Здравейте момичета! Много се чудех дали да пусна тази тема и какво точно да напиша в нея, но знам, че едно две мнения по въпроса никога няма да ми бъдат излишни дори и отрицателни. Напоследък се чувствам доста зле. Не здравословно, не физически, а психически. Нищо не ме радва и нищо не ми лови интереса. Имам добри приятели, с които излизам, но напоследък имам чувството, че излизанията ни губят всякакъв смисъл, още повече, че техни приятели не ме понасят особено. Преди не обръщах внимание на това, но вече всичко това ми тежи. С тях вече не се забавляваме както преди и някак си дори нямам и желание да се забавлявам. Днес отказах да изляза, просто защото се чувствам супер излишна сред тях, а до преди известно време не беше така. Нямам подкрепа от никой. Ако споделя на друг приятел за това грам не ми олеква или нещо такова. Чувствам се изгубена с безсмислен живот и без желание за нищо .... не знам какви съвети бихте ми дали и дори да не ми дадете, аз просто исках да споделя
Виж целия пост
Какво се случва с мен ?
- Публикувана: 26 апр. 2018, 23:29 ч.
- Последно мнение: 27 апр. 2018, 20:43 ч.
# 1
26 апр. 2018, 23:39 ч.
Ами, ако живота ти е само приятелите и излизанията - да, не е много смислен, не си въобразяваш. Човек има нужда от училище/работа, хоби, спорт, връзка и разни такива неща ...
Виж целия пост
# 2
26 апр. 2018, 23:42 ч.
Аз уча, но това, за което говоря е част от ежедневната ми рутина
Виж целия пост
Ами, ако живота ти е само приятелите и излизанията - да, не е много смислен, не си въобразяваш. Човек има нужда от училище/работа, хоби, спорт, връзка и разни такива неща ...
Аз уча, но това, за което говоря е част от ежедневната ми рутина
# 3
26 апр. 2018, 23:52 ч.
Не става ясно все пак на каква възраст си, човек и на 20 учи, но и на 30 също.
Бих те посъветвала да смениш малко средата, намери си някакво ново занимание, което да те предизвика.
Иначе, не виждам и нищо лошо ако временно човек се отдава на себе си. Липсата на компания в никой случай не означава "безмислен живот". От това изказване съдя, че може би си тийнейджър.
Виж целия пост
Бих те посъветвала да смениш малко средата, намери си някакво ново занимание, което да те предизвика.
Иначе, не виждам и нищо лошо ако временно човек се отдава на себе си. Липсата на компания в никой случай не означава "безмислен живот". От това изказване съдя, че може би си тийнейджър.
# 4
26 апр. 2018, 23:58 ч.
Скоро навърших 21 години. Да аз така постъпих днес, след като отказах да изляза. Но въпреки това пак се чувствам някак си с празнота в душата. Научих си каквото трябва за университета, сготвих си, гледах си любимите сериали и всичко ми е безразлично от това, което съм направила. Няма да е лесно да намеря нова среда за себе си и нови положителни емоции .... така мисля
Виж целия пост
Не става ясно все пак на каква възраст си, човек и на 20 учи, но и на 30 също.
Бих те посъветвала да смениш малко средата, намери си някакво ново занимание, което да те предизвика.
Иначе, не виждам и нищо лошо ако временно човек се отдава на себе си. Липсата на компания в никой случай не означава "безмислен живот". От това изказване съдя, че може би си тийнейджър.
Бих те посъветвала да смениш малко средата, намери си някакво ново занимание, което да те предизвика.
Иначе, не виждам и нищо лошо ако временно човек се отдава на себе си. Липсата на компания в никой случай не означава "безмислен живот". От това изказване съдя, че може би си тийнейджър.
Скоро навърших 21 години. Да аз така постъпих днес, след като отказах да изляза. Но въпреки това пак се чувствам някак си с празнота в душата. Научих си каквото трябва за университета, сготвих си, гледах си любимите сериали и всичко ми е безразлично от това, което съм направила. Няма да е лесно да намеря нова среда за себе си и нови положителни емоции .... така мисля
# 5
27 апр. 2018, 00:13 ч.
