Не харесвам шеги, които засягат мене с цел да бъда обидена. Обикновено такива шеги правят хора, които знаят слабите ти места или се шегуват, за да си вдигнат по този начин егото. Като се засегнеш от шегите на тези хора, после ти казват, че си много зле и задръстен. Някой по темата беше написал същото.
Пример: говоря си преди 3 дни с един познат по телефона. Мислих, че ми беше приятел, но явно не ми е никакъв и затова го наричам познат. Много нервно ми беше и разстроена и исках просто да получа подкрепа от този човек. Като започна да се шегува, а неговите шеги са точно такива - обиждащи и засягащи. Мисли си, че той е най-забавният човек на света и само аз не разбирам шегите му! Казах му, че шегите не са му уместни и го помолих оттук-нататък да спре вече да се шегува, когато говори с мене, тъй като неговите шеги не се получават изобщо и ме обиждат. Като започна да ме обижда, че съм била много зле, задръстена и без чувство за хумор. Затова не искам да имам нищо общо с такива хора като него. И преди 3 дни разбрах, че от този човек не става за приятел, тъй като си мисли, че е голяма работа.
"А иначе ме дразнят хора, за които присмехът е защитен механизъм, когато не разбират нещо. Присмиват се, за да си съхранят егото и да излязат по-умните, особено ако усетят, че започват да изглеждат по-тъпите в ситуацията." - също съм съгласна с това.
Да, обичам да се самоиронизирам.
Донякъде харесвам черния хумор.
Много мразя, когато провеждам сериозен разговор с даден човек, той да започне да се шегува. Има такива хора, които всичко превръщам в шеги дори и в най-сериозната ситуация. Не мога да понасям такива хора, които нямат граници.