Дълго се чудих дали да не пусна анонимна тема като гост, но в крайна сметка прецених, че е хубаво човек да приема себе си с проблемите си, колкото и да са кофти...
Родих със секцио по медицински причини преди близо месец. Детето беше желано и очаквано. Здрава е, нямаме проблеми до този момент.
Проблемът е в мен явно. Изчетох купища статии, теми във форуми и не знам какво още... Може би всичко започна от там, че дъщеричката ми не успява да суче добре. В болницата са й дали шише в началото, после всеки ден я мъчех и не става и не става нищо... Разговарях с консултанти по кърмене, съветвах се с приятелки с по 2-3 деца, четох, гледах видеа. И пак не става... Дори вече и кърма почти нямам. Отделно много ми е трудно емоционално да приема цялата тази нова ситуация, обвинявам се за всичко, постоянно ме връхлитат негативни мисли, искам си стария начин на живот.
А не съм такъв човек, изключително жизнерадостна и позитивна съм била винаги, справяла съм се във всякакви ситуации, смея да кажа, че до момента имах изключително успешен начин на живот, както в личен така и в професионален план. В момента плача по цял ден, не мога да си намеря място, не знам какво и как да го правя. Не успявам да си контролирам мислите дори... Обвинявам се, че вместо да се радвам на детето си, аз съм в това състояние. Което вероятно за много хора е просто лигавщина...
Мъжът ми ме подкрепя страшно много, помага ми за всичко. Без него вероятно щях да съм още по-зле... Обаче виждам, че и на него му е много тежко да ме гледа така, а не знае как да ми помогне. И най-лошото е, че осъзнавам ситуацията, разбирам какво ми се случва, а не знам как да си помогна...
Не знам дали съм успяла с думи да пресъздам ситуацията, но... Дала съм си някакъв срок до десетина дни, след който ще потърся психолог за консултация, макар че нямам идея към кого да се обърна в моя град, защото дори не съм си представяла, че някога ще ми се наложи подобно нещо...
Дали да чакам или да потърся специалист по-скоро?