Не вярвайте на 100% на лекари да ви режат.
1994г постъпих в болница с болки за операция на апандицит.Купихме всичко необходимо ,идват сутринта да ме вземат и аз отказвам операция.Отшумяха болките и аз съм решела че няма нужда да ме оперират.До днес все още сме заедно с моя апендицит
И сега моя прясна история тия дни.Интересно ми е има ли други хора които са се осмелили да откажат операция като мен.
Имах едно приключение тия дни днес ме изписаха и направихме и трянсфер и тъкмо се прибрах у дома.Ембриончетата ми са морулки а е 5 ден развиват се бавно,не е сигурна за + да чакам ,но все пак се надявам.Да ви разкажа какво ми се случи,смятам че на някой може да му е полезна информацията.В сряда ми беше направена пункция мина добре прибрах се в нас нямах болки чувствах се супер.В петък към 1 ч реших да лягам да спинкам.Осетих леко втрисане,реших че е нормално и продължих да дреме.Малко по-късно започнаха болки в кръста,реших да изпия една но шпа,и пак си легнах.Тъкмо задрямах събудих се от силна болка в корема,което се засилваше.Почна да ми се повдига ,гади едно прималяване,и осещах как нещата само се влошават .Станах изпих един нурофен,но ми ставаше още по- зле.Стигнах до там че бях неадекватна да се облека или да стана от леглото,за линейка,ако викнех нямаше да мога да им отворя,а и не можех и да говоря.Писах по скайп на моя мъж че съм зле,естествено той ми се скара ,защо чак сега му пиша,но му обясних че всичко стана много бързо,и той тръгна към нас.След 2,3 минути ме отпусна и успях да се облека и да изляза да го чакам.Всяка стъпка ми беше със болка.Обадих се на моя док. каза ми да отида в Света София,така и направихме.При прегледа се изредиха 4 човека всеки поотделно да ме бърка и толкова небрежно ,мен ме боли те ми натискат корема.Приеха ме при тях като казах аче имам кръв в корема повече от необходимото.Сложиха ме на системата и от 1:30 някъде до 7:30.Сутринта мина визитация не ги знам по имената един доста възрастен мъж,толкова рязко и силно ме натисна по корема присвих се на сърдина и едвам не извиках само измънках.От там отидохме да ме прегледат още няколко док. Последният беше Баев и ми казва че ще ме оперира положението е много зле пред умирачка и ще ми маха яичника,и не гарантираше още какво друго ще маха.Аз си ревах преди прегледа ,но и след него съвсем се стреснах.Бях отихла там с мисълта да ми бият някаква инжекция и да се прибирам,а то останах на системи.Правиха ми изследвания и хемоглобина все ми падаше.По едно време отивам да се изпишкам краката не ме държат прималя ми и си ссвърших работа само до половина и отидох да си легна.Та стана голяма каша.Тръгнаха да ме водят за операция,обаче аз казах че не искам .Почнаха да ми обясняват че животът ми е застрашен и взимам грешно решение.Идва събота ,неделя ,няма да има екип и ще ми режат корема кат се наложи (касапски) а сега ще е лапороскопско по-лесно,след това ми обясниха че тая кръв се съсирва и ще получа сраствания и няма да съм годна за репрудуктивно състояние.И така минаха още наколко души да ми обясняват още други неща.Но аз се подписах на моя отговорност,и отказах операцията.Много ревах ,бях разтроена от всичкото нагоре и майками беше доста зле след като разбра паника ужас и хаус беше.Исках от тях да ме оставят под наблюдения.Но след като подписах че отказвам операция зарязаха ме.Звъняха на моя док. да му обясняват че ще пукна колко съм зле итн.Той им каза че ще си ме прибере в клиниката и ще ме лекува.С една раздрънкана линейка от едно време без отопление ме прекараха в клиниката при моя док.Още щом влязох се почувствах по-добре.Прегледаха ме и ме успокоиха че не е нужна операция,не е така както го описват от СВ.СФ.Винаги всички са били внимателни и загрижени.Много им благодаря на всички за положени грижи за мен.И така Петък,събота и неделя бях на вливания днес ме изписаха и направихме и трансфер.Разбира се и се молих на Бог да ми се размине операцията.Това ми е за втори път да откажа операция преди години 1994г за апандицит беше на сутринта ми мина болката и казах тръгвам си,до ден днешен съм ок.Благодарение на моя инат той ме спаси.Убедих се че се правят ненужни операции и че има много некомпетентни лекари,които пак ги хвалят че са добри.Да добри касапа са сигурно,но вместо да режат защо не пробват първо да излекуват човека.А миналата година Баев ми прави трансфер на възпалена матка,не мога да кажа добра дума за него колкото и да ми го хвалят.Момичета внимавайте,ако ви се наложи операция поискайте мнение от други болници.Защото от една болница всички са съгласни с решението на колега.Успех на всички.
