Как е най-правилно?

Може, затова попитах каква е била ситуацията.
Както казах по- напред, за мен е долно такова поведение. Ако знам, че човекът ми е направил кухнята, ще му дам уреди, за да не пляска с ръце като голтак и да се чуди по- напред какво да си купи.

При някои раздели стават толкова грозни неща, че по-добре човек да не си ги и представя. Уреди и кухни са бели кахъри.

На мен пък ми е изключително грозно да се напомня на жена, разделила се с мъжа си, как едва ли не била спестила от наем, докато му била живяла в жилището...! Ами тя се е надявала да споделят живота си занапред, влагала си е душата там. Отврат ми е като чуя това: "Ако не си била в дома му, си щяла да плащаш наем". Даже не е е и задължително, Можела е да работи само над това да има собствено жилище. Или да си намери по-щедър мъж, който да не я прецака. Наеми спестил - глупости големи.

Не успях нищо да си взема, което съм купила със свои средства. Обзавеждане също съм купувала, включително и мебелите за кухнята и холната гарнитура и част от спалното обзавеждане.

Имуществени въпроси нямат зависимоста кой на кой изневерил. За съд важно само колко ти си донес и колко си получил при връзката.

Абе глупости. Всеки прави какво по-добре за него. Ако една жена мисля, че по-добре да работи над собственно-то жилище или да търси щедър мъж - тръгвай директно тогава, защо дошла да живееш тук?

Явно не можете да асимилирате съдържанието, че да се свързват отделни думи в причинно- следствена връзка.
Нямат отношение, изброявам клаузи в предбрачни договори и като на наша територия отпаднат почти всички (примера с доказуемостта на изневяра), остават имуществените въпроси, а те са регулирани в законодателството ни така или иначе  и могат да се уредят при сключване на брака.

А ти оти дошъл да пишем тук, след като не може разбере част от написано?

Когато хората са заедно , те имат общ бюджет. Естествено е жената да купува интериорни неща , за уредите зависи как са се разбрали. Но една прахосмукачка / Реймбоу/, може да струва повече от един автомобил. Комплект тенджери / Солинген/ - също. И после какво става- жената е дребнава , че си иска някакви "дреболии".
Много е грозно , тук съм на мнението на Бианка , че да смяташ , че си спестил от наем , когато искаш да градиш дом с определен човек , не го мислиш. Аз с бившия си мъж , по неговия стандарт, плащах половината от всяка вещ. Такъв си беше. Нямах против , но когато отидох на ново място , там имаше всичко и по-хубаво от това , което оставих. Как да остойностиш живота си ?

Аз не харесвам такива схеми: апартамента на мое име, защото аз го изплащам, но ипотеката е за 20 години напред, а бюджета ни е общ. Ами тогава излиза, че и двамата го изплащат, но накрая принадлежи само на единия. Днес единия е с по-висок доход, утре може да го уволнят и половинката да изплаща по неволя, а дори никога да не се случи това, двама души за толкова време минават през всякакви ситуации и щом се изплаща от общите пари, значи е на двамата, и би трябвало документално също да е така. Не мисля, че е меркантилно или бездушно, напротив, мисля, че тези, които предлагат такива схеми, поставяйки другия в неизгодно положение са по-пресметливи.

Гугъл , ти употреби една балансирана дума "пресметливи". В много случаи това са си откровени използвачи.Консуматори. Сметкаджии.
Изобщо , тук темата е много деликатна , защото , когато се събират двама , то е идеята за надграждане. но дойде ли се до куклата и парцалките , ощетен излиза по-широкоскроеният.
Затова всеки трябва да си дава сметка , влизайки в един съюз , с какво и как ще излезе от него.
Най-добре е да не ти пука. И да махнеш с ръка. Но това автоматично прелива в патримониума на използвача.
А за теб- достойнството. Понякога е смешно. Защото едното е морална категория. Но другото е бит.

Най- забавно ми е като някой каже колко е пресметливо, че "няма да влагаш в чужд апартамент".
А в крайна сметка се получава точно, че оправяш нечий апартамент и накрая пиеш една студена вода, да не употребя по- цветущ израз.

Аз съм чувала коментар от близък човек за негов познат, че еди- коя си влизала в брака с чанта, а той с имущество с доста пренебрежителен тон. Стана ми доста неприятно от подобен възглед, защото се случва това, което тук си говорим. По време на съжителстване и двамата допринасят много за дома.
Заради подобни виждания съм решила винаги да си заявявам без срам и категорично, че аз в чужд дом не желая да влагам и ако насреща ми се фръцнат, означава, че човекът е използвач и не го е грижа за мен, защото е ясно, че контрата е в този, който не е собственик.

