С приятеля ми ще живеем заедно. Двойка сме от над година и половина. Стана налко бързо. Аз живея сама от 4 години, а да живеем заедно го обсъждаме от над половин година. Изведнъж се появи апартамент, наехме го и се притесних. Не знам защо. Не, че не искам да живеем двамата, искам, просто... ми е странно. Обичам си стария апартамент безумно много, за първи път съм самостоятелна там, самият той беше много красив. Вчера дори ревах за него! Какво да правя? Обичам си момчето, ще се разберм; ние на практика сме всяка вечер заедно, чудно ни е. Просто ... ще ми липсва луксът да живея сама, да имам "мое" място, самото място. Ужасно съм свикнала там. А няма как да плащам и втори наем. До дни се изнасям. Какво да правя? Вие как се чувствахте, когато дойде моментът? Яко шубе ме хвана, и то за апартамента ми! 4 години там си събрах спомени. И само си представям как е празен и как го заключвам за последен път и... не знам какво ми стана! Помогнете ми, сериозна съм абсолютно.
Само на 23 съм и ме е страх и изведнъж от идеята да си играя на домакиня. Не съм такава. Аз работя, имам интереси и нужда от пространство. Да готвя и чистя не ми е хоби, доста е далече даже. Имате ли пространство, когато живеете с друг?