Мили хора, помогнете ми - не мога да взема решение какво да правя с живота си

Ако искаш след проведен разговор с него той да прояви разбиране и да се съобрази с поставените от теб условия , няма да го доживееш този ден . За да се разведете е достатъчно ти да го искаш . Не си длъжна да му слушаш обидите , нито да го убеждаваш в правотата си . Няма как някой друг да предприеме тази крачка вместо теб . За съжаление не мисля и че ти ще събереш сили затова .
Да ще е трудно в началото и да ще те обсъждат , ще те разпитват нетактично , но ти не си длъжна да се оправдаваш или доказваш правотата си пред никого . Това ще е фаза и ще отмине , но само ако предприемеш нещо . Това което ти се случва е емоционално насилие и няма да става по- добре .
Казваш му решението си , даваш му срок и приключваш разговора. От опит най добре след този разговор да не живеете под един покрив . Иди при вашите или при приятелка за няколко дни и като се върнеш и той още е там . Багажа в чанта пред вратата и нови ключалки .
Или го пращаш да си ходи веднага след разговора и да определи не и час в който да си вземе вещите .
Да , това ще те сложи в позицията на лошата , но е време да се погрижиш за себе си . Възможно е като разбере че си сериозна в решението си , да го избие на агресия  затова те съветвам да се отдалечиш от него .
Дано събереш сили за тази крачка преди да е късно . Потърси материали за психическо и емоционално насилие . Информирането ще ти помогне да видиш по- ясно ситуацията си .

Можеш да си робиня. На селото, какъвто и град да се зове. На родителите си, макар о в 21 век. На някой дето иска да е стеб, ама и да те принизява и манипулита. Или не.

Това дето го описваш с "голямата работа" е домашно насилие. Даже май легалното определение изпълнява. Не ти трябва. Където иска да живее! Ако поне приемаше фактите можеше да се търси начин да се разберете, но когато всичко се извърта какъв смисъл има?

Замисли се и за друго - разменяш щастието си за нечие одобрение. Селотото ще го зарежа, но родителиет и този несретник, съжалявам за думата, но това е най-естествената в случая... те ще са щастливи ли докато ти страдаш? Родителите ако са щастливи в тази ситуация, може и да те боли, но не са фактор, с които да се съобразяваш. Жалко, че са така объркани, но не можеш да се грижиш за техните дефицити. А той? Ами с някоя без апартамент няма да е комплексиран и вероятно ще е щастлив, а не отхвърлен и търпян по милост. Та на кого помагаш като страдаш всъщност със своята грижовност. На децата, които можеш да пропуснеш? На щастието, което отлагаш? На родителите, които не знаят какво искат? Или на нещастния си до низост мъж?

Разбери, че силата и възможностите са в теб. Силните карти са в теб. И справедливостта е на твоя страна. Да изхвърлиш паразита от живота си не е бруталност, а правилното нещо. Ти сама избираш да си нечия робиня. И ти трябва да избереш да си свободна, никой не може да го направи вместо теб.

Обмислям го като вариант, тъй като в компанията , в която работя има правни консултации.
Мисля да посетя, да видя, че даже не знам как стоят нещата и с развода, какво се изисква и така нататък - нормативната уредба там ми е пълна мъгла.

Моя съседка се разведе. Живееха в нейното жилище, той от другия край на страната. Той пиеше много, опитваше се да сваля други жени. Накрая тя не издържа и го натири. Той излезе под наем, защото сме в голям град, а в неговото градче той нямаше нито работа, нито жилище. Не преставаше да се оплаква, че тя го е изгонила, без да потърси вината в себе си.
Ще ти кажа само едно: въпреки стотиците коментари, въпреки съветите, въпреки семейството ти, ако ти сама не пожелаеш да си помогнеш, и Господ не може да ти помогне. Изритай го, махни се от малкия град, сега ти е времето да откриеш големия свят. Не съм човек на риска, но винаги съм сграбчвала всяка предоставена ми възможност, приятелки са ми казвали: "Ама аз не мога така", оплакват се, а не правят нищо, за да променят живота си. По-добре да знам, че съм опитала, пък дори и да се проваля, отколкото след години да съжалявам за пропуснатите шансове. А ти няма да се провалиш, млада си, образована, трябва ти само малко смелост и вяра в себе си. Успех!

Като ти каже "Я се виж, мислиш се за голяма работа,  а си нищо и половина" - или каквото там ти набива в главата - отговори "Така е, прав си, много съм тъпа, смотана, грозна..." , там каквото ти хрумне - "И искам развод и да се изнесеш". Точка. Слагаш каменната физиономия и пускаш думите му покрай себе си. И държиш на своето. Съгласявай се с него, без да отстъпваш, един вид словесно айкидо.