Виж целия пост
1994г постъпих в болница с болки за операция на апандицит.Купихме всичко необходимо ,идват сутринта да ме вземат и аз отказвам операция.Отшумяха болките и аз съм решела че няма нужда да ме оперират.До днес все още сме заедно с моя апендицит
И сега моя прясна история тия дни.Интересно ми е има ли други хора които са се осмелили да откажат операция като мен.
Имах едно приключение тия дни днес ме изписаха и направихме и трянсфер и тъкмо се прибрах у дома.Ембриончетата ми са морулки а е 5 ден развиват се бавно,не е сигурна за + да чакам ,но все пак се надявам.Да ви разкажа какво ми се случи,смятам че на някой може да му е полезна информацията.В сряда ми беше направена пункция мина добре прибрах се в нас нямах болки чувствах се супер.В петък към 1 ч реших да лягам да спинкам.Осетих леко втрисане,реших че е нормално и продължих да дреме.Малко по-късно започнаха болки в кръста,реших да изпия една но шпа,и пак си легнах.Тъкмо задрямах събудих се от силна болка в корема,което се засилваше.Почна да ми се повдига ,гади едно прималяване,и осещах как нещата само се влошават .Станах изпих един нурофен,но ми ставаше още по- зле.Стигнах до там че бях неадекватна да се облека или да стана от леглото,за линейка,ако викнех нямаше да мога да им отворя,а и не можех и да говоря.Писах по скайп на моя мъж че съм зле,естествено той ми се скара ,защо чак сега му пиша,но му обясних че всичко стана много бързо,и той тръгна към нас.След 2,3 минути ме отпусна и успях да се облека и да изляза да го чакам.Всяка стъпка ми беше със болка.Обадих се на моя док. каза ми да отида в Света София,така и направихме.При прегледа се изредиха 4 човека всеки поотделно да ме бърка и толкова небрежно ,мен ме боли те ми натискат корема.Приеха ме при тях като казах аче имам кръв в корема повече от необходимото.Сложиха ме на системата и от 1:30 някъде до 7:30.Сутринта мина визитация не ги знам по имената един доста възрастен мъж,толкова рязко и силно ме натисна по корема присвих се на сърдина и едвам не извиках само измънках.От там отидохме да ме прегледат още няколко док. Последният беше Баев и ми казва че ще ме оперира положението е много зле пред умирачка и ще ми маха яичника,и не гарантираше още какво друго ще маха.Аз си ревах преди прегледа ,но и след него съвсем се стреснах.Бях отихла там с мисълта да ми бият някаква инжекция и да се прибирам,а то останах на системи.Правиха ми изследвания и хемоглобина все ми падаше.По едно време отивам да се изпишкам краката не ме държат прималя ми и си ссвърших работа само до половина и отидох да си легна.Та стана голяма каша.Тръгнаха да ме водят за операция,обаче аз казах че не искам .Почнаха да ми обясняват че животът ми е застрашен и взимам грешно решение.Идва събота ,неделя ,няма да има екип и ще ми режат корема кат се наложи (касапски) а сега ще е лапороскопско по-лесно,след това ми обясниха че тая кръв се съсирва и ще получа сраствания и няма да съм годна за репрудуктивно състояние.И така минаха още наколко души да ми обясняват още други неща.Но аз се подписах на моя отговорност,и отказах операцията.Много ревах ,бях разтроена от всичкото нагоре и майками беше доста зле след като разбра паника ужас и хаус беше.Исках от тях да ме оставят под наблюдения.Но след като подписах че отказвам операция зарязаха ме.Звъняха на моя док. да му обясняват че ще пукна колко съм зле итн.Той им каза че ще си ме прибере в клиниката и ще ме лекува.С една раздрънкана линейка от едно време без отопление ме прекараха в клиниката при моя док.Още щом влязох се почувствах по-добре.Прегледаха ме и ме успокоиха че не е нужна операция,не е така както го описват от СВ.СФ.Винаги всички са били внимателни и загрижени.Много им благодаря на всички за положени грижи за мен.И така Петък,събота и неделя бях на вливания днес ме изписаха и направихме и трансфер.Разбира се и се молих на Бог да ми се размине операцията.Това ми е за втори път да откажа операция преди години 1994г за апандицит беше на сутринта ми мина болката и казах тръгвам си,до ден днешен съм ок.Благодарение на моя инат той ме спаси.Убедих се че се правят ненужни операции и че има много некомпетентни лекари,които пак ги хвалят че са добри.Да добри касапа са сигурно,но вместо да режат защо не пробват първо да излекуват човека.А миналата година Баев ми прави трансфер на възпалена матка,не мога да кажа добра дума за него колкото и да ми го хвалят.Момичета внимавайте,ако ви се наложи операция поискайте мнение от други болници.Защото от една болница всички са съгласни с решението на колега.Успех на всички.
