Тичане (4)

Тъкмо започваше да ми харесва тичането и се появи много гадна болка в коленете.
Не знам от маратонките ли е, от друго ли е, но сега съм в принудителна почивка.

Вчера тичах за последно, бях взела назаем фитнес гривна, за да следя пулса. С бавно темпо успях да го държа до 170 удара в минута, което за мен е много добре.

Аз си връщам формата след една година принудителна почивка, след като бях стигнал топ форма за бягане на маратони. Така и не можаха да разберат какво точно ми беше — болката беше в глезена, но всъщност се оказа, че тръгва от кръста. Та тогава физиотерапевтите (минах през много в пловдив и софия) много лошо ме гледаха, че тичам. Хич не им се нравеше. Та според техните съвети - обувките са супер важни, постепенното свикване с натоварването и трасето; по-добре било да не се бяха на асфалт, а на чакъл, примерно.
В момента започвам пак да си връщам формата, надявам се да успея.

По едно време бях започнала да бягам върху плочки - получих много гадни shin splints и на двата крака. Смених терена (въпреки, че е асфалт в повечето случаи) и вече не ме болят. Просто ми става супер скучно на стадиона да тичам  и губя мотивация след половин час.

Иди на физиотерапевт, който се занимава с бегачи и евентуално също спортува (Димитрина Сивкова, Калин Стоянов...) - хора, които веднага ще хванат за какво иде реч и няма да те гледат гадно за това, че бягаш, а и съветите им са релевантни за бегач.
Сега, ако са ти казали и да си купиш ортопедични стелки за над 100 лв заради този илиотибиален синдром (или прищипан нерв с малко по-сериозно възпаление), който си имал, ще се хвана за главата - обикновено за всяка втора травма лекарите препращат за тези измислени стелки, с които имат договори да ги препоръчват.
Бягай си И на асфалт, просто редувай терена - неравната настилка също не е панацея, тя си носи други травми, а за чакъла ми стана чак смешно - това е тормоз на краката и ако не се контузиш първите 40 км, аз ще се изненадам. Заради такива странни съвети е хубаво да се консултираш с хора, които бягат. Чакъл, леле.
Ти си от Пловдив, нали? Не натискай по паветата. Прави си бягания на писта, на гребната база, баири по тепетата, дългите бягания си ги прави по трейл пътеките извън града и ще си пушка.
Технически съм съгласна с "постепенно свикване с натоварването и трасето" и че обувките са важни, но много по-важно е да загряваш хубаво преди всичко освен, да речем, дълги бавни бягания. Загрявката представлява поне 10-15 мин леко бягане и бегачни упражнения, харесваш си десетина разнообразни и си ги правиш на някоя отсечка от 100 м. Също и паралелното кондиционно-силово трениране, което заякчава сухожилията и мускулите, които "придържат" ставите. Ти си имал слаб кръст/дупе, което е нормално, бегачите развиваме брутални бедра и прасци, ама нагоре йок, а те си трябват особено при тренировки за цял маратон. Ако засилиш проблемните участъци,  ще забравиш този тип болки и ще се контузваш само при някакви по-специфични обстоятелства.

Много дълго стана, пардон!
Аз ще ходя на маратона във Валенсия тази година.
Някой друг?

Гугъл, успех във Валенсия! Прекрасен, прекрасен град! Много хубаво ще ти се тича там покрай планетариума и красивия им парк.

Аз съм на половинка в Хомутов на 1.09., после цял в Кладно на 15.09.

Аз бях в Котел на тридневно състезание по ориентиране. В петък на спринта в града ми беше лесно, чисто бягане си е и е лесно да се ориентираш по улиците. Това не ми попречи да се объркам на едно място, де.
Обаче, вчера и днес, като муха без глава се щурах в гората. Сила за бягане бол, ама идея накъде точно да тичам - йок   Все едни и същи глупави грешки правя. Уж всеки път си правя изводи и се мъча да си вземам поуки и следващия път отново сътворявам някоя глупост. Ама пък е забавно.

Здравейте, бягащи дами

И аз съм от бягащите. От ученичка обичам да бягам, но все правех големи прекъсвания ... после студентството, живот и учене. После пак бягах, през Тае бо преминах, през Кросфит също, но бягането си остана в сърцето ми за винаги  
Вече съм бегач от 4 години без спиране. Втората си бременност прекарах в бягане, после с количката и те така....
Имам зад гърба си няколко маратона, Витоша100, Трявна 76К, Каньонкрийк Русе 50К, Търново ултра 43К и .... това е май по-дългите дистанции. Сега в неделя съм на Виа Понтика 42К.