Що пък да не ти порасне работата?! Имаш основание. Той ако смята, че трябва да се свиваш и постигнатото от теб да не се забелязва, да ходи да се гръмне, че да се отърве от мъките на настъпаното его и самочувствие.
Извърта опитите ти за разговор към нападки от негова страна, защото в това се чувства силен. Манипулации и принципът "нападението е най-добрата защита". Научил се е, че в такъв случай ти или ще замълчиш, или ще почнеш да се оправдаваш и защитаваш, и затова те мачка по тоя начин. Не толкова смелост ти трябва, колкото безразличие към нападките му. Изобщо не трябва да ти пука какво си въобразява той от твоето искане за раздяла. Примерно. Щом смята, че има друг и това е причината, да си го мисли. Хич не трябва да се хабиш да спориш и да го убеждаваш в противното, защото така ще му позволиш отново да те въвлече в оправдания, което му е и целта. Така и за всичко останало, което отправя като нападки и обвинения към теб. Разбере ли, че не може да те уязви и нарани, защото си безразлична, основното му "оръжие" отпада. Все пак за такива мишоци винаги е по-удобно да нарочат другиго като причина, но да погледнат в себе си и да видят своите си проблеми и кусури - никога! Та те са идеални, нямат такива, винаги останалите са виновни.
Отдавна мина времето на "какво ще кажат хората". Да казват, каквото си искат, от това по-умни и извисени няма да станат. Важното е ти и твоят живот, а не хората са тези, които да казват как да се чувстваш и как да живееш.

Здравей! Ще започна малко по от далече! В момента в който прочетох за аборта ти и неговото нежелание да има дете, веднага ми светна лампата! И то защото аз минах по твоя път преди време. Е да, ние не бяхме сгодени, но го обичах толкова много, че неговото нежелание да бъде баща на НАШЕТО дете ми се виждаше абсолютно в реда на нещата, а аборта право на НЕГОВ избор с който аз трябваше да се съглася в името на връзката ни. Постави ме в позицията да избирам - да оставя бебето и да съм самотна майка или да го махна и да съм с него... Е съдбата взе решение вместо мен и претърпях спонтанен аборт... Знам как се чувстваш, колко е празно, болезнено даже клонящо към нереално... Чувствах се в дупка и аз,  и както теб търсех помощ тук, във форума.
Яд ме беше че хората ми казваха истината и ми отваряха очите, докато аз преглъщах и отричах очевидното, той не ме обичаше, не обичаше и детето ни нито пък виждаше общо бъдеще заедно!  Няма да изпадам в подробности но ще ти кажа едно, след случая се разделихме и не аз, той ме остави... Мина много време от тогава но си дадох сметка, че човек когато го е страх - БЯГА! Когато, си е повярвал - наранява и гази хората, които държат на него, страха е най - голямото шубе. Имаше момент в който даже обвинявах себе си... а вината не беше моя!
Такъв човек не ти трябва! Нямаш нужда от човек, който те обвинява без той самият да си е мръднал пръста и да направи нещо за теб, който ще ти казва, че те обича, ще градите мечти, ще правите планове, ще правите компромиси и най - важното ще се цените и уважавате взаимно! Освен мрънкане, мърморене и обвинения не видях, какво друго ти е дал!
Знам, че НЯМА да ми повярваш, знам, че ти е адски криво но и това ще отмине. Аз не вярвах но няколко години по късно съм безкрайно щастлива във връзката си!
Оттърси се от коментарите на хората! ХОРСТА ВИНАГИ И ЗА ВСИЧКО ПРИКАЗВАТ но това не значи да плащаш данък мнение! Когато, някой мине по твоят път, тогава може да те съди! И пак е спорно!
П.с - не забравяй във всяка връзка има и проблеми и скандали, но всичко се превъзмогва ако любовта е истинска и държите един на друг!
Желая ти успех, горе главата и се усмихни! Не си заслужава! Прегръщам те!

Хората все ще си приказват, дай им повод тогава, като те питат защо се развеждате им казвай че е гей ( тема табу за бабите пред блока, не би трябвало да те коментират повече)
 😁😁 

смях  се от сърце

Мило момиче, както вече всички ти казаха- докато не решиш да си помогнеш сама, проблемът няма да се разреши с магическа пръчка и той няма да се промени.

Не съм като теб и винаги си държа на моето, но едно ще ти кажа, че преди време излизах с индивид, който подобно на твоя Убавец беше абсолютен комплексар. В един прекрасен ден ми писна на шапката и си тръгнах. Започнаха опити за манипулации, които стигнаха чак до заплахи за самоубийство, но ето, че толкова години по-късно си е жив и здрав (поне така дочух преди време). Това, което искам да ти кажа е просто не да си търсиш оправдания да продължаваш тази садо-мазо връзка, а най-сетне да поемеш отговорност за себе си и живота си, който заслужаваш да е много повече от това, което получаваш в момента. Просто пропускай думите му край ушите си, защото са си чиста проба манипулация и нищо повече. Ето, че дори и без да те познаваме, всички сме единодушни, че си много повече от това, което Убавеца те кара да се чувстваш и да, имаш пълното право да си "голямата работа"!

