Казвате ли си кусурите?

Казах почти никакви. Много дребни неща са. Отвреме-навреме дразнят,но нищо кой знае какво.

Добре де, какво става като му кажете, че мирише на чесън/лук/бира или каквото е там? Покрива се със срам и спира до живот да яде/пие/ пуши въпросните миризливи храни и напитки? Не вярвам.
Истината е,че никой не обича да го критикуват и да му посочват кусурите и прав текст. Досега не съм срещнала някой, който да си посипе главата е пепел, щото някой друг така казва и изисква.
Моят мъж също има кусури, по -скоро навици от чисто битов характер, които ме дразнят и дори в определени моменти ми развалят настроението дори. Казвала съм директно, правела съм намеци, аргументирала съм се доколкото мога защо не искам да прави еди кое си. Ами... никакъв ефект, освен скандал и цупене. Когато кажа*престани да пушиш в кухнята, умирисваш всичко, гадно е,противно е и т.н., той веднага  -ааа, така ли! Мойто пушене ли е проблема?! Когато правя еди какво си и еди какво си, не се вижда, но като искам да изпуша една цигара, веднага скачаш! В къщи съм и ще правя каквото си искам!* Не спира да пуши, дори напротив, в него се затвърждава убеждението, че аз само мрънкам и се заяждам. Пушенето е пример  само, има още десетки дреболии, които уж не са съществени, но могат трайно да отровят атмосферата между нас. Да не говорим, че аз не съм идеална, но той много рядко ми прави забележка за каквото и да е. Някак си не забелязва дреболиите в бита. Затова гледам да не задълбавам и аз, защото нямам нерви всеки ден да водя дребни битки. Не съм от хората, които искат да си наложат мнението на всяка цена, не обичам разправиите и затова в повечето случаи си премълчавам.

Ами мъжът ми се съобразява или ако е възможно ядем едно и също. Направо си му казвам да стои далече и толкова.

Ами трябва да поставиш акцентите - "Пушенето не е проблема, ама пушенето в кухнята е". Толкова ли голяма проблема да излизаш на балкона? Той буквално убива и теб и децата със смрад.

"В къщи съм и ще правя каквото си искам!" - къщата е обща, ти не можеш да правиш само какво искаш, гледай да не намесваш на другите.

"Когато правя еди какво си и еди какво си, не се вижда" - хвали го за неговите усилия и прогрес

 horseride, на кухнята балкон няма, усвоен е, така че това изобщо не е аргумент, хаха...
Тука не е въпрос да се изпада в буквализъм и да се разбива поста ми, като се задълбава в детайлите. Да го хваля за усилия и прогрес?!? Той да не е 2 годишно бебе, което се е изпишкало в гърнето, че да го хваля за усилия и прогрес?! Мъжът ми е възрастен човек, който освен, че пуши в кухнята, съвестно си изпълнява семейните задължения и отговорности на баща и съпруг, та е малко нелепо да го поощрявам.
С примера, който дадох исках да покажа / разкажа как се реагира на *намиране на кусури* и че критиката, откровена или завоалирана, дразни и предизвиква нападателен поведение.

 

Koeто си е точно така и ако си умна жена, ще го проумееш и ще спреш да намилаш за миризмата на цигарите. Пък и ако толкова те дразни, защо си се събрала да живееш с пушач?

1. Има ли кусури половинката ви? Има, разбира се, така както и аз си имам.
2. Казвате ли на половинката си какви кусури има? Казвам му, изобщо не спестявам.
3. Половинката ви оправя ли си кусурите? Зависи от естеството им. За някои неща се съобразява, за други - не.
4. Водят ли кусурите или тяхното казване/неказване до скандал? А, до развод? Вече отговорих, че му казвам. Вдигам скандали, аз не съм от кротките женици. До развод заради едни кусури няма как да стигнем, тъй като не са толкова съществени.

Ще е много странно да се разведем поради факта, че аз обичам да ям в леглото, а него това го вбесява. Или защото той има навика да си хвърля мръсните гащи и чорапи в коридора пред банята.

Обаче той би бих искал някакви думички в благодарноста. Човек трябва да усеща си оценен. Тук не важи "ти си задължен да правиш това" и няма да ти благодаря. Знаеш ли "любезна дума и за кучето е хубаво".

Добре, а защо трябва да се потупваме по рамото за някакви битовизми ми е въпросът? И благодарността задължително ли е да се изрази вербално?
Като чуя как някой очаква фанфари за такава дивотия, се сещам ей за тази песничка:
https://www.youtube.com/watch?v=zi8ShAosqzI

Ако заменя "пушене в кухнята" с "неприбиране на дрехите* дали ще стане една идея по - ясно какво искам да кажа?
Янечек, преди повече от 15 години, когато се вземахме,  аз също бях пушач и пушех в затворени помещения,хи хи....

Точно затова, че ако ти мрънкаш за всеко едно нещо ти си превръщащ във досаждаща жена. И ако ти само мрънкаш - хора се свикват и спират да ти слуша.

Човек е като куче. Ако искаш нещо се научи да правя - дайте нещо вкусно, подобре веднага Той ще повтори действието. След малко можете да опитате да не давате, обаче гледайте резултата.

Ми, аз не прочетох мекичка да мрънка за всяко едно нещо, не прочетох и да го прави ежедневно.

Все тая какво ще кажеш, това са дреболии и за мен не могат да бъдат никаква причина за забележки и дразнение. Защо трябва да си прибира дрехите ако по природа е неприбран? За да стане, както ти си казала ли? Аз например съм неприбрана и не си представям някой да ме кара да си прибирам дрехите или да си оправям леглото, не ги правя тези неща и точка. Като ме хване старостта, може и да започна, но засега нямам такива пориви.
Толкова ли е трудно просто да приемеш човека, каквъвто си е и да не вървиш подире му със списъка недостатъци? Като те дразни, намери си някой, дето не пуши и си прибира дрехите, той пък сигурно ще яде праз лук и пак ще възникне проблем.

Сигурно той пуша в кухнята почесто от ежедневно. Тя изскоча към него всеки път пак

мекичка*, когато очевидно нещо те дразни, сядате и говорите. Намирате решение и го спазвате и двамата. Мрънкането и повтарянето не помага, то е просто глас в пустиня.