На 38 год. съм, мама на две ( на 8 и на 3 год. )

И последно .... след маратона в неделя много искам да почна кето хранене .... как ще стане, ще видим ... Но не пречи да опитам .... за пореден път

момичета, влизам само за да се отчета, че най-после почнах да бягам ежедневно и сериозно да тренирам за полумаратоните, които съм планирала. Лятото почти свърши и аз още не съм тичала нито един, но за свое оправдание се бях отдала на морски ваканции и плуване. Сега обаче вече тичането отново е на дневен ред. Някой може ли да препоръча симпатични полумаратони в България.

п.с. като ви чета и ви се възхищавам и смайвам. Браво Веси!!!!

Гугъл кога е маратонът във Валенсия? Успех и от мен!

Веси, добре дошла! 

Много, ама много интересни състезания имаш зад гърба си. Поздравления и успех в събота!

Пиши после как се чувстваш на кето. При мен не се получи, но ти стискам палци и ще ми е интересно да споделиш.

Днес отчитам 10км, утре и в четвъртък няма да бягам. В четвъртък съм на бокс индивидуална. В петък ще се разтичам малко вечерта, в събота половинка.
Утре започвам въглехидратна вълна!

Ети, блазе ти, че можеш да плуваш. Дано и аз се науча някога.
Кога са ти полумаратоните? Успех!

И аз искам да започна да тренирам по-сериозно. Вече обмислям програми за година напред. Дано и тази зима е мека. Миналата беше песен. И есента да не е така дъждовна, че тук вали, та се къса. Но пък е много зелено. Пролетта беше страшна суша, но така си направих километража, иначе не знам как бих се справила. На пътека не искам да бягам.

Дезидерата, колко време си била на кето режим и какво не ти понесе, би ли споделила
Благодаря!

Веси, бях на кето 1 месец, в който не тренирах изобщо, защото бях на курс. Свалих ослепителните 3 кг!
Но след това, винаги когато намалях въглехидратите тичах вяло, измарях се много бързо, издръжливост 0. Проявяваше се най-вече при бокса. СКапвах се на лапите веднага. Виеше ми се свят, около 16:00 вече исках да си легна, денят приключваше за мен.
А безвъглехидратен спаринг не бих си причинила никога.
Правих си експерименти- на гладно, на яйца, на овес, тренировка след картофи. СЛед картофи съм като реклама на батерии. Треньорът ми се шегува с мен, но след последния ми кето опит ми се разкрещя, че правя пълни глупости, и че последни килограми се борят с въглехидрати, редовно хранене и търпение.

И сега ако закусвам безвъглехидратно освирепявам от глад. Ако ям овес ме държи сита 5 часа минимално. Това лято се прибрах без време след тичане на 16тия километър, защото бях толкова гладна, че исках да убия някой. Но аз излизам, за да тренирам, не за да отслабвам. Хайде, една съспипана сутрин.

От безвъглехидратни/нисковъглехидратни силови освирепявам от глад. А от бронирано кафе качвам със скоростта на светлината. Пробвах. И не ме засища. Ставам агресивна.
Лично за мен работи златната среда- палео. Кетото всъщност не се препоръчва като начин на живот, а само за определени нужди, мисля.

След маратона на 15.09. ще направя въглехидратна ротация комбинирана със силови. Това съм по-склонна да понеса. Пак ще пострада изпълнението, но ще съм в почивка, и ще го наглася около тренировките по бокс. Много ми липсва.

Ххххммммм.....странно. Аз чета точно обратното. Как кето храненето е точно за спортове за издръжливост като маратони и ултри, как било начин на живот а не диета и т.н. Слушам разни ултрабегачи как разказват колко било добре това хранене и т.н. Просто адаптацията е доста дълъг и бавен процес. това е най-трудното ...

И аз четох, но Скот яде въглехидрати, Тараумара и те. Елиуд Кипчоги също не се храни кето.
Всъщност, не бягам от мазнини, но под 80-100 грама вгх за мен е ад.

Пробвай, смятам, че хората са различни. Сега и чета книгата:
https://www.amazon.com/Body-Mind-Sport-Mind-Body-Lifelong-ebook/ … 714822&sr=8-1

Всичко това не го пиша, за да те разубеждавам. Интересувам се живо от хранене и тичане. Споделям личния си опит, и ще ми е интересно ти да споделиш своя.

В онази тема се наслушах на спорове, но и там никой не тича. Само ни изкарват луди. Исках да ти го спестя, не да търся спор.

То при всеки организъм е различно. Аз например като ям картофи на обяд и после съм гладна след 3 часа, а като ям месо и салата се чувствам по-добре и издържам до вечеря. Индивидуално е

Oooooo, не, не го приемам като разубеждаване, а коментираме си. Аз няколко пъти съм започвала кето и съм се отказвала. Сега даже след Трявна ултра пак почнах и на 3-тата седмица се отказах Просто обожавам плодове и не издържах ....
Ще поровя още инфо, ще чета и ще видя дали ще е за мен. На мнение съм, че всеки организъм е различен. Нуждае се от различни начини да се справя с ежедневието и спорта.
Благодаря, че споделяш Полезно ми е много