На твое място бих се консултирала с адвокат, след което бих съобщила решенито си на въпросния господин Х, че има срок до... да се изнесе. През това време можеш да се преместиш у някоя приятелка, за да си спестиш да му гледаш физиономията и да му търпиш настроенията, а когато въпросният срок от предизвестието мине- просто си смени ключалките. Предполагам, че няма да те вземе насеризоно и ще продължава да си те тормози, но както те посъветваха и другите- ако той не си събере багажа, помогни му като го оставиш пред вратата. Не претендирам за новост, но и аз бих поканила някой приятел да живее у нас за няколко дена в тази ситуация, защото господинът няма да се откаже лесно и след като му светне, че с отработената манипулация няма да мине, ще пробва и с агресия, която при толкова голям комплексар може и да мине границите на само словесната..... Предполагам, че няма нужда да споменавам, че ще има и да те тормози по телефона, но на твое място бих си спестила разговорите и бих си действала по административната част на нещата по развода.

Така и не разбрах, какво толкова ти пука за това, че ще го оставиш на улицата?! Голям човек е и ще се оправи. Неговите проблеми не са твои! На хората също не им дължиш абсолютно нищо, това си е твоят живот и ти решаваш какво да правиш с него!

Успех и се надявам, че скоро ще се похвалиш с нова тръпка, която да е истински мъж във всеки един смисъл на думата!

Здравейте мили хора,

Днес разбрах, че в този свят съм сама.
Самичка съм.
Прибрах се днес от работа, бях се разбрала с една приятелка да излизам.
Излязох, като преди това мъжът ми бе така добър да ми обясни, че аз много скитам и дом си нямам.
Аз не излизам почти никъде.
На работа у нас, чистене, гответе, после пак на работа и така.
Както споменах, моят човек не обича да излиза навън, на природа, на някъде ... както и да е, оставете това.
Но баба ми бе така добра да ми се обади, да ми обясни, че аз имам мъж и дом, какво само съм заскитала, не ме е било срам.

Също така ... баща ми , тъй като имам доведена сестра, която си има детенце, той пък днес ми заяви  - "Добре, че е сестра ти, та да имам внуче, че ако тебе чакам, няма да доживея да го видя".

Моето семейство не ме подкрепя, не ме разбира, само ме обвиняват кой за какво по напред.
Мъжът ми ... за него вече не говорим, там знаете какво е.

На този етап даже не знам дали е възможна раздялата с него, освен ако аз не си тръгна.
Събирам пари, давам документите за развод, казвам на семейството си, че те не са никаква подкрепа за мен и хващам пътя.
Друг вариант аз в момента не виждам.
Всеки само ме напада, всеки само ми говори, само ми налива акъл.
Всеки само ме кара да се чувствам виновна за нещо.
Семейството ми тотално ме убиват, с думи и с обвинения.
Това наистина не е нормално.
И така ...
Аз не виждам момента, в който му казвам да си отиде, защото просто ще започне да говори същите неща и няма да иска.
Аз няма как да се изнеса, тъй като семейството ми ще ми викат как така остави апартамента на него едва ли не, но и семейството ми не ме подкрепя, няма и да го направят.

Остава единственият вариант, в който аз си отивам, и отивам, явно, някъде далече.

Не знам, мили хора, но положението е направо ужасно. Ужасно.
Чувствам се ... полужива направо.
Виновна през цялото време, неразбрана , неоценена, направо ... жал да те хване.
На мен в момента ми е жал за себе си.
Жал за самата мен.

Какво нещо е това усещане ...

Нали разбираш, че семейството ти е първият виновник да се хванеш с тоя идиот? На каквото ни научат в семейството, го повтаряме като пораснем. Избягай от това, осъзнай го.

Тегли една майна на всички и си хващай живота в ръце. Ще намериш хора, способни да те обичат и уважават, вече знаеш какво да правиш.

Не знам до колко смела съм вече.
Всеки от всякъде ме мачка, по какви ли не начини вече.
А и трябва някакви пари да започна да събирам.
На адвокати да се плаща, евентуално ако се преместя, да имам за квартири, докато намеря работа.
Няма да стане лесно, никак даже.

Знам какво ще стане.
Ако реша да напусна мъжът си, и само му връча документите, ще иска да говорим, да ми обещава, да казва какво ли не , докато накрая аз не се съглася на още един шанс.
Семейството ми, както споменах, не ме подкрепят.
Не мога да разчитам реално погледнато на никой друг.
Само сама на себе си.
И това е .
Ако някога съм мислела, че ще стигна до тук, и някой ми беше разказал живота ми, до този момент, щях много, ама много здраво да се посмея. (;

Не разбрах защо ще го оставяш в апартамента, пък ти ще си ходиш? Апартаментът чия собственост е?

Стига с това самосъжаление.
Докато сама се поставяш в ролята на парцал, и другите така ще те третират.