На 33 сама ...

Смятам мъжа ми за непредвидим от гледна точка не на липса на доверие, а на неочаквани реакции в дадени ситуации. Знам, че и той смята същото за мен, въпреки че друго говори Приятните изненади са двойно приятни

Не мога да повярвам на какво изопачаване са подложени някои мнения, включително мои. От млада спортистка като гугълката изобщо не очаквах. 
Ма аз не го следя, ма той не е половин човек.
Пак подхващаме от забавната страна. Ако беше така, нямаше да се чувствате длъжна да се оправдавате.
Вие познавате ли жена, която да се задоволява с част от нещо, каквото и да било? Аз не.
Приказката за златната рибка, рибаря и неговата жена неслучайно е една от най-древните приказки.
Сега какво, да почвам и аз да се оправдавам като подробните Мари тука, ред цитат, ред опровержение?

Някои просто не могат да приемат, че е възможно да има ценности и морални норми, различни от тяхните,без задължително да са "лоши"

Salsisha, и за вас се отнася, драга. Все пак вашата свежа ирония ми допада значително повече, жизнен опит може би? Знам, знам, жизнения опит няма пряка връзка с възрастта, и това не е нарочен комплимент за вас

Този абзац конкретно не беше отговор към теб. Предните бяха.
Този беше попринцип.

Хайде да дам една по-човешка аналогия.
Тръгнал съм на туристически поход. По някое време срещам девойка, която бодро ждрапа в същото направление и с подобно темпо. Вървим известно време и установяваме, че сме приятна компания един за друг. След още време установяваме, че сме тръгнали за същото място. Може би маршрутите се различават с малко, но в разговора се установява, че онова отклонение също не е лоша идея, а като прибавиш и перспективата за добра компания, е направо неустоимо
Следва оптимизиране на багажа (една голяма палатка с някои екстри, вместо спане по хостели 15 в стая, общи готварски принадлежности и т.н.)
А сега да попитам за какво доверие се приказва? Може ли някой да хукне внезапно с друг партньор в друга посока? Не и ако знае накъде е тръгнал. Може ли да завърти единия кратко романче със симпатичния съсед по къмпинг, докато са заедно да берат малини, а другия да използва отсъствието на първия, за да спретне куики, вместо да чете книга? Теоретически - може. На практика - за какъв дявол? Първо прекараната вечер още топли приятно, второ в момента на единия му се чете, а на другия му се ядат малини, което и правят. И трето, забежката с някой който познават от прекалено скоро не ги привлича. Да не говорим, че децата чакат за малини, докато им четат приказка
Каква принадлежност, какви пуловери?

''Аз давам защото ценя удоволствието на другия. Вие давате за да получите? За някаква търговийка май иде реч, а?'' -
тръгнат ли едни отношения в коловоза аз ще ти дам, ти ще ми дадеш - работата е обречена! Под очакване, се има предвид общи ценности ( например, човек очаква от близките си да не го предават). Българина верно най-го е страх да не се мине.
Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.  ( Евтим Евтимов, "Обич за обич")
'Някои просто не могат да приемат, че е възможно да има ценности и морални норми, различни от тяхните,без задължително да са "лоши" ' - то това е най-интересното на света, че хората са разнообразни и е желателно да е така. Важното е те да се доближават до тези а партньора.

'Вие познавате ли жена, която да се задоволява с част от нещо, каквото и да било? Аз не." - аз не познавам мъж, който има чувства и желае сериозна връзка с една жена, да се задоволява с части.
*) чудя се, тези жени, които си търсят осеменител и нямат намерение да живеят с бащата, тях можем ли да отнесем към жени, които искат част.

О, ама никак не е задължително човек, който не иска да "принадлежи" и да му "принадлежат", да се обвързва. Даже, колкото по-навреме разберат, че бракът и семейството не са за тях, толкова по-добре. А не да се оженят един-два пъти, та да се сетят, че искат да бъдат индивидуалисти.
Все пак трябва да има и такива хора, които да се подхилкват саркастично на желаещите да градят семейство и да сочат себе си като жив пример за свободни личности.

Аналогията на Ежко е чудесна, но важи за свестни хора.
Де всички да разсъждаваха така.

Аналогията на Ежко е интересна, но не знам защо с "доверие/недоверие" визира единствено възможността от изневяра.
Понякога на човек просто му омръзва маршрута, омръзват му палатките, малините, къпините и решава да тръгне по друг път, дори и без компания.
Отделно да имаш доверие на някого е едно, но да знаеш, че всичко е възможно и да го приемеш е друго нещо, което се научава с доста падания и ставания по чукарите. А ако доверието го има въпреки това, значи е възможно и наистина да е любов.

