Единственото и най-силно усещане,което се породи в мен от постовете ти и,което аз идентифицирам като двигател на този и на много други проблеми за напред е, че ти не обичаш себе си.
Много е страшно това...
От там започни ...
Аз също следя темата. без да пиша. За мен, освен това, което казваш, другото е, че авторката изпада непрекъснато в излишни обяснения към него, към родители, към нас. На кой са нужни такива обяснения, само замазват ситуацията. Не съм срещала счупен крак да се е излекувал с крем.
Другото, което все по-често мисля, че авторката е жертва на домашно насилие. Класически тип емоционално и психическо, Като ония жаби, които ги слагат живи във водата и постепенно я загряват. Простила аборт, после втори, после държане на сметка, после манипулации, после "къде ще иде, какво ще работи", после, после. И накрая сварена в собствен сос. Чудесен подарък за ловеца, слабоумен жабар. Ама, то си е така "кой, каквото си направи, друг не може".