Май ме е страх да се изнеса

  • 9 701
  • 73
Здравейте.  
С приятеля ми ще живеем заедно. Двойка сме от над година и половина. Стана налко бързо. Аз живея сама от 4 години, а да живеем заедно го обсъждаме от над половин година. Изведнъж се появи апартамент, наехме го и се притесних. Не знам защо. Не, че не искам да живеем двамата, искам, просто... ми е странно. Обичам си стария апартамент безумно много, за първи път съм самостоятелна там, самият той беше много красив. Вчера дори ревах за него! Какво да правя? Обичам си момчето, ще се разберм; ние на практика сме всяка вечер заедно, чудно ни е. Просто ... ще ми липсва луксът да живея сама, да имам "мое" място, самото място. Ужасно съм свикнала там. А няма как да плащам и втори наем. До дни се изнасям. Какво да правя? Вие как се чувствахте, когато дойде моментът? Яко шубе ме хвана, и то за апартамента ми! 4 години там си събрах спомени. И само си представям как е празен и как го заключвам за последен път и... не знам какво ми стана! Помогнете ми, сериозна съм абсолютно.

Само на 23 съм и ме е страх и изведнъж от идеята да си играя на домакиня. Не съм такава. Аз работя, имам интереси и нужда от пространство. Да готвя и чистя не ми е хоби, доста е далече даже. Имате ли пространство, когато живеете с друг?
Виж целия пост
# 1
Защо не поживяхте в твоя апартамент за известно време, пробно, преди да го освободиш?
Ако идеята да сте заедно е добре обмислена и в този смисъл наемате жилище за съвместно съжителство, не виждам за какво съжаляваш. Напротив, би трябвало да се чувстваш щастлива.
Заключването за последен път е емоция, свързана с навика. Виж, другите ти притеснения показват, че не си готова за тази крачка, но така или иначе си се съгласила. Мисля че е късно за хленчене, гледай напред и по-позитивно. Успех!
Виж целия пост
# 2
Съвсем нормално се чувстваш. Това е голяма промяна. Ще свикнеш с времето, не бързай, не става от първия ден. Чистенето и готвенето за двама души не е по-различно отколкото за един. А за апартамента ще потъгуваш малко и ще ти мине. Концентрирай се върху положителните аспекти на промяната.
Виж целия пост
# 3
Местила съм се толкова пъти, че въобще не ми пука, ей сега стягам багажа и отивам на следващото.
Домът ми е там, където съм аз и хората, които обичам.
Виж целия пост
# 4
Здравей,можело е той да се пренесе при теб,щом толкова си харесваш апартамента,но както разбирам вече сте наели друг и не е възможно.
Пространството го имаш като живееш с друг,докато се появят дете/деца.След тях от автобиография вече имаш само биография.
Дори и да имаш други притеснения,освен напускане на апартамента,късно е да се притесняваш сега.Гледай положително на промяната,това е етап от живота и дава много положителен опит,опознаваш човека до себе си така,както само от ходене и двамата са живеете отделно,не можеш.Тъкмо ще може да прецениш ще можете ли да живеете заедно на този етап.
Виж целия пост
# 5
Само на 23 съм и ме е страх и изведнъж от идеята да си играя на домакиня. Не съм такава. Аз работя, имам интереси и нужда от пространство. Да готвя и чистя не ми е хоби, доста е далече даже. Имате ли пространство, когато живеете с друг?
1. Кой чистеше в стария ти апартамент?
2. Откъде идваше храната във времето, в което сте си били (цитирам теб) "всяка вечер заедно"?
Виж целия пост
# 6
Поръчваме, скалъпявам/е/ нещо набързо. не съм крайно некадърна, просто може би го свързвам със семейни задъшжения.

Моят апартамент е едностаен, не става за двама, затова. Прекарали сме много време там, но не е за постоянно живеене.

Аз не съжалявам. Просто ми е мъчно за моя апартамент.
Виж целия пост
# 7
Кови желязото, докато е горещо. Сега е моментът да седнете и да си разпределите домакинската работа, аз това, ти онова. Така няма всичко да пада на твой гръб, пък и юнакът ще свикне, че няма женска и мъжка работа. Това е само в твой плюс, защото ако нещата се развият правилно и един ден докарате нещата до брак и деца, той ще помага без да го молиш и да се налага да го караш. А тогава ще имаш нужда.