Не може човек на 21 години да смята, че няма да може да намери повече положителни емоции. Това е абсурдно. Промени нагласата си, ти и живота ти не зависят от няколко приятели, чиито приятели пък видиш ли не те харесвали. Ходи в библиотеката на университета. Току виж пък срещнеш по - съдържателни хора. В момента се предлагат толкова занимания за младите хора - танци, различни спортове, занимания от доброволчески характер, езикови школи.
Виж целия пост
# 6
27 апр. 2018, 00:46 ч.
Има много занимания, но самата аз нямам желание за нищо. Искам да променя нагласата си за живота и наистина да съм щастлива, но ми е много трудно
Виж целия пост
Не може човек на 21 години да смята, че няма да може да намери повече положителни емоции. Това е абсурдно. Промени нагласата си, ти и живота ти не зависят от няколко приятели, чиито приятели пък видиш ли не те харесвали. Ходи в библиотеката на университета. Току виж пък срещнеш по - съдържателни хора. В момента се предлагат толкова занимания за младите хора - танци, различни спортове, занимания от доброволчески характер, езикови школи.
Има много занимания, но самата аз нямам желание за нищо. Искам да променя нагласата си за живота и наистина да съм щастлива, но ми е много трудно
# 7
27 апр. 2018, 00:56 ч.
Да сме щастливи не е някаква крайна цел, нито предмет, който веднъж хванали остава с нас завинаги. Според мен е добре да поговориш малко с психолог или психоаналитик, защото ми изглежда, че проблема ти не е само в настоящите приятели и краткотрайната липса на интереси. Не че не е нормално на тази възраст да си все още недостатъчно емоционално незряла, но все пак специалист би могъл да ти помогне да погледнеш от друг ъгъл нещата, а и да му споделиш всичко което те тормози.
Виж целия пост
# 8
27 апр. 2018, 06:32 ч.
А преди това какво те радваше? Какво ти даваше смисъл? Какво се промени оттогава?
Виж целия пост
Има много занимания, но самата аз нямам желание за нищо. Искам да променя нагласата си за живота и наистина да съм щастлива, но ми е много трудно
# 9
27 апр. 2018, 07:34 ч.
Мисля, че е ранен случай на quarter-life crisis. Настроението не може да е само нагоре. Ти си още млада, затова не си свикнала, че в живота има сезони. И да, в някои моменти емоциите ти са по-ниско и това е нормално. Може дори да е физиологично, макар да си млада.
По принцип уж младите трябва да са хепи, но се подготви, че оттук нататък те чакат едни години, които меко казано може да не са приповдигнати. През 20-те години има едно "дъно". Реално ще трябва да си минеш през тази фаза, след това доволството от живота се качва към 35.
А ако търсиш само положителни емоции, скоро нищо няма да те радва, щото тия неща не работят така. Ще трябва да свикнеш да си функционална дори в периодите с никакви или дори отрицателни емоции. С други думи - да пораснеш.
Виж целия пост
По принцип уж младите трябва да са хепи, но се подготви, че оттук нататък те чакат едни години, които меко казано може да не са приповдигнати. През 20-те години има едно "дъно". Реално ще трябва да си минеш през тази фаза, след това доволството от живота се качва към 35.
А ако търсиш само положителни емоции, скоро нищо няма да те радва, щото тия неща не работят така. Ще трябва да свикнеш да си функционална дори в периодите с никакви или дори отрицателни емоции. С други думи - да пораснеш.
# 10
27 апр. 2018, 08:41 ч.
Липсва ти любов и това те депресира. Като се влюбиш, ще се оправиш. Е, тогава други проблеми ще те налегнат, ама то така е в този живот – всяка придобивка си върви с проблемите. 
Виж целия пост
# 11
27 апр. 2018, 08:47 ч.