Отказ на всяка цена или настояване на всяка цена приемам зле. Мога да разбера логиката зад всяко мнение, ако има такава.
Мога да разбера защо някой със собствено жилище би предпочел да не плаща наем, особено предвид как при наетите жилища често е мътна и кървава с всякакви поправки и т.н. Мога да разбера и обратното - изнасяне под наем въпреки наличието на собствен имот - локация, квадратура, всичко играе роля. Но има ситуации, в които логичното решение е доста очевидно и контра в този момент заради допускане на лошия вариант... не би ми харесала, така да се изразя.

Аз съм явно наивна по темата, такава и ще си остана, предполагам. Мнението ми е, че сядаме и решаваме като отбор къде ще се живее - и там влагам както мога, когато мога, и го превръщам в дом. Не мисля за "какво, ако...".
Някак ми звучи като застраховка, резервен план. Силно романтична съм и обичам и давам с цялата си натура, би ме наранило, ако отсрещната страна си прави планове за "ами ако не проработи". Бих казала, че отсрещната страна с отказа да влага всъщност демонстрира липса на грижа, не обратното.

Живи и здрави да сме, пари се изкарват.Няма да седна да обяснявам, че няма да купувам тухли, щото ако стане нещо, не мога да ги взема с мен, пък дадени мебели мога. Не виждам никаква възможност да го обясня това без да нараня отсрещната страна. Предполагам, че въобще няма да ми е до делене на мебели в толкова тежък емоционален момент. Пък и смяна на обстановката сигурно би помогнала, знам ли.

Не гледам на разделите като на пиене на студена вода и пропиляване на време, не би ме било жал, тъй като за мен дом се прави с хора, не с материали. Но хората сме различни, някои са много привързани към вещите си и изграденото с пот и кръв, разбирам го.

Аз точно това намирам за адски странно.
Някакси, ако искаш да бъдеш възприеман равностойно (наблягам - на равно, не повече) и като човешко същество със своите права и собственост излизаш меркантилен, неромантичен, не знам какво още студенокръвно.
За мен хората с този тип мислене имат наследствени имоти бол и никога не са купували апартамент. Или са го купували отдавна. Или са продали 3 наследствени имота и са си го купили с тях. Или са от най-старата школа с раздадените жилища.
Това да нямаш роднинска помощ и да си купиш жилище на днешния пазар е невероятна хамалогия и изисква... невероятно МНОГО пари. Човек му се реве на всяка стъпка. Брокерите са мошеници. Таксите са колкото ремонта. Ипотеките звучат като фантастична сума и за да си го причиниш, трябва да затвориш очички и да се опиташ просто да не мислиш по въпроса. Ремонтите са скъпи, материалите също. Основен ремонт на 2-стаен апартамент не съществува под 15 000 лв (реално бая нискокачествен). Аз в момента се чувствам като наливаща и наливаща в бездънна яма. И то без да разсъждавам над самата ипотека. Отгоре на всичко сме с нормални финанси, не сме бедни, не сме и богати де, но нямаме чак нисък стандарт. Наляли сме... абе вече не мога и да сметна, ама със сигурност поне 35 000-37 000 лв и това е само самоучастие+такси+1/3 ремонт. Ипотеката е съвсем отделно и не мисля за нея въобще, за да не мина на антидепресанти.
Как няма да мислиш за това въобще, ще махнеш с ръка и ще си "над нещата"?
Тва да не са стотинки, да не е спор кой плаща тока, кой парното, кой ще плати вечерята?
Това са ОГРОМНИ крупни суми, които в някои случаи се изплащат над 25-30 години сиреч четвърт живот.
Ами поздравления за тия с толкова големи сърца, на които изобщо не им пука дали на 50 няма да останат на улицата след като са наливали 20 години всяка стотинка в жилище. Аз явно не съм достатъчно широко скроена. Ама май май по-скоро изобщо не са наясно за какво говорят.

Да откажеш свястно семейно жилище, защото държиш да имаш резервен вариант ЕВЕНТУАЛНО след 20 години, ми е неромантично. Съвсем конкретно. Зарежи ги тези равностойности, права, собствености и прочие генерализации. (не че не са важни, но отклоняват темата заради конотациите)
"Купувай уреди, а не строителни материали, щот тях не можеш да си ги вземеш" ми е неромантично. Категоричен отказ от която и да е страна ми е неромантично плюс че показва съмнение в собствения избор. Свестен човек, независимо дали ти си се нанесла у тях, няма да те остави на улицата. Да, хората се променят... уж. Ама не коренно. И ако отсега допускам, че жестоко се лъжа с преценката на човека до мен, за каква любов говорим? Нали по любов се събираме, не сме съквартиранти. Аз нямам едно наум, наивна съм явно, както казах.

Или просто хората сме различни, имаме различни усещания и приоритети. Ако "20 години си наливал всяка стотинка" и жилището ти е най-голямото постижение и гордост в живота, центъра на съществуването, естествено, че мъчно ще се разделиш с него. Не е критика, съвсем логично е и го разбирам.

