Случи ми се нещо странно XVII

  • 133 297
  • 738
# 540
Добре, че никога не спя по гръб. Още от първата ми бременност се научих.

Преди години сънувах починалия ми чичо. Беше ядосан. Знаех, че е сърдит. Не ми говореше, просто усещах и знаех защо - защото скоро не съм ходила на гроба му. Разказах на сестра ми какво съм сънувала. Тя ми сподели, че в същата нощ и тя е имала сън с чичо ни, и също е бил ядосан (в нейния сън не помня за какво). Запалихме по свещичка в черквата, с надеждата, че светлината от пламъка е стигнала до него.
Виж целия пост
# 541
Стига, винаги стига! Преди много време сънувах най-добрата приятелка на майка ми, която почина внезапно, как се чудим къде да запалим свещ и обикаляме църквите на България, защото никъде нямаше място и всички свещници бяха пълни. Оказа се, че никой не й е палил свещ година след смъртта й... Явно има голямо значение! Оттогава всеки път я споменавам и нея, когато паля свещ за мъртвите.
Виж целия пост
# 542
Получавала съм сънна парализа само един път в живота си и не искам никога повече да го преживея. Беше ужасно и наистина тогава много добре си спомням бях по гръб легнала. Не можех да помръдна беше ми студено, а някакъв човек или нещо друго стоеше и ме гледаше злобно, ужасно беше.

Аз усещах чужда енергия, която ме чакаше да се оставя на бездната, просто изчакваше хладнокръвно. Сега си спомних как докато "падах" надолу си мислех "Боже, какво е това, потъвам, потъвам, губя се, умирам..." като бях точно на границата преди сън, но не бях заспала, а се съпротивлявах. Страшна гадост!!!
Виж целия пост
# 543
А аз котка, която седеше до главата ми ( мразя котки). Усещах я преди да заспя, после дойде задуха, изтръпването на крайниците и усещането, че котката ме натиска с лапа по шията, така че да не мога да дишам 🙄. Усещането беше, че си отивам и се молех да стане по-бързо, а най-гадното беше, че детето ми спеше до мен. Исках да я събудя, да ми помогне, но не можех да помръдна. И накрая всичко приключи. Това беше за пръв и надявам се за последен път
Виж целия пост
# 544
Фрау Скитница и аз мразя котки, но това което усещах беше присъствието на нещо, което не познавам и не мога да опиша... и при мен имаше задух и изтръпване на крайниците, както и също бях с детето ми, което спеше до мен.
Честно казано изобщо не мисля, че щях да се събудя, или че щях да съм същия човек, ако се бях оставила да потъна в бездната.
Виж целия пост
# 545
То това потъване в бездната всъщност е най-интересното и приятно преживяване. Въпросът е да се избавите от страховете си и да не се съпротивлявате. Понеже това ми се случва от дете аз съм се научила да го контролирам и да си пътувам насам-натам. Сто пъти съм го писала тук, да не ставам досадна, но този път се извървява. Стига да не се страхува човек, може да види много неща. В началото наистина много се страхувах, но с времето го преодолях. Да, наистина става когато лежиш по гръб, излизането е по-лесно така. В такова състояние през годините съм виждала невероятне свой предишен живот, като на филм беше. Сякаш се отвори една врата и аз попаднах на морски бряг, кораб, някъде 16-17 век... Също така съм срещала в това си състояние мои починали близки, виждала съм разни картини от времето на Втората световна война, различни хора, чудовища и т.н. Оставите ли се да потънете ще усетите, че започвате да летите.
Виж целия пост
# 546
Нищо не съм виждала аз, но престанах да се страхувам от усещането. Помня, че в началото изпадах в ужас от това пропадане, придружено от гадни стържещи звуци, силна вибрация и черни сенки наоколо и се мъчех да се събудя, но не ми се получаваше. Всъщност колкото повече се мъча, толкова шумовете и вибрациите стават по-силни. Сега просто чакам да отмине, но интересни преживявания не съм имала.
Виж целия пост
# 547
Докато на потъването се гледа като на физическо състояние някакво, (даже му измислили медицинско наименование)следствие на нещо си страшно и неприятно, ще го има страха - да не се задушиш, да не те убият разните тъмни сенки, които обикалят наоколо, да не умреш случайно, пък било дори от страх....Докато на тресенето и бученето, дето съпровождат понякога изтръпването и задухата,  се гледа също като на нещо смущаващо и плашещо, пак нищо не се получава. В смисъл нищо, което си струва да се види или преживее.
Страхът пречи да се излети.
Виж целия пост
# 548
lechugitka,а как става завръщането после?Ти ли го контролираш или става от само себе си?
Виж целия пост
# 549
http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=326.msg1244#msg1244
Виж целия пост
# 550
lechugitka,а как става завръщането после?Ти ли го контролираш или става от само себе си?
Не го контролирам аз, става бързо, не е страшно. Даже по-бързо от колкото ми се иска. По някога не ми стига време, за да видя нещо, което ми се иска. То контролиране е силно казано, но не мога да го обясня точно. Но мога да си наложа да стана или да не стане, когато е тръгнало вече да става. Ако имам желани си го позволявам, понякога не искам, но е рядко. Това с бученето, тези звуци като някаква свръхчестота, ги пропускам вече и веднага се "гмурвам" в пространството.
Виж целия пост
# 551

Мерси, Пси! Винаги ми е удоволствие да те чета. Hug Особено когато споменаваш Матрицата 5  Grinning.   Обяснено е съвсем разбираемо. Само трябва да наблегне много пъти, че не се получава, докато умът ти е зает със злободневието, а човек рядко осъзнава колко силно е свързан с битието си и колко му е невъзможно да излезе от него. Заземиш се веднъж и после докато пробиеш обвивката, може и години да минат....
Виж целия пост
# 552
С времето,човек свиква и изземва контрола над процесите
То е като с газовете и уригването..
Когато сме бебета,не ги контролираме,но с течение на времето се научаваме..

Тема на друг разговор са спомените от подобни преживявания:)



Йей!!!

В смисъл..знаеш..дерта ми е в речевия набор,а твоята оценка значи ми много!
Виж целия пост
# 553
Ами, тук е пълно с хора, дето ги е страх даже да помислят, къде ти да контролират процесите. Mr. Green Страх ги е от "сънната парализа" Joy
ПП Над мен пише една от "нашите", както викаше една личност, дето се изнесе от форума.
Виж целия пост
# 554
Страхът е нормално явление..
То тук не знаем кво дебне зад ъгъла в сенките,а какво остава за "там"..Страхът от неизвестното ни спъва
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия