Как идва любовта към второто дете?

  • 2 628
  • 18
Здравейте, майчета! Както някои от вас знаят, аз съм бременна с второто си детенце, планирано, много желано и чакано!  Grinning Покрай всичките въпроси, обаче, които ми човъркат главицата в момента, ме вълнува и темата с любовта към второто детенце! Изобщо - как се обичат две деца, еднакво ли, отнема ли се от любовта към първото, кога започваш да обичаш второто както първото... такива неща. Ще се радвам да споделите!  Grinning
Виж целия пост
# 1
Napalno te rasbiram.
Vsi4ki tesi vaprosi si gi sadavah i as,kogato biah sa vtori pat bremenna.

Obi4at se ednakvo silno.Tova as ve4e 4ustvah dokato bebeto mi be6e oste v korema Simple Smile

Edinstvenoto sa koeto mi e stavalo ma4no i sam se uprekvala e,4e kato se rodi vtoroto,imah 4ustvoto 4e parvoto si dete ostaviah na saden plan(makar 4e ne e savsem taka) i mi stava6e jal sa nego.

S vremeto nestata se kanalisirat oba4e.Vsiako edno ot tiah si namira mestenzeto i osven da bade6 edna stastliva maika nisto drugo ne ti ostava.
Виж целия пост
# 2
Аз също съм бременна с второ си дете и  в момента преливам от любов и към двамата... Heart Eyes Радвам се на баткото,  после нежно си говоря с човечето в корема ми, понякога си говорим тримата и се гушкаме....Толкова се умилявам в такива моменти, че ми се плаче...ох , ревла станах аз с тази бременност...Т.е. мисля, че това един вид подготовка за времето, когато ще се чудя кого първо да прегърна!
Виж целия пост
# 3
Зъхи, ами още в момента когато се роди се влюбих в нея. И да си призная малкото ми е слабост Embarassed Може би, защото знам колко бързо минават тия сладки монети като първа усмивка, зъбче, прохождане, думичка и т.н. Но с ръка на сърце мога да кажа, че ги обичам и двете еднакво много и съм готова да убия за тях. Grinning
Виж целия пост
# 4
Синът ми беше на 9 години, когато се роди малката (всъщност, на рождения му ден). На него казахме, че тя е подарък за рождения ден и той я прие като подарък и сега си я има за негова. Това за баткото. А аз не мога да си обясня как сме живяли толкова време без нея. Сигурна съм, че я заобичах още като разбрах, че съм бременна, защото много я искахме.
Виж целия пост
# 5
Второто дете се обиква както първото - в секундата когато го видиш. Няма разлика - ако съм с Ева съм изцяло отдадена на нея, ако съм с Криси - също. Обичта не се измерва в количество, тя е качествен показател и затова мразя някой като ми каже:ти обичаш единия повече-аз обичам и двамата безгранично.
Виж целия пост
# 6
Цитат на: Honda
Зъхи, ами още в момента когато се роди се влюбих в нея. И да си призная малкото ми е слабост Embarassed Може би, защото знам колко бързо минават тия сладки монети като първа усмивка, зъбче, прохождане, думичка и т.н.


Е това все едно аз съм го писала.
Mного се обичат  Grinning от момента в който ги видиш. А с Дани съм толкова спокойна, че като че ли се наслаждавам на моментите повече и гледам да не ги изпусна  Grinning .
Виж целия пост
# 7
Не се притеснявай,колкото и деца да имаш,всичките ще ги обичаш еднакво.Аз с всяка бременност съм изпитвала подобни съмнения и накрая установих,че майчиното сърце е достатъчно голямо,за да отдаде по равно цяло море от любов на всяко едно от децата си.
Виж целия пост
# 8
Зъхи, и аз минах през тези въпроси в началото на бременността си. Дори споделих с майка ми, която (както повечето от вас знаят) е мама на три деца. Тя ми каза,че всички деца се обичат и не се прави разлика. Наистина, никой от нас не се е чувствал ощетен по отношение на родителска обич. Как са го постигали 33uu , обаче сега вече не ги мисля тези неща. Единствено физически мама казва, че е изпитвала трудност да ни прегърне и тримата наведнъж newsm19 -единия на едното коляно, другия на другото, а аз като най-голяма все съм питала "Ами за мен място?"  Rolling Eyes
Сега вече обичам малкото човече в мен, колкото и голямото човече подскачащо около мен! Представям си каква лудница ще настане, когато бебето се роди, но пък ще бъде весело.      Tada
Повече се чудя дали няма да изпускам важни моменти в развитието на децата си и няма ли да ми е раздвоено вниманието....но ....като дойде ще се види....
Виж целия пост
# 9
Цитат на: Туфи
...Повече се чудя дали няма да изпускам важни моменти в развитието на децата си и няма ли да ми е раздвоено вниманието....но ....като дойде ще се види....


ей туй е въпросът. Да ти кажа честно - кефя се на всяка "новост" на синът ми, но като че ли умът ми е все при щерката. Какво прави, ЯДЕ ЛИ НЕЩО поне, дали не й е трудно с уч. материал, някой дразни ли я????  Rolling Eyes
Въпроси - по 100 на ден, но като го видя малчо леко се откъсвам от тях.  Grinning

"Обичта на МАМА не е пита,
та да късате парчета!
Обичта на мама е голяма,
като пътя през балкана,
щом по него се минава,
по-широк и хубав става.
Тъй и обичта на мама
само става по-голяма,
щом като обича двама..."


Това се сетих току-що и е от една детска книжка (поредица"В
 ГОРАТА"). Мисля, че много точно е казано  Sunglasses .
Виж целия пост
# 10
МНого накратко - идва съвсем естествено , и не е по-малка от любовта към първото !
Виж целия пост
# 11
И аз си мислех ,че второто ще е ощитено от страна на любовта ми ,но не би.Напротив обикнах го в мига в който ми го показаха.За сведение когато родих големия не мисля ,че веднага дойде онова силно майчино чувство на любов.Всичко стана постепенно,а с второто беше като искра .Мисля ,че бях се научила да обичам повече от всичко.А баткото сега наистина е ощитен малко от страна на внимание,но се надявам скоро малкия да отхвръкне и да се радвам на двамата.
Виж целия пост
# 12
Шани, много хубаво стихче. Запазих си го.
Благодаря Heart Eyes
Виж целия пост
# 13
В момента, в който пожелах да го имам. Обичам децата си еднакво, но второто - много по-осъзнато. Повече ме боли за първото ми дете обаче, защото на него съм била родител за първи път и съм допуснала грешки, които няма да допусна при второто.
Виж целия пост
# 14
Цитат на: sladka hapka
Синът ми беше на 9 години, когато се роди малката (всъщност, на рождения му ден). На него казахме, че тя е подарък за рождения ден и той я прие като подарък и сега си я има за негова. Това за баткото. А аз не мога да си обясня как сме живяли толкова време без нея. Сигурна съм, че я заобичах още като разбрах, че съм бременна, защото много я искахме.


Същото и при нас ама 1:1, даже и същата разлика, 9 години.  Мъжат ми често се шегува "Ама как може да сме те чакали толикова време Grinning "
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия