Не бъркай любовта със страстта...
Любовта е много сложно и комплексно нещо.
И... е завинаги.
Любовта, когато я има, надживява пеперудите...
Любовта е... когато човек стигне до думите на баба ми, лека й пръст, "Каквото и да прави Дедото - важното е аз първа да си отида..." Не й се изпълни желанието.
Когато стигнеш до това - да осъзнаеш, че не искаш да познаеш живот, в който човекът до теб не съществува вече - забележи, не да не е твой, а просто да го няма повече - и това... не с тръшкане и сълзи и драми, а просто тихичко, спокойно... вечно... - ами, това е то, любовта.
Написаното е хем тъжно, хем много хубаво. За съжаление имам чувството, че такива отношения обаче вече почти няма. Всичко стана един фалш. А подобни примери можем да даваме само за нашите баби и дядовци.