Казвате ли си кусурите?

Само не разбрах защо се хванахте точно и само с моя пост и примера, даден от мен??? Че почнахте и акъли да давате, и анализ на всяка дума да  правите?
В темата има толкова други отговори, с какво толкова моя пример ви извади очите? Още повече,че въобще не сте разбрали какво казвам.
Не споделям, нито се оплаквам как ме дразни еди какво си, просто казвам защо не си търсим кусурите. Ама няма кой да чете. Хванахте се за пушенето само.

Добре, а няма ли да ти писне един ден, когато виждаш, че на мъжа ти не му пука особено, че ти се дразниш, че той не се поправя?

Пушенето е много добър пример за кусур, не че точно за теб сме се хванали.

Щото има какво да обсъждаме

Извинете, ако вие усетили нещо обидно

По-добрият вариант е да не му пука, защото като му запука, малко остава да си вдигне чантата, шапката, гащите и да иде някъде, където няма да му се дразнят на всяка стъпка. Принципно, да не помисли някой, че конкретно неговия случай посочвам.
По мои наблюдения хората, които се дразнят, са като цяло неприятни и дори да им угодиш за едно, веднага се намира друго, за което да се дразнят, така че няма смисъл да им се угажда за нищо, те просто обичат да са недоволни и не заслужават добро отношение. Аз лично с такъв, който се дразни, не бих живяла и ден, няма да ми понесе.

Такива кусури не бих седнала да споделям, защото и без това не ги забелязвам много много. Да си яде лук и чесън, полезно е за здравето. Мен не ме дразни мириса, а и да ме дразнеше - чудо голямо, че няма да ми лепне най-дълбоката френска целувка 10 мин след вечеря. Нали все някога ще си измие зъбите.

За по-сериозни кусури си казвам. А има и такива, които съм намерила начин да приема.

Например, той е от туткавия тип и винаги съм готова поне 10-20 мин преди него за излизане. В началото се изнервях много. После реших да се взема в ръце и да не се нервивам за глупости. Винаги си имам чакателна книжка - докато се накуми и приготви прочитам по някоя глава. В момента е "Градината на пеперудите" на Дот Хъчисън. Почти накрая съм.

Ние пък винаги си казваме кусурите. Според мен това е наистина важно за съхранението на връзката. Иначе го правим деликатно и в повечето случаи с лек шеговит тон и целия разговор става забавен 

Ще те използвам за пример, но не заради пушенето, а за да споделя две генерални наблюдения по темата:
1. Твърдо вярвам, че се дялат трески, а не цели клони. Нищо не трябва да е на всяка цена и наложителни компромиси и часове уточнителни разговори с цел напасване в началото на една връзка за мен е огромна червена лампа. За чужди връзки де, аз такива разговори съм нямала и не възнамерявам да водя, след като виждам до какво емоционално, пък и съвсем физическо изтощение водят.
Мълчането пък в дългосрочен план не е решение.
2. Чак когато се събрах със сегашния човек, разбрах колко всъщност е важно и колко ми улеснява живота качеството "възприемчивост", "съобразителност" и всякакви подобни, съчетано с интелигентност.
Изказването на критика се учи, приемането на такава също. Много неща се учат, които улесняват комуникацията.
Ще прозвучи много чийзи, но при наличие на интелигентен и възприемчив човек и критика, изказана обосновано и с любов (а не с цел - с извинение - да го нахакаш на другия и да излезеш прав), нещата наистина се решават в зародиш.

Иии още едно наблюдение: човек трябва да си избира битките. Няма да седна да опявам, че си е метнал сакото на стола в хола, при положение, че спалнята и гардеробът в нея са по-близко до входната врата. Майната му, предпочитам да е разхвърляно, но и двамата да сме в добро настроение, а не аз да му мрънкам на главата след 10-12-часов работен ден.
Също съм се примирила, че ще си остане кьорав и най-редовно ще му помагам да намери нещо... от другата стая, а нещото стои пред него, нали.
Имах обаче проблем с начина, по който той изказваше несъгласия. Чакаше си, обмисляше си и когато е най-неподходящият момент, ми изсипваше цялата помия на главата с лихвите просто. Да казвам ли коя зодия е?
Не че са били големи драми, а някакви неща, които той е възприел различно от мен и е седял, вряло и кипяло е, аз в блажено неведение и в един момент - бам. Седнах, обясних му логично и поетапно защо това не е наред и до какво води. Ами, нърд имам насреща със завидна социална и емоционална интелигентност, който иска да ме разбере - разбра ме. Естествено, това е склонност, която не се променя от днес за утре, но напредъкът е значителен, а аз не пропускам да го похваля за усилията по въпроса
Още едно любопитно наблюдение, малко в кръга на шегата: Мъжете с хуманитарна насоченост са по-склонни да се опитват да се опитват да се измъкнат от ситуацията - я с остър отговор, я с някой локум, я с комплимент за омилостивяване; нърдчетата те гледат като алгоритъм, проумяват логиката зад него и я прилагат

Човек се учи и от:
- неволя. Като видя как се променям коренно в рамките на 30 мин (разбирайте преди ядене и след ядене, изненада, нали), много бързо се научи да не ми задава въпроси, да не планира нищо и ако е възможно да не диша, когато съм наистина гладна.
- И магии стават - повторих няколко пъти да отваря прозореца след къпане, че ще се образува плесен. Ами, образува се, естествено, и като му предложих да я изчисти - така и така чистеше банята - с четка за зъби и оцет, той взе, че захвана да отваря прозоца. Магия, бе, казвам ви. Ся ми е вечно студено в банята, естествено, ама е за предпочитане.

