аз познавам няколко такива свободомислещи, които са към 55-65г, разведени, с големи деца(които си имат семейства и нямат време за тях). Цялото им това "искам да имам време за кръчми/спорт/не знам какво си доведе до това, сега да се събират в кварталното бардаче( не всеки от тях пие), да гледат с тъга към приятелите им със семейства и в погледа им да се прокрадва "ама аз май направих грешка, няма кой един чай да ми направи, да види дали съм жив''. Но пък....са си живели, нали!
Джинджър и другите в нейното положение - по-добре сам/а на ХХ или ХХХ години - слуги и болногледачи бол. Включително компаньони/компаньонки. Включително приятели и приятелки. Или съквартиранти... Милиони пъти по-добре отколкото с досадник, с който сте се съгласили да сключите брак заради "преклонната" си възраст и цъкащия часовник. Ф@к часовника и да не ви пука. По-добре ерген и мома отколкото компромиси с принципи и най-важното липса на истинска любов.
Те незадоволените булки това им е мантрата да си повтарят, колко са зле старите моми и разведените "самотници", за да се самоуспокояват, че са добре и щастливи. Нищо, че ако бяха добре и щастливи нямаше да пишат в теми за развод и връзки в полунощ, а щяха да се гушкат с половинките си, нали...