На път сме да се разделим..

Промени се правят, заради нас самите, въпреки децата. В твоя случай става дума за вид нерешителност, която си мотивирате по някакъв начин.
Тук говорим за сериозния риск, момичето да изпадне в положение на зависимост, вземайки решения, заради другия.

Няколко пъти прочетох поста.Той имал непреодолими причини да се мести, ти също.Няма как да преценя ситуацията съвсем точно, защото не даваш подробности.Но:
1. Имаш опасения за същата работа и заплащане , а дори не мислиш че ще изкарваш повече в другия град и ще ти е по- лесно.Лошо.
2. Ще си зависима, особено ако изплащаш и ипотека за детето си, а живееш в негов дом.Да не говорим , че още не сте живели заедно с всичките му битовизми и чишити- сега се виждате само за хубавата част.
3.Има разлика от град до град , има ли изобщо смисъл?Предлага ли нещо по- добро новия град?
4.Ти сега къде живееш, под наем, в собствено?
5.Не разбирам неговите непреодолими причини, за него на пръв поглед местенето би трябвало да е по- лесно.
6.Освен "голото местене" , говорили ли сте за брак, общи деца?
Накрая, аз мисля че над година и половина за такава патова ситуация на пътувания за уикенди е много загубено време.Ако има любов до сега да сте се събрали.Де факто и двамата сте свободни, но ти трябва и за дете да мислиш, което има установен режим, среда, приятели, уч.заведения.Тоест много по- сложно е. Логично е той да пробва да живее при теб.Да, в някои краища за жените има работа, а за мъжете не.
Но пак може да намери алтернатива.
В крайна сметка ти и сега се издържаш сама и с дете, няма да разчиташ чак толкова на него.
Аз разбирам да ви вика, ама да те подсигури(има и такива случаи).
Прилича ми на " айде идвай, пък каквото стане".
И защо пък , ако беше без дете, веднага пишеш, би отишла...
Не прочетох сигурност да предлага, щом и работата си я мислиш толкова...
А защо не може да изчака да купиш жилище?Нали толкова време се мотаете в тоя уикенд режим?Изобщо за фин.част на бъдещо съжителство как сте я уточнили?
Много главоболия може да ти донесе това.
Зорлям не бих се навряла да съм зависима , че и с ипотека и дете.
Трябва да е някакъв много добър човек че да не се дразни, което пък отпада, като виждам как не прави компромис да дойде при теб.Няма причина , която един мъж да не може да преодолее.
Колко е разстоянието м- ду 2та града, че ми е интересно...

Ако има любов, ще се съберат, когато - тогава. Ех, това живеене заедно, бе! Защо?
Усещаш ли се колко тесни рамки очерта -1,2,5.....ако, ако...?!
На голямата част от акъллиите тук, като глрдам им липсва житейски опит.

А! Тесни рамки! Басирам се че нямаш и 30% от моя опит.За мен нещата или стават или не.И ако човек има и грам мозък, ще е наясно от началото.Останалото са розови облаци!

Животът не черно бял..

Случи ми се да живея с мъж,който ме докара до тотален физически и психически срив.Не щото не ме обичаше,а защото не знаеше как да обича.Не ми е посягал или обиждал,но..друг тип проблеми бяха,не по-малко сериозни.
След 3 години раздяла,сега отново сме заедно,пое изцяло финансовата издръжка за мен и детето ми,и за да сме добре,и да имаме всичко,и най-вече образование на детето,(което между другото - не е негово),отиде да работи в чужбина.
Събирането под един покрив се отложи за неопределено време,но важното е,че човекът избра да си поправи грешката..

Това е различно.Никой не тръгва с нагласата за срив.Аз също съм се разделяла и събирала отново.
И това с чужбината го минах.
Не е нашият вариант.Или заедно или раздяла.Единствено ако единия замине временно да подготви почва за другия.Така сме решили.
Затова казвам че още от начало, сериозни неща касаещи бъдещето се обсъждат иначе е загуба на време и нерви.
Не искам да съм зависима или някой да ми поема издръжката, това е нож с две остриета и да му обещавам светло бъдеще с мен някой ден.

