Упойки и локална анестезия по време на кърмене
Веднага щом майката е достатъчно в съзнание да може да сложи бебето на гърдата, тя може да кърми.
Прекъсването на кърменето крие по-голям риск, отколкото остатъците от упойка в млякото.
Д-р Ханс Шотки, анестезиолог
Когато след излизане от упойката майката е в състояние да сложи бебето на гърдата, тя може да кърми. Нито фармакокинетичните свойства на съвременните упойки, нито клиничният опит дават основание за продължителна пауза без кърмене.
И още:
При обичайната употреба (за лечение на зъб или малки хирургични интервенции) местните упойки могат да се прилагат по време на кърмене, което важи също за комбинациите с адреналин (бел.прев. – които са забранени по време на бременност). Трябва да се избягва употребата на прилокаин, но ако все пак бъде употребен по невнимание, това също не налага въздържане от кърмене.
Д-р Кристоф Шефер и проф. Д-р Хорст Шпилман
„Arzneiverordnung in Schwangerschaft und Stillzeit”, 6. Auflage, Urban & Fischer 2001 (бел.прев. - „Предписване на лекарства по време на бременност и кърмене”)
Теоретична преценка и практически наблюдения
Преди време се препоръчваше въздържане от кърмене за известен период след наркоза. Препоръките бяха въз основа на теоретични разсъждения, че остатъците от упойка в кърмата могат да имат вредно влияние върху бебето. Поради добрата си разтворимост в мазнини упойките бързо преминават в млякото. Но това не означава, че количеството, прието от кърмачето, биха били фармакологически действащи или дори вредни. Това е емпиричен въпрос. Практическите наблюдения не показват някаквъв вреден ефект. Не съществуват съобщения за нежелателни странични ефекти при кърмачета, които са кърмени веднага след като майката е излязла от наркозата и е била в състояние за това. Същото важи за кърменето след локална анестезия, там дори теоретично не може да се очаква някакъв ефект. Тоест – няма никакво емпирично основание да се препоръчва въздържание от кърмене за определен период от време.
Кърмените след упойка бебета си остават здрави
Модерните упойки се поставят интравенозно, т.е. директно в кръвта, или чрез инхалация. Използваните днес упойки са със сравнително кратко време на действие. Измерванията показват, че много малка част от тях прониква в кърмата. Също така те остават в нея много кратко време, защото в това количество бързо се разграждат от тялото на майката и отново изчезват от млякото. Според изследванията при първото кърмене след излизане от упойката кърмачето получава най-много 1%, но по-често по-малко от 0,1% от дозата, която е необходима за упояване на майката според нейното тегло. И тази доза се поема чрез храната. Това означава, че остатъците от упойката първо отиват в стомаха и червата. Там се резорбира само една част от тях през чревната лигавица, а друга част се филтрира от черния дроб, така че в кръвния ток на бебето попадат само следи от упойката. И то само еднократно, защото до следващото хранене остатъците от упойка са били разградени от тялото на майката. Затова не се очаква да има отражение върху бебето и такова не е било наблюдавано.
Рискове от временно прекъсване на кърменето
В сравнение с риска от кърменето след упойка, временното прекъсване на кърменето е свързано с ясно дефинирани рискове. На детето му липсва кърменето. Не може да суче на гърдата, а трябва да поема храната по друг начин и понякога има трудности с различните техники на сучене. Получава друга, по-трудно смилаема храна и може да има проблеми със стомахчето, защото при всяко положение се засяга чревната флора. Майката трябва да се изцежда, за да предотврати запушване на каналчета и за да поддържа кърмата, а това е допълнителен стрес в труден момент и не винаги се получава добре.
Заключение
След лечение с пълна или местна упойка може да се препоръчва единствено възобновяване на кърменето в момента, в който майката е в състояние да сложи бебето на гърда.
преведе hedra от www.afs-stillen.de
Виж целия пост
Веднага щом майката е достатъчно в съзнание да може да сложи бебето на гърдата, тя може да кърми.
Прекъсването на кърменето крие по-голям риск, отколкото остатъците от упойка в млякото.
Д-р Ханс Шотки, анестезиолог
Когато след излизане от упойката майката е в състояние да сложи бебето на гърдата, тя може да кърми. Нито фармакокинетичните свойства на съвременните упойки, нито клиничният опит дават основание за продължителна пауза без кърмене.
И още:
При обичайната употреба (за лечение на зъб или малки хирургични интервенции) местните упойки могат да се прилагат по време на кърмене, което важи също за комбинациите с адреналин (бел.прев. – които са забранени по време на бременност). Трябва да се избягва употребата на прилокаин, но ако все пак бъде употребен по невнимание, това също не налага въздържане от кърмене.
Д-р Кристоф Шефер и проф. Д-р Хорст Шпилман
„Arzneiverordnung in Schwangerschaft und Stillzeit”, 6. Auflage, Urban & Fischer 2001 (бел.прев. - „Предписване на лекарства по време на бременност и кърмене”)
Теоретична преценка и практически наблюдения
Преди време се препоръчваше въздържане от кърмене за известен период след наркоза. Препоръките бяха въз основа на теоретични разсъждения, че остатъците от упойка в кърмата могат да имат вредно влияние върху бебето. Поради добрата си разтворимост в мазнини упойките бързо преминават в млякото. Но това не означава, че количеството, прието от кърмачето, биха били фармакологически действащи или дори вредни. Това е емпиричен въпрос. Практическите наблюдения не показват някаквъв вреден ефект. Не съществуват съобщения за нежелателни странични ефекти при кърмачета, които са кърмени веднага след като майката е излязла от наркозата и е била в състояние за това. Същото важи за кърменето след локална анестезия, там дори теоретично не може да се очаква някакъв ефект. Тоест – няма никакво емпирично основание да се препоръчва въздържание от кърмене за определен период от време.
Кърмените след упойка бебета си остават здрави
Модерните упойки се поставят интравенозно, т.е. директно в кръвта, или чрез инхалация. Използваните днес упойки са със сравнително кратко време на действие. Измерванията показват, че много малка част от тях прониква в кърмата. Също така те остават в нея много кратко време, защото в това количество бързо се разграждат от тялото на майката и отново изчезват от млякото. Според изследванията при първото кърмене след излизане от упойката кърмачето получава най-много 1%, но по-често по-малко от 0,1% от дозата, която е необходима за упояване на майката според нейното тегло. И тази доза се поема чрез храната. Това означава, че остатъците от упойката първо отиват в стомаха и червата. Там се резорбира само една част от тях през чревната лигавица, а друга част се филтрира от черния дроб, така че в кръвния ток на бебето попадат само следи от упойката. И то само еднократно, защото до следващото хранене остатъците от упойка са били разградени от тялото на майката. Затова не се очаква да има отражение върху бебето и такова не е било наблюдавано.
Рискове от временно прекъсване на кърменето
В сравнение с риска от кърменето след упойка, временното прекъсване на кърменето е свързано с ясно дефинирани рискове. На детето му липсва кърменето. Не може да суче на гърдата, а трябва да поема храната по друг начин и понякога има трудности с различните техники на сучене. Получава друга, по-трудно смилаема храна и може да има проблеми със стомахчето, защото при всяко положение се засяга чревната флора. Майката трябва да се изцежда, за да предотврати запушване на каналчета и за да поддържа кърмата, а това е допълнителен стрес в труден момент и не винаги се получава добре.
Заключение
След лечение с пълна или местна упойка може да се препоръчва единствено възобновяване на кърменето в момента, в който майката е в състояние да сложи бебето на гърда.
преведе hedra от www.afs-stillen.de
