Как се отнасяте към смешното. Приемате ли го под всичките му форми? Не е анкета.

   Обичам шегите, които са на място.

   Не харесвам шеги, които засягат мене с цел да бъда обидена. Обикновено такива шеги правят хора, които знаят слабите ти места или се шегуват, за да си вдигнат по този начин егото. Като се засегнеш от шегите на тези хора, после ти казват, че си много зле и задръстен. Някой по темата беше написал същото.

   Пример: говоря си преди 3 дни с един познат по телефона. Мислих, че ми беше приятел, но явно не ми е никакъв и затова го наричам познат. Много нервно ми беше и разстроена и исках просто да получа подкрепа от този човек. Като започна да се шегува, а неговите шеги са точно такива - обиждащи и засягащи. Мисли си, че той е най-забавният човек на света и само аз не разбирам шегите му!  Казах му, че шегите не са му уместни и го помолих оттук-нататък да спре вече да се шегува, когато говори с мене, тъй като неговите шеги не се получават изобщо и ме обиждат. Като започна да ме обижда, че съм била много зле, задръстена и без чувство за хумор. Затова не искам да имам нищо общо с такива хора като него. И преди 3 дни разбрах, че от този човек не става за приятел, тъй като си мисли, че е голяма работа.

    "А иначе ме дразнят хора, за които присмехът е защитен механизъм, когато не разбират нещо. Присмиват се, за да си съхранят егото и да излязат по-умните, особено ако усетят, че започват да изглеждат по-тъпите в ситуацията." - също съм съгласна с това.

   Да, обичам да се самоиронизирам.  

   Донякъде харесвам черния хумор.

   Много мразя, когато провеждам сериозен разговор с даден човек, той да започне да се шегува. Има такива хора, които всичко превръщам в шеги дори и в най-сериозната ситуация. Не мога да понасям такива хора, които нямат граници.

понякога това е защитна реакция, която печели време /макар и кратко/ и дава възможност да се обмисли ситуацията преди човекът да реагира адекватно

Стремя се да не водя сериозни разговори с хора, които "много мразят".
Обещавам  да не ви се обаждам

На мнение съм, че има моменти, в които бива да се шегуваме. Но има и такива, в които трябва да останем сериозни. Добре е, когато можем да преценим кога какъв момент е.
Непрекъснатото подхилкване за щяло и не щяло навява асоциации за лигавост и/или незрялост на характера.

Последният коментар ме подсети за една съученичка (17-18 годишна, нямам предвид дете), която от време на време избухваше в бурен смях извън всякакъв контекст(даже когато просто си мълчи и си седи някъде). Може да е имала много смешни мисли, може и да го е правила за да привлече внимание. Аз предполагах, че се дрогира.

Е айде де, от скука в даскалото не ви ли се е случвало? и понякога цял клас да се захили. Особено в някакъв сериозен час със сериозна учителка.

Подкрепям напълно горните мнения! Мразя, когато някой се шегува на чужд гръб и го кара да се чувства зле, както и да се шегуваш в сериозен разговор. Разбира се, че е хубаво да се шегуваме, но когато е подходящо, а не постоянно.

А, ако е постоянно и подходящо?

Не става дума за единичен случай. А и моята гимназия беше скапана, поне в горните класове - оставяха ни да правим каквото си искаме, някои даже не идваха...

Прекратявала съм си отношенията с уж иначе големи приятели поради такава причина- нулево чувство за хумор.
Не може да кажеш на някой върнал се от морето с децата :"ехеее,виж какви циганчета си имаш"
и той да се обиди на смърт и да започне да те обижда -"виж се какъв си урунгел,ти няма да говориш за моите деца".
И когато подобни случаи се повторят няколко пъти,това определено не са хора,с които бих могла да комуникирам.

А смятате ли, че съвременният натиск за политкоректност донякъде уби хумора? Щото аз понякога внимавам какви ги плещя, израснала съм с едни изрази, които днес може да се сметнат за много ужасяващи.

В съвременни руски (и други азиатски) сериали, както и в някои манги съм виждала шеги, които са ми смешни и за които веднага щом ги видя, си помислям, че биха били подложени на цензура, ако творбата се преработи за западна публика. 

Когато се забавляваме и се смеем много обичам леки хора с чувство за хумор.
Харесвам и такива със самоирония и самокритика, но без депресии ...
Не харесвам когато някой говори сериозно друг да му отговаря на майтап.
Т.е. например на някой му е трудно и моли за съдействие насреща ми се лигават или подиграват, @шегувкат@. 
Директен отказ би бил по-приемлив. Останалото е не майтап, ами страх да кажеш какво милсиш.
Т.е. веселото да е весело, а сериозното сериозно. 

Смятам, да. Нещо повече, даже в компания, в която се познаваме
от достатъчно дълго време говоренето се променя.

Когато в сериозен  разговор се опитват съвсем сериозно да те правят на глупак, според мен е напълно уместно да отвърнеш с хумор, защото другия вариант да кажеш точно какво мислиш би бил дори "по-лош"..