Аз си имам недостатъци, разбира се - и по-сериозни от споменатия , много ми помага да се справя с тях, да.


Много вярно.
Не класифицирам възпротивяващите се срещу пушенето вкъщи в тази група, но Янечек е много права - има порода непременно мрънкащи хора, които просто търсят под вола теле. Повечето са жени сякаш.

Ние с мм живеем от скоро зардно и тепърва има да си разучаваме кусурите. Казваме си ги директно, даже ги натъртваме(особено аз, защото той има повече кусури😀)
Единия от най-големите кусури му е, че "винаги е прав". Ще ми трябва време да го науча, че аз съм в повечето случаи правата. 😌.
Иначе с другите кусури с времето се свиква и ги приемаме, за да има мир и разбирателство! ❤

Аз си казвам всичко право в очите и държа и на мен да се казва. Скандали... Случвало се е да се скараме, но не чак толкова жестоко, че да стигнем до раздяла. Да, обиждала съм се, но предпочитам истината .

Казвам всичко в прав текст, когато е възможно да се промени. Обикновено нещата, които не харесвам не ме дразнят, а ме тормозят. Няма закога да се тормозя. Аз полагам усилия постоянно, за да редуцирам кусурите си. Очаквам това и от човека, който съм избрала за свой спътник. Понякога се вслушва, в началото се обиждаше, сега уж се старае. Ама само понякога.

Опази боже да кажа какви кусури има мъжа
Това,в този форум,си е чисто самоубийство!
Направих тази грешка веднъж,не смятам да повтарям
Иначе, да, казвам му всичко, директно , в прав текст.Както някой беше написал, ако вкъщи не мога да се отпусна да споделя всичко,то къде?
Мъжът се съобразява,стига да не съм в "мрънкаща фаза", тогава ме игнорира хаха
Не очаквам да се съобразява и да се промени из основи,не за това сме се събрали...

Проблемът не е в казването на кусурите, а в това, че ако за теб нещо е  кусур, за човека до теб не е задължително да е.
Ето, аз например не бих определила яденето на разни миризливи храни точно като кусур, та чак да се стига до развод заради тях.
Много е важно е в какъв вид се сервира кусурът. Дали още докато е топъл, или охладен. Някои неща е добре да се казват овреме, за да му стане ясно на човека, какво именно те е подразнило. А не да траеш няколко дни и да си го трупаш, докато през цялото време "виновният" е в пълно неведение какво се случва, и нааай-накрая да изплюеш котето. Само дето може да се окаже, че на него вече му е трудно да се сети за въпросната ситуация, тъй като едва ли е имал идея, че на някой може да му се стори обидна, излагаща или каквато там е била в очите на гледащия.
От друга страна е добре човек да не е съвсем първосигнален и да реагира мигом на всяко дразнение. Понякога е хубаво човек да преброи до 20, преди да започне да се ядосва, защото в повечето случаи, освен ако не е сериозен проблемът, ще ти мине.

Като по-млада  допусках основната грешка да се навивам за нещо без да говоря открито с човека, а само надявайки се, че от настроението ми ще разбере, че някъде е сбъркал. Само, че не винаги човек е толкова проницателен. И така навивам се, навивам и подобно на снежна топка, генерирам някакъв яд, който в един момент се изсипва като лавина.

Кусури си всеки си има.  В повечето случаи си ги казваме и ако се приеме и от двете страни, работим върху себе си. В повечето случаи въпросът дори не опира до кусури, а до някакви ситуации, в които е би могло да се реагира по различен начин от единия или от другия и е можело да се спестят неприятности.

1. Има ли кусури половинката ви? - да, а аз още повече!
2. Казвате ли на половинката си какви кусури има? - да, и той на мен, но тактично, защото аз съм човекът, който се обижда.
3. Половинката ви оправя ли си кусурите? - не.
Нека да уточним какво значи кусури. Ако кусурът е ядене на праз лук, както в примера - да, това може да се промени. Но не може да се очаква, че някой ще си промени характера заради мен, или аз - заради него.
4. Водят ли кусурите или тяхното казване/неказване до скандал? А, до развод? - Развод не. НО скандал - много възможно. И двамата държим на връзката си и гледаме да сме тактични.

Пример: мъжа ви обича да яде праз лук и миризмата не му излиза от устата дълго време, толкова ви дразни, че се дърпате да го целувате. Ще му кажете ли защо не искате да го целунете?

-Непременно бих казала, за да знае, че е в правото си да яде праз лук, но аз съм в правото си да не харесвам тази миризма. Това е маловажен проблем и трябва да се чисти веднага, но все пак даже и за дребните неща трябва добре да се обмисли какво и как да се каже.
Например: - Много миришеш! - обидно е и е квалификация за него. Или: - Когато си ял праз, ми мирише и не ми е приятно. - или: - Знаеш ли, всъщност не харесвам миризмата на праз! - Коментира се самото ядене на праз, което е довело до проблем.

Единственият кусур на гаджето ми е това, че слуша фадо. Други кусури няма а аз разбира се съм самото съвършенство.

Естествено. /и аз имам, а чии са повече не е ясно/
Да.
Рядко.
Не.