Имам два светли и доста близки примери за жени, които се изнесоха буквално с два куфара в рамките на уикенда. След 20+ години брак. И двете са къщовници и са вложили много. Без драми и не защото мъжът е настоявал. Не са на улицата, впрочем. Под наем са и продължават да създават същото онова усещане за дом и уют както преди Та, знам за какво говоря и с кой тип човек, жена, партньор се отъждествявам.
(Страшно много народ се изпоразведе около мен в последните 5 години. Веднага се видя при кои хора стана интелигентно и при кои беше с цигании, адвокатски трикчета, надцаквания и т.н. - при вторите е имало сигнали за подобна склонност още преди 20 години. Затова и коментара с промяната и вярата в собствения избор.)

Не зная защо се почувства лично засегната, в твоя случай май не става въпрос за избор между наследствено жилище и общ имот. Говорим за различни етапи и ситуации в момента.
Въпросът беше точно за този избор, мисля. А аз просто казах, че доста фактори играят роля в това решение и че нищо не трябва да е на всяка цена, защото ми светва червената лампичка. Ако едната страна има наследствено жилище на пъпа на града, с идеална големина, в добро състояние и без вървящи в пакет роднини (знам, че в този форум ситуация! ) и т.н., а отсреща настояват за изнасяне в крив, стар апартамент или в кофти квартал или да се обвържа с въпросната извънредно гадна ипотека заради вътрешни страхове... изборът за мен е ясен. За този избор говоря - най-доброто за семейството vs. най-доброто за мен, ако евентуално нещо се обърка един ден.

Това ми звучи толкова безумно... че няма накъде.
Значи, ще рискувам да ми съсипят жилището - моето, в което съм се родил, което родителите ми са изградили, обзавели, за което са се грижили с любов... И ще отида да живея в чуждо жилище, да влагам в чуждо жилище - не на половинката, а просто чуждо - и да плащам наем за него, т.е. бюджетът ни - семейния - да спадне значително просто заради идеята да се види колко е самостоятелна и велика дамата до мен...
А парите от наема на моето жилище? Те какво - ще отиват в специална неприкосновена сметка, предназначена, вероятно, за ремонта му след време?
И като се окаже, че детето има нужда от шини на зъбите, или че не сме помирисвали морето... ще сме щастливи, понеже заедно плащаме наем?
Извинявай, ама това са пълни глупости.
Като толкова държи да се покаже като велика и независима, да дава пари колкото половин наем за обновяване на семейното - на единия - жилище. Поне ще остане в читаво състояние... и, в последна сметка, в наследство на общите им деца.

Ако въпросът е "дали да живеем в моето жилище или в твоето" може да се мисли за прагматичност.
Но "в твоето или под наем" е... идиотско, съжалявам.
Е, разбира се, ако не става дума за живеене в град, различен от този, в който е жилището, де.

Прочети няколко поста на Бианка, а и не само, достатъчно са из темите за рестарт, за взаимопомощ и тн. Не коренно, ами и аз не знам думичката. Същото беше и с майка ми и баща ми.
Аз обожавам ММ, но предпочитам да се уча от по-големите (не, че не ме посръгват от време на време) и да не говоря прекалено самоуверено.
Иначе аз нямах в предвид ситуация, в която някой от двамата има готово жилище за живеене, а ситуация, в която единия от двамата тегли ипотека на свое име и купува жилище на свое име, ама после я изплащат дружно двамата. Или човек, който налива X пари за някакъв брутален основен ремонт, съответно поема и бая други съвсем реални негативи - например, да живее в разкъртено и нефункционално жилище години наред, докато го пригодят за нормален живот, а след 2-3 години се окаже от начална точка пак, защото не е спестил стотинка, а всичко е вкарал в плочки и майстори на нещо, което не е негово.

Не съм се засегнала, извинявай, ако е прозвучало така. Просто изказвам мнение.
В нашия случай дори не сме говорили по въпроса. Просто по подразбиране се знаеше, че няма и двамата да се стискаме за жилище и да търпим определени лишения, а накрая да е на единия. За пръв път изобщо се чу нещо по темата чак на изповядването. Той помоли да напишат в НА, че всеки от двамата има по 50%, да не изпуснат случайно и да го напишат само на него или да не уточнят частите. После не се е отваряла дума по въпроса.
За мен да изплатиш грубо 100-160 000 лв (това са рандом цифри, базирани на нашия пазар за нормален апартамент извън централните части на София без такси и ремонт) без да искаш да участваш никъде на хартия не е романтично, наивно е, ама не по сладкия начин. 
 

Разбирам те, да, и съм съгласна за тази ситуация. Да вметнеш едно напълно логично и подразбиращо се изречение пред нотариуса/банката е доста по-различно от сметки за мебели vs тухли на база мобилността им.