Google,
 

Какво друго имаш предвид?

Не и ако има мозък в главата за да е наясно какво и защо иска. А също и воля и дисциплина да го постигне, вместо да се влияе от поривите на вятъра. (Освен ако съзнателно не иска точно това. Тогава си намира също толкова "лек" партньор )

"Всичко е възможно" не е нещо, което да приемаш или не. Това е просто факт. Който не променя нагласата за къде си тръгнал. Възможно е и да не стигнеш. Гаранции няма. Ще те закопаят обаче до пътя за натам и ще отнесат спомена за теб дотам. Ако партньора не стигне дотам, то децата, пътьом към техните си цели. Живи и здрави да са. Какво повече да очакваме или искаме?

Да си вземе слугиня и болногледачка.
Нормалния човек би съжалявал за това, че не е стигнал където е искал (при това заедно с любимите си хора), че не може да се порадва на гледката как партньора му се радва на децата им, като се върне при тях и че няма да има удоволствието да ги зарадва на свой ред.
Впрочем, нормалния човек би избягвал всяко действие, което би му отнело горното удоволствие. А с външните фактори застрашаващи тази идилия би се борил до край.

Кой знае дали съжаляват наистина или просто ти добавяш смисъл на погледа им, защото за теб би било ужасно да си сама по техния начин на тяхната възраст.

Знаете ли какъв съвет ми даде майка ми преди да замина да уча студентка: "Гледай, мамо добре момчетата и избирай умно. Сега му е времето, после всеки хваща пътя и нещата стават много сложни." И наистина е така, студентските двойки като че ли са най-стабилни, време имаш, избор има и всички сте на един акъл. После тръгнеш ли на работа се въртиш в кръг работа-вкъщи, средата малко или много завехва, купоните са рядко и си изморен или не искаш да ти вдигат шум и т.н.
Та истината за връзката е една- сърцето избира, но разума ръководи. 

 Боже, къде са тия стабилни студентски двойки? Край мен две оцеляха, а около 10 се разведоха.

Почвам да си мисля, че нямам каква рецепта да дам на децата за щастлив избор на партньор. Само дано ги науча да не живеят по чуждите къщи с родата на мъжа или жена си. На друго не се надявам

Естествено,че грижата е най-красивото обяснение в любов, но аз я причислявам към романтиката.
И да - ясно е,че делата на човек определят същността му,но не можеш да си с някого,който иска да се грижи за теб,ако не го обичаш ( до такъв 'прагматизъм' не съм дорасла).

Изненадата я адмирирам в дребните битови неща – да ми звънне спонтанно, че е в еди кой си парк и да ходя и аз да се видим с еди кого си на по бира, сокче.
Изненадата не я адмирирам да ми звънне, че спонтанно тръгва с една позната за концерт на Х в Пловдив, примерно.
В този смисъл изненади и изненади има.
Харесвам хората с колоритен характер и с характер преди всичко, че има едни праволинейни заспи дето направо ми лазят по нервичките от постност. Това означава в една житейска ситуация да може да покаже различни реакции, а не едно си баба знае, едно си бае.
А това с доверието и принадлежността са приказки от шипковия храст. Да си мислиш, че можеш да имаш пълно доверие на някого е наивно. Аз на себе си нямам пълно доверие и сигурност как ще постъпя в някоя непредвидена ситуация, че ще го очаквам и изисквам от друг – айде, няма нужда.
Можеш да надмогнеш себе си и да приемеш, че човекът до теб е свободен да прави избори и извън двойката. Те не са задължително "удобни" за другия от двойката. Това е доверие. Съответно приемаш или не приемаш избора, поведението в зависимост от това дали и колко граници са били минати на собствената ти морална скала. Нека не се лъжем – всичко е субективно.

Принадлежността е в посока на един от двама в уникалния им собствен свят на двойка. Всеки може да го интерпретира с различни термини и сравнения, в това няма нищо обидно. Обидата е единствено в главата на обидения, който решава да се чувства като аксесоар или предмет. В една стойностна връзка се свързват души, а не тела. Когато надделяват свръзки като секс, имоти, пари, се вижда какво се случва по другите теми. Там каузата е изгубена и с предизвестен край още в началото.

Стана много дълго, а и кафето ми свърши.