"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

Здравейте! Аз съм от скоро тук, досега само четях, но тази тема много ми допадна и ми се дописа.В момента в съзнанието ми изплуват толкова дни и нощи, белязали живота ми, че не знам кое да избера.
-Вечерите, когато татко ме носеше на ръце, докато спях.Прибирахме се от гости.
-Татко идва в стаята ми да ме вика, че "Сънчо почва".След края му ме целува и отивам да си лягам.
-Гордостта на родителите ми,когато ме приеха в университета и колко щастлива бях аз самата.
-Гласът на мама в телефонната слушалка.Винаги съчувстващ и разбиращ.Ако ми трябва нещо,само да й кажа.
-Часът по физическо, в който се запознах с най-добрата си приятелка.Бяхме в един курс, после на квартира. Сега е моя кума и кръстница на детето ми.
-Денят, в който се запознах с Него. И нощта...и последвалите ги дни и нощи още 5 години като гаджета.
-Татко не го хареса отначало.Нямаше достоен за неговата принцеса.Въпреки това ни даде благословията си. Видя ме щастлива и си отиде много внезапно само 4 месеца по-късно.
-Моето момче ми каза за първи път "обичам те".Беше толкова неочаквано и жадувано, че само успях да кажа "какво", сякаш не бях чула.Още ме е срам. Никога не си признах.Минаха 10 години.
-Най-щастливият ден в живота ми.След 2 дни мъки родих моето прекрасно момиченце.Мигът, в който я видях, си казах, че няма как да съм заслужила нещо толкова прекрасно.
-Един час по-късно щастливият татко ме целуваше с думите"толкова е красива, благодаря ти".

1. Аз и брат ми под масата нахилени до уши в очакване на баща ни да се прибере от работа .
2. Пред телевизора с мама и тате. Следва целувка за лека нощ.
3. Стражари и апаши, жмичка на двора ...
4. "Мамо, купете ми кукла Барби моля ви се де." Баща ми пристига една вечер с кукла, но от "ментетата" - невероятно страдание за едно 9 годишно момиченце  .
5. Дядо ми дава 5 лв. за Кума лиса и още други работи.
6. Първи любовни трепети, втори, трети, четвърти... несбъднати .
7. Прием в гимназия - невероятен шок  да пътувам сама из София с градски транспорт.
8. Комплекси от това да си съученичката от село.
9. Напиване до неузнаваемост  .
10. Първо "сериозно" гадже - фалш и разочарование  .
11. Абитуриентски бал - усмивки, сълзи, ................. бяло петно. На сутринта у дома с вече не толкова прекрасната прическа, поувехнала роза и красива перла в златна черупка.
12. Нова работа за по 5 лв. на ден всеки ден без почивки  . и прием в университета - сълзи на радост.
13.Аз - фаталната жена или необвързващ секс за една нощ.
14. Втората голяма любов - шест години прекарани в гледане на телевизия ...
15. Нашите в хола баща ми на земята плаче, майка ми до него "Брат ти е прострелян ...". (Слава Богу всичко вече е наред
16. Среща с новият колега или настоящият ми съпруг.
17. Малкото сгушено момченце върху гърдите ми - Давид ...
         
Приказката продължава .............


П.С. Това ми дойде на прима виста, но миговете са наистина много. Прочетох темата толкова сълзи, щастие, болка, обида, незбравими мигове събрани в един човешки живот.

Понякога се питам защо някои помнят само хубавите неща, а други - нехубавите.

Всичко помним. Може би понякога влизаме в периоди или състояния, през които хубавите или нехубавите спомени взимат превес. И ги изразяваме. Въпрос на факсове от кораба - майка.

Лично за мен е по-важно, че когато е възможно в голяма степен успявам да извлека полезното от нехубавото, за да не ме трови. Въпрос на нагласи, инстинкт за самосъхранение и донякъде самоконтрол. Последния е най-труден.

Тази тема е невероятна -    за всички вас със сълзи на очите!

Нямам претенциите,че ще подредя моте мигове, нито че ще са всичките, но когато мога ще допълвам:
 - На 2 съм, баща ми лежи на болничното легло, искам да се кача при него, зима е и съм с обувки. Започват да ми се карат, че не мога да се качвам по чаршафите с обувките, той ми разрешава. Лягам до него. Единственият ми спомен с него, скоро след това почива.
 - Някъде на 3/4 съм, със сестра ми спим следобеден сън, аз се събуждам първа. Знам, че още спи и не искам да я събудя. Свивам се в ъгъла на леглото си и се опитвам да се облека възможно най-тихо. Обаче все пак тя се буди и вместо да се разсърди, идва до мен и ме гушка, защото е разбрала, че се опитвам да съм тиха,за да не и преча. За първи път разбирам, че ме обича.
 - На 5 съм. Майка ми е обещала да ми направи какаов крем, но цял ден се занимава с други неща. Казвам и, че няма да ми е майка, ако не ми го направи. Застава ледена срещу мен и ме пита " А ако аз ти кажа, че няма да съм ти майка повече?". Вледенявам се и умирам от срах, искам да ме обича, не си представям живота без нея.
 - На 16 съм, влюбена до безумие. Той ме прегръща, целува ме, очите му казват това, което сърцето му никога няма да каже.
 - На 18, още февруари разбирам, че съм приета там, където искам да уча, в една интернет зала, на път за вкъщи купувам бутилка шампанско. Не ме питат нищо, всичко е ясно, нали?
 - На 19 съм, майка ми е Испания, аз съм студентка, сестра ми се грижи сама за сина си. Сама съм, чувствам се сама, не мога да разчитам на никого. За първи път се чувствам съвсем безпомощна. Започвам работа за 2,50 на ден, 2002 година. Вече се познавам с бъдещия ми мъж, изтърпява ме точно 10 дни и ми забранява да ходя на тази "работа". Разбирам, че не съм сама.
 - Няколко месеца по-късно, той разбира, че майка му е болна от рак. Тя е зле, отказва да обикаля болниците. С него обикаляме онкологията за рецепта с морфин, толкова е изтощен от безсънните нощи, че се прибираме в моето общежитие и заспива в леглото ми. Спи безпаметно 3 часа. Тогава разбирам вътре в себе си, че ако заедно преминем това изпитание ще останем завинаги заедно. Времето го потвърждава.
 - Ражда се дъщеря ни. Аз съм толкова щастлива, извеждам те с носилка от операционната, очаквам да видя усмивката и щастливото лице на мъжа ми, а виждам сълзите му. Единственото, което го интересува е дали аз съм добре. Толкова го е страх за мен. Сълзите му капят, а аз съм толкова щастлива, имаме бебе!!!
- Има един човек, с когото ни свързат толкова неща. Толкова държи на мен, че се отказва от всичко, за да не ми навреди. За първи път виждам мъж да постави някого пред себе си, пред чувствата си и пред желанията си. Тогава не го разбирам,сърдитра съм му, ненавиждам го, но по-късно съм толкова благодарна, колкото на никого друг. Разбирам любовта по друг начин.

Друг път повече!

Здравейте  От много време съм регистрирана в този сайт,но така и никога не писах,което явно се е оказало голяма грешка
Едно мамче даде линк към тази тема и последните два дена,в които я чета не спирам да плача...Чета пост след пост и сълзите се стичат по бузите ми... От много време никой не е успявал да ме разтърси по този начин,по който вие успяхте! БЛАГОДАРЯ ВИ,ЧЕ МЕ НАКАРАХТЕ ДА ОСЪЗНАЯ КОИ СА ИСТИНСКИ ЗНАЧИМИТЕ НЕЩА В ЖИВОТА   
Ето и моите 17 или повече мига,които няма да забравя никога...
1.Първият ми и последен спомен от мама... Аз съм на 3 години,брат ми е на 2 ... и в нас е пълно с хора,те са навсякъде-в двора,в стаите... и плачат.Спомням си,че влязох в хола и там беше моята мама...в ковчега Беше толкова красива и спокойна... Така и никога през живота си не казах думата „МАМА„
2.Една година по късно в нас пак беше пълно с хора-баба почина
3.Няколко години по-късно и дядо ги последва... а тати беше съсипан.
4.С брат ми заминахме да живеем на село при баба и дядо,а тати остана самичак в празната къща
5.Всеки петък хващахме автобуса и отивахме при тати в Троян,а в неделя пак се връщахме на село...толкова ми беше мъчно за тати,но нямаше какво да направя.
6.Един спомен от автобуса,който никога няма да забравя.Зима е...тъмно е .. и ние пак пътуваме за село.Мина кондукторка и един дядо до нас нямаше пари за билета,каза че си е изгубил портфела.Това не трогна жената и го свалиха от рейса в една гора...  Възрастен мъж,в зимата...и това беше последният рейс.Всеки път,когато се сетя за това и ми се иска да можех да върна времето...и въпреки,че бях само на 8 или 9 щях да се разкрещя,да се разплача...но да не позволя да оставят старият човек там 
7.В 5-ти клас се местим при тати...ново училище,нови приятели
8.Всяко лято сме на село при обичните ми баба и дядо-возим се с лагерници,ходим за риба,събираме се вечер на улицата и приказваме с часове...
9.Телефона звъни...и лошата новина,че единствения ми дядо е починал...намери ли го паднал до печката,както е вадил сиренака на баба...Първият път,когато видях баща ми да плаче...
10.Погребението на дядо и многото изплакани от мен сълзи...незнаех къде се намирам и неможех да повярвам,че него вече го няма
11.Тати се грижеше за нас...той готвеше,той чистеше,той переше...и никога не си взе нова жена,защото не искаше някоя чужда да ни командва ..  Предпочете самотата ...и така вече 22 години ...
12.Спомням си,че с брат ми бяхме направили нещо лошо....тати се разплака и едвам измълви „какви деца сте вие„  Толкова ми се искаше да го прегърна.. да се извиня,но тази моя гордост И до ден днешен не съм му казала нито един път,че го обичам
13.Тати си чупи ръката на работа ... но пак продължава да върши всичко в нас... Какви деца сме били,Боже  Защо един път не отидохме да му помогнем.. да му кажем добра дума Всеки ден се обвинявам за това... 
14.Всеки месец се влюбвам в нов човек и всеки път си казвам,че това е ТОЙ...но уви...
15.Вече намирам човек,който наистина обикнах и който е луд по мен ... но...ми се обадиха че съм удобрена за бригада...заминавам след броени дни и няма дори да мога да го видя 
16.Заминавам на бригада в Англия и с най-добрата ми приятелка се озоваваме сами в Лондон... ами сега накъде
17Невероятните моменти във фермата... новите приятели
18.Часовете прекарани на телефона с моето момче... аз плача и той плаче с мен  но немога да се върна,защото тати и брат ми се нуждаят от тези парички ...
19.След 6 месеца се връщам отново в БГ,пак съм с тати,с брат ми.. и с моята любов
20.Парите пак свършват Пенсията на тати е 90 лв...нямаме дори какво да ядем..И аз пак тръгвам за Шотландия...
21.Решавам да изненадам всички като се върна няколко дена по-рано...още виждам сълзите в очите на тати,когато ме видя на вратата с големият куфар...
22.И трети път заминаване за там... трети път ме изпращат на летището...плаче ми се,но се опитвам да бъда силна...Този път тръгвам сам сама...дори без моята приятелка.Сълзите ми започват да се стичат веднага след като се изгубих от погледа на близките ми... Незнаех дали и този път моето момче ще ме чака...
23.След 6 месеца се завърнах пак в бащината къща....момчето ме чакаше,но аз не изпитвах вече същите чуства...бях някак променена...
24.Много често съм в чата... и един ден някой ми се включва с думите „тази усмивка за мен ли е?„...аз не отговорих нищо и след половин час „завиждам на човека,който в момента е с теб„ и от тогава се започна една интернет любов цели 2 седмици...
25.Първата ни среща...ТОЙ беше божествен....
26.Втората ни среща - попита ме дали искам да се омъжа за него... Аз отказах с аргумента,че не го познавам добре,въпреки че знаех,че това е ТОЙ
27.Всяка следваща среща и всяко следващо предложение за брак
28.След 2 седмици той се пренася в нас.Тати е луд по него.. брат ми също...за останалите роднини да не споменавам...
29.6 месеца след това тръгваме двамата с него да търсим щастието си в Лондон
30.3 месеца след това разбирам,че съм бременна... изпитах огромен страх дали ще можем да се грижим за това малко невинно същество както трябва...при положение,че нямаме постоянна работа и сме далеч от всички..
31.Мъката,която изпитах,когато видях,че приятелят ми има друг и-мейл и любовните писма към едно момиче,по което е имал тръпка.Думите с които я наричаше и нещата,които обещаваше на мен...
32.Страха от неизвестното...бременна в 8 месец и мислеща за раздяла с бащата на детето ми.. с мъжа,който обичам най-много на този свят
33.Сълзите в очите му,когато му казах да се изнесе и молбите отправени към мен...Простих му...
34.Раждането на най-прекрасното същество на света-нашата дъщеря Сияна.Никога няма да забравя как ТОЙ влезе в стаята,сълзите блестяха в красивите му пътри очи...дойде при мен,целуна ме... и ми благодаря за най-хубавото нещо с което съм го дарила...
35.Уж сме щастливи...докато един ден случайно не разбрах,че постоянно се чува с една негова колежка.Бях смазана...едва месец след раждането на дъщеря ни... Той се кълнеше,че нямат нищо,но аз въпреки това събрах багажа му...
36.На следващият ден си дойде от работата,легна при мен в леглото,гушна ме и ми каза,че е напуснал работа,защото иска да си запази семейството....Останахме заедно...
37.Моментите,когато той си дойде от работа и очите на Сияна...тя сякаш казва„тате,липсваше ми....„
38.Моментите,когато си играят с часове,а след това заспиват гушнати...мога да ги гледам цяла нощ...
39.Когато кажа на моето момиченце „ела при мама„ и тя разперва ръчички и рита с крачета
40.Момента,когато тати видя за първи път единствената си внучка...разкарваше я по цял ден по улиците на Троян с количката.. а вече  на 70 години....
41.Момента,когато ми казаха,че баба е болна от рак.В болницата казаха,че няма да преживее ноща...а тя все още си е жива и здрава ...вече 2 години от тогава
42.Успокоението,което ме обзема всеки път,когато се обадя на тати и чуя гласа му... знам,че е добре...
43.Усмихнатото лице на Сияна всеки ден.. такова усмихнато момиченце няма никъде...

Ех,извинявам се,ако съм ви досадила...просто имах нужда да си излея душата и се надявам да се почуствам по-добре...защото всеки ден живея в постоянен страх.. Бъдете живи и здрави и много щастливи

ysmivkata малката ти наистина има страхотна усмивка..............
кажи на баща ти, че го обичаш, че всичко, което е направили  жертвал си оценила, не се бави нито ден, нито инутка, просто му го кажи, послушай ме...............аз на моя не успях да му кажа, и това е кръста, който цял живот ще нося.......

1. На две и половина съм, не мога да кажа, че съм Боряна, казвам само "Бобяна", но на редовния въпрос "Кого обичаш повече?" отговарям гордо "Тааатиии!!!"
2. Малко по-голяма съм, на около 4 и с баба сме в двора. Минава самолет, а аз тичам да се скрия под крушата и плача. После баба вади книжки, обяснява ми за самолетите, а когато дядо се върна от работа ми направи десетки мънички самолетчета от хартия. Закачих си ги над леглото, и до ден днешен, 12 години след това си седят там.
3. Вече съм на пет и половина, а вече мога да чета. Гордо взимам менюто от пицарията и прочитам на същата си баба всичко от начало до край. Тя се просълзява от умиление - начална учителка е от 30 години, а вече и собственото й внуче чете!
4. В детската градина ме карат да чета приказки на останалите и ме сочат за пример. За пръв път вкусвам успеха.
5. Балетната зала, високите огледала, картините с приказни рокли и стегнати палци. Влюбвам се. В балета.
6. Отново баба, обяснява на всички съседки, как аз съм момичето й гордост. Има двама сина и винаги е искала момиче, аз съм сбъднатата й мечта.
7. Първия учебен ден, сблъсквам се с Благовеста и двете, макар и на 7 години мъдро казваме "Ами ще намерим госпожата, какво иначе да правим!?"
8. Първата ваканция, седя при майка си, след като съм се разплакала, защото децата от блока не ме харесват. Аз мога да чета без да сричам, а те не. Майка ми е нервна и ми казва "Ми и аз не те харесвам, ама те приемам, нали!?".
Плача, и се връщам сама у дома (бяхме в другата ми баба, нейната майка). Тати ме посреща и вижда сълзите ми. Гушва ме и казва, че аз съм принцеса, независимо кой какво ще ми каже.
9. Завършвам четвърти клас, нито една петица в бележника, лента "Отличник!" и на сценката за финал на годината играя Гергана от Извора на Белоногата. Сълзите в очите на любимата баба, тати с гордост казва "Това е моята дъщеря, истинска принцеса, нали?"
10. Спирам да ходя на балет, закрили са школата, учителката е бременна. Мечтата ми е разбита, няма я вече сцената, няма ги костюмите, няма я вдигнатата ми на кок коса.
11.12 годишни сме, но вече сме едно цяло. Компания от 10 души, с една цел и една мечта. Как един си замина и никой друг вече не беше същият.
12. Седмокласничка съм, уча усилено за изпити и тогава нахлува първата любов в живота ми. Едно кафе, разперените листи и нежните ръце, които пишат задачи вместо мен, а един тих глас ми обяснява теореми. Задрямвам в него, а той се опитва да имитира почерка ми, за да напише домашното ми.
13. Влизам напук на всички в желаната от мен специалност, а на въпроса "Защо точно това, а не езикова гимназия, по-подходящо е за момиче!" аз отговарям като две годишно: "Защото искам да съм като тати!"
14. Взела съм първи сертификат за английски език (Кеймбридж) и влитам в офиса на баща ми, с огромна усмивка и кутия бонбони, а там е негова колежка и пишат договор. Тя ме поглежда, поглежда към него и казва "Не съм предполагала, че имаш толкова голяма дъщеря!". Тати с гордост в очите казва "Е, това е на тати момичето!". Давам бонбоните и съобщавам новината, а след това тати се разходи с мен из цялата сграда да се хвали.
15. Баба ми се обажда : "Честито, вече си кака!". Казват ми име, мерки, тегло, а аз питам как изглежда - "Ами има 5 косъма, но на 5 страни стърчат, точно като теб!". Вече обичам малкото човече, макар да е на 350км от мен.
16. Баба, внуче и внучка. Седим в градината, а тя се хвали с "нейните деца" на всеки минаващ. Аз се смея и гъделичкам братовчед си.
17. С едно момче мислим имена за БЪДЕЩИТЕ си деца. Той казва, че ако е момиче, ще го кръстим на майка ми. Аз отсичам "Не, пак ще е Албена, но не на майка ми, на най-добрата ми приятелка!".
18. Същата тази, нощите прекарани заедно и всичките писма, пратени по пощата. Една коледна картичка, пратена юни месец и признанието "Боже, все едно съм намерила отдавна загубената си близначка!"
19. Изневярата и всички красиви спомени. Едни сини очи, руса, рошава коса. "Нежна си като роса."
20. Не сме мигнали цяла нощ, просто сме седели в прегръдките един на друг, а на сутринта сме на работа. Той обяснява на ръководителя си, че леглото му е късо, а аз, че не мога да спя на чуждо място. Срещаме се с поглед и избухваме в смях.
21. Изхрущяването на коляно, докато тренирам у дома. Страха, болката. "Дали счупих нещо?". Будя тати, а той само като чу "Не мога да ходя!" ме взе на ръце и ме пренесе до леглото. На другия ден сме на лекар, той казва, че е скъсан минискус - "Е, ще се оправи!". И още как, дори без операция.
22. Северно море, едно езеро в Германия, малкото градче и бялата пейка. Продавача в магазина се напъва да си спомни малкото думи на английски и ми казва "You are a very beautiful woman!"  с развалено произношение. С мен са две момчета и се пръсват от гордост. "Our women are the prettiest in the world!". Следва черпене в малка стаичка и тост "За красивите ни жени!". Единствено момиче в стаята съм и ми иде да се скрия в гардероба от срам.
23. Осъзнаването, че в този пост не написах нито веднъж "мама". Спомена за 5 годишно момиченце с оранжева рокля и бели сандалки, което сгушено в дядо обяснява "Никога няма да съм като мама, ще бъда мила и усмихната и винаги ще си играя с моите деца!". Дядо с престорен укор "Ииих, че си инат!", а всъщност е горд, че съм като него.
24. Подкарвам старата кола, в нея са тати и дядо. Дядо : "Ееей, караш като мъж!". А тати обидено "Я по-полека с МОЕТО момиче!". Всеобщ смях.
25. Телефонен разговор, одобрена съм за втори кръг на кандидатстване за учене в Америка. Осъзнаването, че всички старания се отплащат. Гордостта ми - всички са от езикови гимназии, само аз съм в електротехникум, а съм сред най-добрите. Телефонен разговор с баба "Ще успееш моето момиче!". Още тая надежда Вселената да е чула думите й...
26. Усмихната американка, която след интервюто ми се усмихва и казва "I like you. You stray of optimism.". Вече знам, че с широката си усмивка мога много неща.

27. Вярата, че ще се справя със собствения си живот и че всеки един момент до 1001 и след това си е изграден от мен.

Толкова е хубаво да го чета всичко това, че нямам сили да пиша . SAKRI , благодаря за босненската музика, душата ми се обърна!
Довечера е моя ред!

Бях писала преди години тук... Много вода изтече оттогава, трябва да се допълня...
- Един телефонен звън и един глас от другата страна. Човек, който бях "погребала", голямата ми любов. Обажда се да ме чуе как съм след 4 години.
- Няколко месеца, през които си дадох сметка, че не си струва да прекарам живота си в брак, при който уж всичко е наред, но е празнота - съпругът ми спи в друга стая, детето ни няма спомен да ни е виждало да се прегръщаме и целуваме, всеки си има своите хобита и уважаваме времето си за тях, не се караме, но не се и обичаме.
- Обичам го! Онзи "погребания" от телефона. И не знам какво ще правя. Той е на 2500 км от мен, аз съм омъжена и никой не знае каква буря бушува в мен. Много часове на телефонни разговори, хиляди смс-и, е-мейли.
- Летището. Той. Първа среща след толкова години. Прегръщаме се силно и стоим така. Дълго. И пак съм аз.
- Веднага казвам на съпруга си. И се страхувам да кажа на родителите си. Той прекарва 3-4 месеца сновейки между Холандия и България, като не ме оставя по-дълго от 3-4 дни сама тук.
- Деси го среща за пръв път. Изненадва ме - пуска моята ръка и хваща неговата. И тръгват пред мен като си бърборят нещо.
- Голямата борба вътре в мен кога и как да кажа на родителите ми за тази любов. Казвам. И това е краят на нашите отношения с тях. Те не го приемат.
- Една полицейска сцена в дома ми.
- Множество полицейски намеси. Майка ми не престава да се жалва в полицията, а те от своя страна правят "справки" - у дома, на работата ми, къде ли не. Докато и те вдигат ръце от нея.
- Майка ми и моята шефка. Майка ми иска от нея да бъда следена за спазване на работното време, за поведение, за какво ли не. И аз попадам в "полезрението". Зад гърба ми говорят всички. В очите ми почти никой.
- Майка ми и моите познати. Тя не се свени да говори глупости пред никого.
- Майка ми. Решила е да ме изкара "неадекватна", за да ми отнемат детето.
- Майка ми и много е-мейли, телефони, смс-и. Аз искам правото сама да решавам съдбата си. Тя иска да контролира изборът ми. На ВСЯКА цена.
- Майка ми. Тя вече не ми е майка. Сърцето ми е затворено за нея. Семейството от моето детство го няма.
- Той, аз и Деси. И шепа близки хора. Научавам се да откривам за какво наистина си струва да се живее.

Rebeka, събра ми очите...

Вероятно е излишно, но все пак...Бори се, не се отказвай. Никога не е късно да започнеш живота си отначало. Успех!

Желая на всички ви да не угасва жарта в сърцата ви и музиката в душите ви!

Rebeкa, на теб след 4 години, на мен след 18...

Rebeka, бори се за любовта и не оставяй никой да ти се бърка! Пожелавам ти цялото щастие на света!

Благодаря ви! Като се окопитя съм решила да направя уеб-сайт с историята на нашата любов и съпътстващите я простотии, трудности и малки и не чак толкова малки победи. Дотогава благодаря, че имам поне виртуалната ви подкрепа. Нямате идея колко е важна за мен!