Като се роди моят мъник благоволиха да дойдат,чак на погачата . Повече не са идвали да го видят,ние ходим да го видят,а най ми е болно,че винаги винаги говори за другия внук.Нито за рожденните му дни идват или ако дойдат отсядат в другия син,а при нас прават посещение само навън за 10м. и си тръгват,последния фрапиращ случай мъжа ми трябваше да ремонтира нещо в детската градина,където ходи малкия и те там дойдоха и много бързаха да си тръгнат.А сега ми кажете какво уважение трябва да имам към тези хора.Но не пропускат да набиват на мъжа ми,как да им оставиме детето при тях малко да се порадват.НЕ НИКОГА. Тъй като малкия е заченат инвитро всички ни помагаха със средства за процедурата,един път с малкия бяхме при тях и се опитвах да подметна някои неща на свекървата за малкия/от сорта, че не искам да го глезят,да го носят на ръце/ свекър с цялата си наглост се обърна и ми каза И НИЕ СМЕ ДАВАЛИ ПАРИ ЗА ТОВА ДЕТЕ ей ти казвам причерня ми. По между другото всеки ден се обажда на синовете си по три пъти на ден.