И аз съм изпадала в такива състояния. Затворих се в себе си и се отдадох на мислене за всичко - от най-елементарни нещо до доста сериозни теми. Тогава осъзнах много неща, главно за себе си и защо правя нещата, които правя. Колкото и тъпо да звучи, не се бях замисляла много, просто ги правех. Когато осъзнах причините, спрях да правя някои неща, създадох нови навици и така. Понякога човек има нужда да остане сам за да открие смисъл.
Виж целия пост
# 12
27 апр. 2018, 08:52 ч.
Да не би другите ти приятели да са по двойки?
Абсолютно подкрепям!
Виж целия пост
Липсва ти любов и това те депресира. Като се влюбиш, ще се оправиш. Е, тогава други проблеми ще те налегнат, ама то така е в този живот – всяка придобивка си върви с проблемите.
Абсолютно подкрепям!
# 13
27 апр. 2018, 13:51 ч.
Мислила съм за този вариант, но все го отлагам по някакъв начин. Няма нищо лошо човек да посещава психолог когато има нужда
Виж целия пост
Да сме щастливи не е някаква крайна цел, нито предмет, който веднъж хванали остава с нас завинаги. Според мен е добре да поговориш малко с психолог или психоаналитик, защото ми изглежда, че проблема ти не е само в настоящите приятели и краткотрайната липса на интереси. Не че не е нормално на тази възраст да си все още недостатъчно емоционално незряла, но все пак специалист би могъл да ти помогне да погледнеш от друг ъгъл нещата, а и да му споделиш всичко което те тормози.
Мислила съм за този вариант, но все го отлагам по някакъв начин. Няма нищо лошо човек да посещава психолог когато има нужда
# 14
27 апр. 2018, 13:56 ч.
Мислила съм за този вариант, но все го отлагам по някакъв начин. Няма нищо лошо човек да посещава психолог когато има нужда
Преди половин година имах приятел, с който връзката ни беше както любовна така и приятелска, но заради един човек всичко се обърка. Именно този човек е един от хората, които ме мрази и е приятел на моите приятели. Искам да уточня, че не моите приятели ме мразят, а техни приятели, които самите те уважават. Може би откакто се разделих с това момче спрях да обръщам внимание на други момчета, не можех да се влюбя в никой и се забавлявах с приятелите си без да имам нужда от любов. Тези техни приятели, които споменах вече винаги са ме мразили без причина, просто защото аз се запознах с всички тях доста след като самите те се познават и именно затова сега се чувствам излишна и не издържам на интриги и драми
Виж целия пост
Да сме щастливи не е някаква крайна цел, нито предмет, който веднъж хванали остава с нас завинаги. Според мен е добре да поговориш малко с психолог или психоаналитик, защото ми изглежда, че проблема ти не е само в настоящите приятели и краткотрайната липса на интереси. Не че не е нормално на тази възраст да си все още недостатъчно емоционално незряла, но все пак специалист би могъл да ти помогне да погледнеш от друг ъгъл нещата, а и да му споделиш всичко което те тормози.
Мислила съм за този вариант, но все го отлагам по някакъв начин. Няма нищо лошо човек да посещава психолог когато има нужда
А преди това какво те радваше? Какво ти даваше смисъл? Какво се промени оттогава?
Преди половин година имах приятел, с който връзката ни беше както любовна така и приятелска, но заради един човек всичко се обърка. Именно този човек е един от хората, които ме мрази и е приятел на моите приятели. Искам да уточня, че не моите приятели ме мразят, а техни приятели, които самите те уважават. Може би откакто се разделих с това момче спрях да обръщам внимание на други момчета, не можех да се влюбя в никой и се забавлявах с приятелите си без да имам нужда от любов. Тези техни приятели, които споменах вече винаги са ме мразили без причина, просто защото аз се запознах с всички тях доста след като самите те се познават и именно затова сега се чувствам излишна и не издържам на интриги и драми
Препоръчани теми