Нека не преизчисляваме в проценти, приеми, че не желая мъж или който и да е друг да осмисля ежедневието  и бъдещето ми.
Предпочитам веъзка от разстояние, пред натиска - или става, или не. Отношения, като гореописаните от авторката, тип уикенд любови, се приемат за безперспективни от хора, с единствена цел да натикат себе си и другия в примитивните схеми на “сериозност”, съжителство и брак.

ето, че пак се изказваш, като човек без опит.

Това,че не е вашия вариант,не значи, че не е вариант по принцип..
Моят личен опит,оборва твърдението ти..
Вече няколко години сме в розовите облаци..Добре,че ми липсват грамове в сивото,инак - нямаше да се навия

п.п.Обаче,това,че някой ме издържа,съвсем не значи,че съм "зависима"..
Малкото сиво дето имам,ми диктува да продължавам да работя,а цялата ми заплата да си се трупа в банката..
Наличието на А ,не обусловя непременно липса  на Б..

Изобщо..животът е пъстър и шарен вариациите му са в зависимост от индивидите и и техните потребности.

Обобщавам двата последни поста.Мъж от разстояние голямо постижение! Любовници и държанки- под път и над път.
А това за банката .. .no comment.

Ха-ха, ти може да я обичаш, но тя теб колко дълго ще те обича, миещ чинии заврян зет?

А към авторката, аз бих казал това: защо да си купувате сега жилище, като няма да живеете в него? Щом имате пари за някаква част от цената му, дръжте си ги пък ако се наложи винаги може да си купите. В кой град сте, да няма да стават по-скъпи там жилищата, я? Дори и в София се успокоиха вече цените, а пък в малките градове даже според мен ще падат. Тази евентуална нужда от изнасяне е само хипотетична - може да не се наложи, може пък и дори да се наложи все пак да решите да си останете в новия град, ако там сте почнали работа и детето там учи. Така че жилище може да се купи винаги и в този град, и в онзи, само пари да има.

Твоят личен опит по-скоро е изключение.

Ок, може и вариант - в същия град, но само женен, за да не ме трови да се събираме. Дет има една дума, може и да се окаже твоят

Може, ако ти е настрани ..ха ха
Но виж, за любовника вече ще хвърчи перушина !

А ти коя беше,че да съдиш постиженията на хората?И собствени такива нямаш ли,на тях да си слагаш оценки?

Мъжът от разстояние,ми е и законен съпруг,но макар да не развявам това публично,досега,за толкова години,Слава Богу,само една потребителка/Хепи Куин/ ме е наричала "любовница и държанка",ти си втората.Поздравления за подбора на изразните средства

п.п.Дали се замисляш колко много семейства живеят разделени и единият в чужбина?
Или..щом мъжът  е далеч,те не са семейство,а просто любовници?

Нали..Ех,пусто грозде,кисело та кисело..



Може и тъй да е,но съвсем не значи,че втория шанс е казуа пердута,както великомъдрено отсече потребтелката  няколко поста по-горе.

Ами ти се припознаваш" Какво" , какво да направя. Написала си ако беше ти де, че си къташ твойто.
Освен това,
Имам много добра представа какво правят хората , когато са разделени за  дълго. по чужбина.Дали с брак или без брак, то като не се консумира- кел файда.
Разбирам, че твоя е наказан и праща пари като поправка а твоите си ги пестиш.ок ваша си работа.
Кое грозде е кисело? Дето го няма?
Или на теб парите ти стигат за да си щастлива..жалко е..
 но дано се оправят нещата при вас!
Явно това ви е варианта сега, но не го намирам за положителен пример просто.