Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Неясни отношения, или когато той протака с години

  • 15 290
  • 249
Здравейте мами,
Никога не съм публикувала тема във форум, но имам огромна нужда от съвети, мнения и коментари по повод взимане на едно от най-важните решения в живота ми.
Имам отношения с мъж, който е малко по-малък от мен, аз съм почти в 3ти коридор Simple Smile (30 год.) От няколко години все сме заедно, обичам го безумно много, правила съм всичко по силите си нещата да се получат и винаги съм чувала насрещното - обичам те , НО - не съм готов за толкова сериозни отношения, не съм готов да живеем заедно, не искам сватби, деца и прочие. Просто НЕ съм за семейство..В същото време се виждаме, излизаме, познаваме си приятелите, роднините, пътуваме, прекарваме си страхотно на всички нива си пасваме. За тези години, в които той така и не е способен да вземе решение категорично аз живея сама, справям се сама, лягам си сама. Всеки път , когато понеча да повдигна темата той откача, казва че го задушавам, че трябва да имам собствен живот, да се науча да съм си самодостатъчна и прочие. А аз съм, във всички отношения се справям..имам хубава работа, много приятели, общителна съм, имам хобита, имам интереси, осигурила съм се материално, не завися от никой от тийнеджърка. От него искам просто елементарно спокойствие и сигурността на една нормална връзка, който той не ми дава. Естествено през годините няколко пъти откачам, казвам му като не знае какво иска да ме остави намира, да не ме търси, да ме остави да продължа.. Не можел.. И така в цикличност от вече 4-та година се събираме, после аз му казвам тия отношения "прителчета с плюсче" мен не ме кефят, искам мъж до себе си - разделяме се, той се извинява обичал ме, пак се събираме, после пак се разделяме. За да стигна положение в което животът ми е пълен кошмар. Почти на 30 живея абсолютно сама, пропуших - не го бях правила от ученичка, развих хранително разстройство, потвърдено и от лекар, с паник атаки .. с преждевременна менопауза - цикъл имам вече само с прогестеронови лекарства, преддиабетно състояние.. Всичко това, защото съм адски самотна и несигурна в него, а го обичам. Обиколих всички психолози, баби, баячки, лекари .. не мога да се справя, разруших си живота сама от пуста любов. За капак на всичко сме колеги, виждаме се ежедневно , по този начин дори да не сме заедно не успявам да се влюбя в друг. Казвам не успявам , защото опитах да се откъсна и по този начин, не стана.. искам да съм с него. Никога не ми е липсвало внимание, ако реша мога да започна нова връзка , но не искам. Пълен срив съм , не съм способна да дам нищо на друг в момента, а тук съм адски нещастна и вече болна .. Затворих се, не излизам, нямам интерес към близките си, към приятелите си, към хобитата си.. Попитах го според него честно ли е да виждаш човекът отсреща как се мъчи с години, да знаеш че те обича и нито да си до него , нито да го пускаш. Казах му, че според мен е безкрайно егоистично, той го потвърди, но ме обичал..ревнува ме, прави мили неща за мен, жестове, подаръци, излизаме , но не иска да живеем заедно и не знае изобщо кога би го поискал. Аз искам дом, защо не и семейство скоро, но дори ме е страх да повдигна темата, чувствам се жалка, чувствам се използвана, чувствам се като любовница на човек, който е сам, защото знам че е сам освен мен .. Какво бихте направили на мое място - ще кажете смени работата - ми обичам си работата ми е страхотна.. през годините ходих поне на десетина интервюта , дори имах намерения да напусна страната. След като проучих по-добри условия не намерих. Имам кредити, имам разходи, не мога да си позволя нещо по-малко.. Ще кажете пробвай с друг - пробвах, нямам чувства, не се появяват към никого.. Не знам как да се спася от тази ситуация, наистина пробвах всичко.. Спред вас има ли някаква надежда, че един ден нещата ще се променят, всеки пъти ми казвам, как нещата ще се оправят в моя полза, но не прави нищо, само думи ..колко още да чакам Sad Благодаря ви за отделено време..
Виж целия пост
# 1
То е ясно - разминавате се по основните неща и по-добре е да се разделите. Нито той иска да се жени, нито на теб ти харесват отношения без развитие към сватба. Не виждам да "не те пуска", както се изразяваш. А и твоето обичане сигурно е повече самовнушено - какво му обичаш на човек, който
откача, казва че го задушавам, че трябва да имам собствен живот, да се науча да съм си самодостатъчна и прочие
Ти и сега си си сама, просто трябва да вземеш решението съзнателно, а не да си мислиш, че някой (той) ти го натрапва. И тогава като останеш сама да обърнеш внимание на себе си, да придобиеш самочувствие, да знаеш, че ти самата си важна дори и да не си във връзка с някого, да разбереш какво в действителност искаш и да действаш по това. Иначе си съсипваш здравето и си затваряш пътя към семейство и деца.
Виж целия пост
# 2
Човекът може да не е цвете, но ти е казал в прав текст нещата. А ти си се вкопчила в него и си кон с капаци. Трябвало е още първия път да тръшнеш вратата и да не я отваряш пак. Сама си се прецакала. От теб зависи да се измъкнеш.

Какво значи пробвах с друг ама не става? Разбира се, че няма да става като не си загърбила този. От личен опит ти говоря. След края на една връзка човек има нужда да поживее малко или много (индивидуално е) сам. Чак след това следва да опита пак. Ще го преболедуваш, но ще ти трябва доста повече време от нормалното.

Честно, звучиш като наркоманка. В лошия смисъл.
Виж целия пост
# 3
От теб зависи колко още. За мен описаното не са неясни отношения, а той ти казва "не", многократно. Не ти ли е унизително?

По-активно търси нова работа, стисни зъби, прекрати всякакъв контакт извън служебния и преболедувай. Този мъж е токсичен за теб. Може да е много мил, много свестен и т.н. - но не сте един за друг, защото той не иска или не може да ти даде това, което искаш. Губиш ценно време - моя приятелка така се затутка и загуби 6 от най-хубавите си години да преследва един такъв неуловим. Накрая се наложи той да я разкара.

Погрижи се за себе си. Разболяла си се от този мъж - какво очакваш, да стане по-зле ли?
Виж целия пост
# 4
Очевидно единственото нещо ,което прави тази връзка е да ви измъчва. Не ви казвам какво да правите , но аз нямаше да стоя с този човек. Ако наистина ви обичаше щеше да направи поте малка крачка , за да ви покаже че наистита иска да е с вас и тази връзка има бъдеще.
В заключение ще ви кажа , че годините си минават и накрая ще се окаже , че сте загубила най- хубавите си години в безсмислена връзка.
Виж целия пост
# 5
Всяка жена е в правото си да иска семейство и деца. Ти имаш твърдата дума от твоя приятел, че от него това да не го чакаш. Има ли смисъл да си губиш времето, енергията, чувствата, здравето?  Кое е по-силно - пустата любов и привързаност към него (ползата) или съсипаното ти здраве и психологически комфорт (вредата)? Сложи ги на кантар. Той не е единственият мъж на света, мъжете са заменими, те си отиват и се връщат (макар да ти звучи невъзможно, ти ще можеш да си щастлива и с друг), но часовникът казва тик-так и времето минава. Помисли кое е ценно за теб и ако средството ще е да зарежеш приятеля си, то целта си заслужава средствата, според мен!
Виж целия пост
# 6
Благодаря Ви момичета,

Наистина ми е важно всяко едно мнение, всеки един съвет, знам че звуча като отчаяна пристратсена, да унизително е. Осъзнавам го с останалия ми трезв разум, знам го. Въпросът е как да се откъсна , предвид че работата ми изисква да го виждам ежедневно, а сърце не ми дава да го отрежа навсякъде. Досега винаги , когато съм се разделяла с някого съм прекратявала целенасочено всякакъв контакт за известен период, после ми е минавало и сме оставали приятели, но в този случай съм прецакана, защото хем решението ми ще противоречи на чувствата, хем трябва да го виждам всеки ден и да живея с това, а затъвам.. вие сте прави .
Виж целия пост
# 7
Ти разчиташ на старата максима, че ще се промени. Е, няма. Той е повече от честен и ясен с теб. Решение за себе си е взел, а твоето е да продължаваш да участваш по неговите правила.
Милиге жестове не са повод да си мислиш за брак, деца и съвместен живот, затова не му прехвърляй отговорността за нежеланието ти да го разкараш.
Виж целия пост
# 8
Въпросът е как да се откъсна , предвид че работата ми изисква да го виждам ежедневно, а сърце не ми дава да го отрежа навсякъде...

С малко воля. С твърдост. Нищо чудно да се обърне и да реши да те моли за събиране този път с годежен пръстен, знае ли се (макар че по-добре да не се надяваш от него на това). Но щом досегашните ти опити да го отрежеш и последващи връщания при него не са довели до търсения резултат (не се  е решил на сериозна стъпка) - значи не е това начинът.
Ти имаш право на търсеното щастие, а той не може да ти го даде. Или се примиряваш и плащаш цената да си с него (струва ми се е твърде висока за теб), или разкарваш него!

Ай да им се не види страхливите п.тьовци, дето не смеят да поемат отговорност в тоя живот, освен за собствения си з...к
Виж целия пост
# 9
Едно не може да му се отрече на приятеля ти - не те заблуждава с кухи обещания. Директен е, казва ти как стоят нещата от негова страна. Друг въпрос е, че не съвпадат с твоите желания. И трети - че ти въобще не чуваш това, което ти казва. Решила си, че искаш точно него. И не, той не е виновен за проблемите ти. Защо си се вкопчила в него?
Виж целия пост
# 10
Светлана, не 'и пускай такива фитили. Какво може или не може, той 'и го е казал.
Виж целия пост
# 11
В тоя случай се прости с идеята, че някой ден ще бъдете приятели. Няма да стане. Отрязване безапелационно отвсякъде.
Виж целия пост
# 12
Разминават се действия и думи постоянно.. разбирате ли, познаваме си семействата, приятелите ни са общи, празнуваме празниците заедно. Всички знаят, че сме двойка и той няма нищо против..
Виж целия пост
# 13
Лято е, вземи една по-дълга отпуска, пък през това време отрежи пъпната връв. Смени обстановката по възможност, друг град, на гости...

За мен описаното не е любов. Любовта дава сила, любовта може да е слабост, но любовта не е канибал и не те изяжда. Това е някаква нездрава страст или страх от самота.
Виж целия пост
# 14
Ами приеми, че за твое добро е да се откажеш от тоя. Замини нанякъде, намери в чужбина работа, ще плащаш заемите си и така. Ти ще се съсипеш тотално от тая зависимост - трябва ти и психолог нянакъв според мен.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия