финансите и да знае откъде идва и къде заминава.

Това, че някой има касова бележка не виждам защо трябва да означава, че той го е купувал. При фактури или онлайн купувано е друго, но човек много често има само една касова бележка. А и темата много се поизмести, в крайна сметка въпросът е за България, а някои от тези неща не са приложими тук.

Какво правят хора в България, ако има спори за собственост? Нали тръгват в съд и той решава?

В България също има СИО и разделност на имуществото, затова за човек с една кола и апартамент е глупаво сключване на предбрачен договор. Тук доказуемостта по нарушение на клаузи за изневяра, примерно, е много по- трудна, отколкото в страните, в които е популярен подобен вид договор.
Имаме си в законодателатвото режим на разделност, така че за средностатистическия гражданин става малко "видяла жабата, че подковават вола" с тия договори, но това е друга тема.
Аз също мисля като Гугъл, влагаш в мобилни неща.

На мен ми е интртесно дамата, която сподели кофти опита си (не мога да скролвам в момента да видя ник), че е влагала много в чуждо жилище и сега друга му се радвала, нищо ли не си е взела. Все пак уреди, техника.
Или човекът е бил лошо настроен и не ти е позволил нищо да си вземеш?

А как бихте реагиралии на човек, който си има жилище от преди това, но отказва да живее в общо- под наем (давайки своето също под наем,т.е. не губи вноска по наеми) ило да вложи в общо.
Държи си да си живеете в неговото.
За мен звучи кофти и при такъв отпор за общо градене на нещо определено бих си свила всякакви вложения в неговото и бих си влагала в нещо свое.

Може да е вложила в направата на кухня или други мебели, абе все едно, явно не си е ги е взела.