Аз не съм много съгласна, че домакинстването е едни и също при един и двама човека.
Виж целия пост
# 8
Наистина ужасна дилема и само който си обича мястото, ще разбере...
Няма ли как да предложиш на хазаина да го купиш? Щом е толкова малък...
Виж целия пост
# 9
Аз не съм много съгласна, че домакинстването е едни и също при един и двама човека.
И аз.
Но пък като са двама е много по-лесно, защото има 4 ръце, а на всичко е само на 2.
Но не мисля, че това точно е нещото, което я притеснява.

Наистина ужасна дилема и само който си обича мястото, ще разбере...
Няма ли как да предложиш на хазаина да го купиш? Щом е толкова малък...
За да ходи от време на време или за да го даде под наем и просто да си го има?
Ако е първото бих прекратила връзката на мястото на приятеля.
Силно се съмнявам, че нон стоп ще са свободни и заедно, не е толкова трудно човек да прекара време със себе си. Но и според мен има известна доза преиграване в последните години - да покажем колко сме свободолюбиви... Ами не да не се събират с друг хора, които не искат и готово Hands Plus1
Виж целия пост
# 10
Наистина ужасна дилема и само който си обича мястото, ще разбере...
Няма ли как да предложиш на хазаина да го купиш? Щом е толкова малък...
За да ходи от време на време или за да го даде под наем и просто да си го има?
Ако е първото бих прекратила връзката на мястото на приятеля.
Силно се съмнявам, че нон стоп ще са свободни и заедно, не е толкова трудно човек да прекара време със себе си. Но и според мен има известна доза преиграване в последните години - да покажем колко сме свободолюбиви... Ами не да не се събират с друг хора, които не искат и готово Hands Plus1
Не не не - не е това, аз много добре я разбрах. Може би не си живяла сама 5+ години, да усетиш пълното удоволствие от тишината, от особеното обаяние на мястото, което обичаш, от разхвърляните дрехи, когато се прибереш след клуб, и никой не ти прави забележка (просто съм забелязала, че около нощните излизания покрай мерене на дрехи и гримиране настъпва хаос, не говоря хипотетично), страхотно е. Пълна свобода на времето, пълен контрол върху всичко, от сапуна в банята, до какво ще се гледа по телевизията, отстрани може да е смешно, но ако си домошар, това е края на една ера...
Виж целия пост
# 11
Не не не - не е това, аз много добре я разбрах. Може би не си живяла сама 5+ години, да усетиш пълното удоволствие от тишината, от особеното обаяние на мястото, което обичаш, от разхвърляните дрехи, когато се прибереш след клуб, и никой не ти прави забележка (просто съм забелязала, че около нощните излизания покрай мерене на дрехи и гримиране настъпва хаос, не говоря хипотетично), страхотно е. Пълна свобода на времето, пълен контрол върху всичко, от сапуна в банята, до какво ще се гледа по телевизията, отстрани може да е смешно, но ако си домошар, това е края на една ера...
Домошар съм, но не сами се случвали тези неща, в смисъл никой няма да ми направи забележка за дрехи и т.н. или да ми пречи да гледам каквото си поискам, когато си поискам.
Не виждам проблем при правилен избор на партньор.
Виж целия пост
# 12
Не не не - не е това, аз много добре я разбрах. Може би не си живяла сама 5+ години, да усетиш пълното удоволствие от тишината, от особеното обаяние на мястото, което обичаш, от разхвърляните дрехи, когато се прибереш след клуб, и никой не ти прави забележка (просто съм забелязала, че около нощните излизания покрай мерене на дрехи и гримиране настъпва хаос, не говоря хипотетично), страхотно е. Пълна свобода на времето, пълен контрол върху всичко, от сапуна в банята, до какво ще се гледа по телевизията, отстрани може да е смешно, но ако си домошар, това е края на една ера...
Домошар съм, но не сами се случвали тези неща, в смисъл никой няма да ми направи забележка за дрехи и т.н. или да ми пречи да гледам каквото си поискам, когато си поискам.
Не виждам проблем при правилен избор на партньор.
Хем е така, хем първия по важност и най-приятен партньор си си ти самия на себе си.

както казва котаракът Румен

но най хубавото нещо
(препоръчван го горешто)
е че щом сам се родил
 ас ваф мен сам се фселил!
ЦЕЛИЯД САМ САМО МЕН!
И САМ МЕН СИ СЕКИ ДЕМ!!1

Innocent
Виж целия пост
# 13
Зарежи приятеля и си живей с апартамента.
Що за драма?
Нали си наясно, че в някакъв момент все ще се наложи да напуснеш това жилище? Звучиш привързана към апартамент, но не и към приятеля си.
Виж целия пост
# 14
Разбира се, че не звучи така. Звучи като човек, който изпитва страх от промяната. Нормално.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия