За и против кучетата в градски условия

Какво здраве, сестро, като задника не можеш да си обършеш сама?
Кой ще ти прислужва, ако не позволиш на тия, с почти нулевите постъпления, да се размножават?
Кой ще ти произвежда чията, кой ще ти дава ските на гардероба, кой ще ти хлорира басейна, дето си махаш целулита?

Сама ли ще правиш всичко това, или ще плащаш на тия хора колкото взимаш и ти, че да прескочат критериите ти и да се размножат?

На тоя свят предприемачите са 10%, а бедните и под средното са 80%.
Имаше едно време и на Запад голям процент средна класа, ама вече и там нещата отекоха и живеят от ден за ден болшинството.

Това, че в този момент си си надделяла на масрафа, не значи нищо.
Трябва малко акъл, за да схванеш, че утре може да си на дъното, щом обществото и начина на управление позволяват да се случи.

Наистина се чудя, прекалено млада ли си или инфантилна?

Уау! Не ме познаваш. Постигнала съм всичко от нулата и не разчитам на никой да извършва за мен горепосочените неща, това с басейна и целулита ме разсмя. Ако човек може да плува, винаги ще изплува на повърхността. Винаги има две страни на монетата.

В тая тема съм по 3 причини:
1. Заговори ли се за кучета, се появяват най-големите бисери и примери за отчаяна рационализация от иначе разумни и прагматични потребители.
2. Обичам да си говоря за трендове и да видя хората усещат ли картинката, или всеки се е вторачил в пъпа си и не усеща, че е на вълната на мода и тренд.
3. Интересен ми е моментът, в който кучелюбите станат детемразци, показвайки дълбоко неразбиране какво се случва, когато има прекалено малко хора (не, не е рай от умни и високоплатени). И изобщо защо да има хора, които за съжаление се раждат като неприятни дечища, е по-важно. Впрочем без хора няма домашни любимци. Та така, ако не раждаме деца, за кого точно ще взимаме кученца да им се радват?

 Малтусианката, а да си чела/чула, че теорията на Томас Малтус е отхвърлена поради несъобразяването и с икономическия, техническия, индустриалния и ... просперитет?
 До всички кучелюбци на селектирани породи: Нали знаете, че всяка селекция води до физиологични и/или психични промени в породата? Много е хуманно зорлем да променяш нещо живо, та да го пригодиш към изискванията си. А то горкото, цял живот да си живее с наследените неудобства създадени му от егоизма човешки.

Ми да, не само някой болен мозък е създал мопса, ами и селекцията към все по-екстремни черти продължава да тече, като създава доста болни индивиди, рецесивни състояния и всякакви мъки за животинките, за да може някой да се кефи на животно с тъпа муцунка. Кое му е хуманното, кое му е екологичното? Ако погледнете стари снимки на някои породи, чертите им са много по-малко екстремни от сегашните.

Странно как хората обичат да пречупват всичко през тяхното разбиране за нещо си и да определят категории и характеристики, в които да натикват други, които не познават. Особено хора, които не са се занимавали със съответното нещо. Последното нещо, за което съм мислила при вземането на куче, са били разните му трендове и моди. Затова и години наред обмислях, даже и тук съм се допитвала. Не е като да съм се събудила с каприза да имам куче, при това не какво да е, и да съм го взела още същия ден. Но това няма как да се обясни на хора, които смятат, че абсолютно всички гледат кучета от гъзария или заради моди. Някои ги имаме и гледаме просто заради тях самите, без значение от породи и прочие.
Ами много са болните мозъци, Сирен, при това не само в областта на експериментите с кучета. Преди време попаднах на статия и снимки за ГМО говедо, селектирано с едничката цел да трупа повече и непоносимо за структурата му месо, че да излиза по-евтино на търгашите, веригите и лакомиите. Ама да види някой, че това причинява изкривявания, рани и невъзможност на животното да се движи дори, не е нужно - важното е човекът да е задоволен и да му е евтинко.

О, едното не изключва другото, и в двете посоки. Винаги са ми били доста неприятни лигавите, досадни и невъзпитани дечища, още по времето когато и кучетата ми бяха неприятни и бях готова да се кълна, че с такова нещо няма да се занимавам. Дечицата, които смятат, че щом мама и тате козируват, значи цялата вселена трябва да им е в краката. Те не са виновни децата, всъщност. Но такъв е трендът, по който все повече деца се възпитават - важен си само ти, бъди себе си, обичай себе си... И съответно става все по-неприятно. Кучето живее 10-12 години и си отива, ама мамините златни ще живеят и споделят живот с нашите, дето сме ги учили да си налягат парцалите и да не вряскат. Ама за какво ли.

Впрочем завъждането на кученца доста често е просто още една задължителна точка от отглеждането на Златни Яйца, дори родителят да не иска особено.

Уау! Няма и нужда да те познавам- достатъчна е демонстрацията , която правиш.
Едно разбрах- не можеш да осмисляш писано слово.
Аз ти дадох  прости примери защо няма как да се забрани на тия с малките доходи да се възпроизвеждат, нито да се спрат социалните плащания, а ти ми се дуеш, че си била постигнала всичко сама!?
Дано си достатъчно малка, та да имаш мегдан за осеферване.

На хората, постигнали всичко сами: кой ви закара боклука до сметището тая сутрин? Сами ли го извозихте от града? Докъде ще стигнете, ако трябва наистина всичко сами да постигате?

А, не не. Те, златните яйца от люлката си знаят, че са единствените обгрижвани вкъщи, всички трябва да ходят на пръсти около тях, да не ги изцапат или наранят, кучетата навън са мръсни, страшни и заразни и трябва да ги заобикалят отдалеч, най-добре с пръчка в ръка, че не се знае какво ще му хрумне на лошото куче, не дай си боже да го близне?!Не би им минало през ума да поискат такова нещо, че и да се грижат за него.
Та дори и по някаква случайност да се е озовало някое животно вкъщи по каприз на маминото, то бързо заминава в някой двор, след като му мине на мерака на Златото.

Аз говоря само за себе си, тъй като не мога да съм мерило за общото.

Нямам нищо против децата, до един момент те са искрени и не се преструват, независимо страх ли ги е от кучета или не. Имам против родителите и в частност майките, които истерясват с повод и без повод, за съжаление по-често без.
Имам против хората, които реват, че е пълно с кучешки лайна и после си изхвърлят пепелника през прозореца, за да не им мирише в боклука. Имам против несметните количества обелки и найлончета от разни джънкфудове, които остават покрай пейките и в градинките, затова ги избягвам не само в детеизведния пик, но и по всяко време, там е отвратително.
Имам против ненормалните чистници, като една майка, която ми вдигна скандал, че съм си изхвърлила прилежно завързаната торбичка с, ако в кошчето до нейната пейка.  И не, не съм си разхождала кучето там, минавах наблизо и това беше най-близкия кош.
Имам против идиотите, които взимат куче, защото е готино и го изхвърлят, защото не им се отделя време и енергия да го научат да не пишка вкъщи.
Имам против дебилите, хвърлящи отрова, защото от нея най-често пострадват домашни кучета. Бездомните не ядат хляб, в голям процент от случайте, защото ги хранят твърде много хора и са разлигавени. Моята, обаче си умира да намери изхвърлена коричка хляб, все едно е най-вкусното нещо на света.
Имам против хората активно и агресивно мразещи животни, един идиот нарочно блъсна едно кученце на улицата пред мен. Зави към него, ускори и мина през него. За щастие го уби на място.


Моят персонален добитък е отявлена кръстоска, нищо че прилича на лабрадор. Плод е на нерегламентирана любовна среща и беше обречена да живее на село, като пазач. На верига. Като сестра и.
Сега живее доста разглезен и уютен живот с мен, в малък апартамент, с много разходки и добра, здравословна харана.
А аз се старая да не натрапвам кучелюбството си на околните, но не винаги ми се получава.
Не защото съм нахална и непукист, а защото хората имат навика да се бутат в теб и после да ти обсняват, че пречиш. И това няма нищо общо с имането или нямането на куче, а с манталитета на въпросния човек.

Аз пък виждам, че израза "златното яйце", който иначе много мразя и май за първи път използвам, успешно може да описва и нечие куче.

Е, доста майки са и собственици на кучета. Както и доста собственици на кучета един ден ще станат майки. Да се противопоставят едни и същи членове на обществото едни с други е налудно.
Разбирам ги девойките, нежни души кучелюбещи и детемразещи. Помня аз какви ги говорех преди 10 години .... Ще трябва да изнамеря в архива. ))


Току що от Фейсбук: "Изубено е момиченце в Борисовата градина!" Отварям аз линка, изтръпнала, дете е изгубено, не е шега работа! Но не, куче било загубено...
Абе хора! Кучето не е момиченце, не може да бъде момиченце. Момиченцето е дете. Кучето е куче.

И аз не мога да разбера защо се противопоставят нещата. Имам две деца, изчаках едното да порасне достатъчно, за да се включва активно в грижите, което е и нейното желание. Не обичам да правя нещата наполовина, така че когато децата са били малки, времето ми е било предимно за тях, ако имах и куче, вероятно щях да лудна, така че удържах на тръшкането за куче. Никой не ми е помагал за тях, баби наоколо няма.

Да де, но пък кучетата, както казах живеят толкова малко и общуват и досаждат предимно на стопаните си. Не ходят на училище и детска градина с децата ти, не се вливат в обществото с претенциите и лигавщините си. Не врещят, че всичко им пречи.