Познай коя е книгата - 16

Роксолана,Павло Загребелни

Да, това е книгата!
mimimibg, чакаме нова загадка

"Сенатор Секстън седеше свит на дивана и се чувстваше като беглец. Уестбрукският му апартамент, който само допреди час беше пълен с нови приятели и поддръжници, сега изглеждаше изоставен, осеян с празни чаши и визитки, зарязан от хората, които буквално бяха избягали през вратата.
Секстън продължаваше да зяпа телевизора и повече от всичко на света му се искаше да го изключи, ала не можеше да се насили да се откъсне от безкрайните медийни анализи. Това бе Вашингтон и не след дълго коментаторите щяха да приключат с псевдонаучните и псевдофилософските хиперболи и да се съсредоточат върху грозната действителност — политиката. Като мъчители, поливащи раните на сенатора с киселина, журналистите повтаряха и потретваха очевидното.
— Преди няколко часа Секстън жънеше само успехи — каза един коментатор. — Сега, след откритието на НАСА, предизборната кампания на сенатора е в руини.
Секстън потръпна, пресегна се за курвоазието и отпи направо от бутилката. Знаеше, че тази вечер ще е най-дългата и най-самотната в живота му. Мразеше Марджъри Тенч за това, че го бе подвела. Мразеше Гейбриъл Аш за това, че изобщо бе споменала за НАСА. Мразеше президента за това, че бе извадил такъв невероятен късмет. Мразеше и света за това, че му се надсмиваше.
— Очевидно това е пагубно за сенатора — продължаваше коментаторът. — Президентът и НАСА постигнаха невероятен триумф с това откритие. Такива новини могат да възродят предизборната кампания на президента, независимо от позицията на Секстън за НАСА, но след като днес Секстън призна, че ако се наложи, няма да се поколебае напълно да прекрати финансирането на НАСА… е, това изявление на президента е мощен удар, от който сенаторът няма да се възстанови.
„Бях измамен — помисли си Секстън. — Белият дом ме измами, мама му стара“.
Коментаторът се усмихна.
— НАСА с един замах си възвърна целия авторитет, който напоследък беше изгубила. В момента по улиците се усеща истинска атмосфера на национална гордост. Както всъщност би трябвало. Хората обичат Зак Херни, а губеха вяра. Трябва да признаете, че напоследък президентът понесе няколко доста тежки удара, но сега отново е на върха на популярността си."

Дан Браун - Метеоритът?

Хм ... струва ми се, че книгата е трилър. Очевидно има политически игри. Какво ли е мистериозното откритие на НАСА: нещо в космоса, нещо в Земните недра? Авторът трябва да е американец.

Редакция: видях, че regodi е дала предположение, докато напиша поста. Така или иначе не зная коя е книгата

не съм я чела, но:
щом се казва "Метеорит", значи НАСА са открили... метеорит, който застрашава Земята.
щом е на Дан Браун значи:
- има конспирация,  някой всъщност е конструирал нещото и то не е метеорит, а изкуствено съоръжение на руснаците/американците/китайците/японците/..., по избор;
- ще се появят спасител и секси  умна спасителка и ще спасят деня и някоя организация като НАСА пак ще са на върха.

на това навремето му викаха съчинение по картинка без картинката

Да, ти си сега.

  " Кендъл се пребори с мрачните си опасения, пристъпи в стаята и се усмихна несигурно.
    — Хей! Как се чувстваш?
    Той задържа немигащия си поглед върху нея известно време. После го върна към доктора, след това към сестрата, преди отново очите му да се върнат към Кендъл. Тогава със слаб, дрезгав глас попита:
    — Вие коя сте?
    Докторът се наведе над болния.
    — Искате да кажете, че не я познавате?
    — Не. Предполагате, че я познавам? Къде съм? Кой съм аз?
    Докторът занемя от учудване. Сестрата трепна и маркучът за кръвно налягане се затресе в ръката й. Кендъл изглеждаше като каменна, макар че в нея вилнееше буря от чувства. Мозъкът й трескаво се опитваше да схване този внезапен обрат и да се опита да го обърне в своя полза.
    Докторът първи се окопити. Въпреки че неуверената му усмивка го издаваше, той бодро каза:
    — Добре, изглежда, че мозъчното сътресение е причинило амнезия на нашия пациент. Това често се случва. Но е временно, сигурен съм. Няма за какво да се тревожите. След ден-два ще се смеете над тази случка.
    Той се обърна към Кендъл.
    — Засега, вие сте нашият единствен източник на информация. Предполагам, че е най-добре да ни кажете… и да му кажете… кой е той.
    Тя се колеба дълго, дотолкова, че напрежението се почувства. Докторът и сестрата я гледаха с очакване. Човекът в болничното легло изглеждаше както заинтересован, така и разтревожен от отговора. Очите му се свиха подозрително, но Кендъл бе сигурна, че той наистина не си спомня нищо. Нищо!
    Наистина непредвиден късмет, невероятно щедър дар на съдбата. Беше може би прекалено добре, нещо повече — изумително! Но и твърде сложно да се справи, без да разполага с време да се подготви. В едно нещо обаче бе сигурна: би било лудост да не улови тази възможност с двете си ръце.
    И заяви със забележително спокойствие:
    — Съпругът ми."

Подсказка:
За авторката: родена е на 12 март 1948 г. в Уако, Тексас, САЩ. Израства във Форт Уърт и е най-голямата от петте дъщери. Писателка на бестселъри в жанра любовни романи и романтични трилъри.
За книгата:
Кошмарът на Кендъл започва, когато тя пристига в Проспър, Южна Каролина, амбицирана да стане най-добрият адвокат, известен някога по тези места. Тя изобщо не подозира, че още с идването си е въвлечена право в центъра на страхотен заговор, че ще се бори не само с омразата, а и с любовта.

Утре на обяд, ако няма отговор, ще публикувам коя е книгата и друг може да пусне цитат

Сандра Браун - Свидетелката.

Точно. Ти си

Гугъл ли помага?

Надявам се да подновите темата. Въпреки че никога не съм познавала, се надявам и това да се случи

Чета "Метеоритът"
много познавам!

mimimibg ти си