198-мо жарко НЕМСКО лято

вкъщи говорим с мъжа ми на немски, аз говоря с детето на български.
сега заради него вкарваме сега някакъв small talk на английски.
около нас не се говори никъде английски, американците се изнесаха отдавна....

благодаря ви много че споделихте.
сверих си часовника дето се вика.
явно, че интуицията ми се потвърждава и не съм чак такъв хеликоптер, какъвто се опитват да ме изкарат 

за мъжът ми английският език е работен език и знам, че фирмата им правеше някакви курсове, но той ходи малко (2-3 месеца, един път в седмицата), защото бил добре, т.е. казали му, че няма нужда, иначе той ходеше да се разтоварва.
говорихме по въпроса за нивото на обучение и ученето на езици и той ми каза, че е бил във wirtschaftsgymnasium и там са имали засилено обучение. каза, че никога не са плащали техните за уроци.
значи можело.
да, ама ако детето не го влече wirtschaft?

Аз училищните системи не мога да ги сравнявам, защото честно казано в момента нямам никаква представа какво се случва в българските училища. От приятели само схванах, че е голяма истерията още около записването в 1-ви клас. Моите спомени, базирани на детското ми възприятие тогава, едва ли са меродавни сега.
Обаче имам 2 години стаж в български университет (СУ) и няколко години в тукашен. Сравнението за съжаление не е в полза на българския.

На мен ми е пределно ясно, че хлапето няма да научи английски в началните класове, не ми е и важно. В момента ми е важен българският, не искам да изостава там, затова четем всеки ден. Засега чете еднакво добре и на двата езика.

"Набутах" се да нося сладкиш за празника на първолаците в четвъртък, но хич не знам какво да направя. Идеи?

По-напред споменах за едно дете от класа на голям Бибитко, то посещавало някакъв езиков Verein, учи английски за деца, повече не знам, тъй като детето ни го разказа, когато веднъж ни беше на гости. Значи го има и този вариант, стига то да има желание да ходи на такъв курс.
Със сигурност има гимназии, където английският се изучава по-задълбочено. Имам информация за хуманитарна гимназия, където английският е на добро ниво, пишат есета, доклади или каквото е, четат литература на английски, ходят на обменнии начала в англоговорящи страни, същото се предлага и с френски.

Синьо, някакви мъфини? Или плодов сладкиш? Нямам много време, затова няма да предлагам рецепти.

Синьо, при нас мъфините вървяха добре, също имаше на шишчета зърна грозде и кубчета гауда.
даже имаше и някакви салати тип табуле, пица на охлювчета също имаше.

иначе, ако държиш да е сладкиш: blechkuchen да кажем с моркови или тиквички, за да звучи по-здравословно

Плодов шиш правя най-често с грозде и боровинки, не цапат, изглеждат кокетно и винаги се унищожават бързо, където и да сме ги носили.

Дa ви разкажа и нещо интересно. В края на учебната година в класа на синът ми имаше за 2 седмици гост-ученик от България. Щял да бъде 5 клас в немско училище в София (не знам кое точно, не съм запозната с училищата там ). Негова роднина работи в нашия Бетроюнг и помолила в училището да го вземат малко да си упражни немския. Заприказвахме се на един пикник и го питам дали му харесва тук, има ли разлика с Бг. И той казва - А, тук е супер! Всички са толкова мили, можеш да си говориш с всеки, да играеш с когото искаш. Не като в България, там само гадняри в училище. Засмях се, и казвам - Е, може би защото са малки още...сигурно в гимназиите не е съвсем така.

  
Geia, сега като разказа за учителката по математика и се сетих коя си Аз съм на Коко майка му. Успех тази година

PeaPink, светът е малък Успех и на Коко!

С Wochenplan работят от 3 клас, освен него имат и други домашни. Смятам го за много полезен начин да се научи детето да разпределя и планува, да подрежда приоритети също.

Не мога да се оплача от нивото на чуждоезиковото  обучение в нашата гимназия. Но заради учител-идиот се наложи да преподавам математика на големия синковец една пълна година. В училище само маркираха по някоя формула, разказваха си вицове, децата затъваха, учителят пишеше тройки масово и родителите не се оплакваха. Да, ама като им дойде на следващата година нормална учителка, ти да видиш проблем. Елементарни неща не знаят. Писнаха родителите, строга била. Строга, ама синковеца се прибираше с напълно ясна теория и не се налагаше да обяснявам всичко наново от нулата.

След многогодишен опит с тия продажби в грундшуле, мога да кажа при нас как е организирано - родителския актив купуваме плодове, хлебчета, сирене, саламчета и на място приготвяме пресни плодове шишчета, сандвичи и понеже има фурна затопляме и мини пици (пиколини ги водят). Майките основно правят мъфини, мраморен сладкиш, кезекухен - това са най-вървежните неща. Децата първо омитаха плодовите шишчета и хлебчетата, после мъфините и ако останат гладни, налитат на сладкишите. Ах, да и брецели се вземат несметна бройка.
Препоръчвам ти да се свържеш с род. актив и да попиташ с какво точно да участваш, защото сигурно имат списък на останалите родители кой какво ще носи.

За владеенето на езиците мога да кажа, че съм супер доволна от това, което им преподават в гимназията - юрват ги от 5 клас с поне 6 часа седмично от първия език и от 6 клас с поне 4 часа от втория език. Дупе им е яко, защото учат, както в езиковите гимназии в България.
Моите големите в 8 клас участваха в обмена на ученици по френски, хем това за тях им е втория език. По английски отрано почнаха да изучават литературни материали директно на езика, към 9 клас им препоръчват да се явят на изпита за сертификат на Кеймбридж, та сега това му предстои на големия. Дори му предложили да се яви и за френски сертификат, но той не иска, както не пожела и голямата.
Водят свободно разговори и двамата по английски, у нас се говори отдавна на някаква безобразна смесица от български, немски, английски, тук таме френски и руски, а напоследък и японски заради щерката. Мъжът ми е на път да лудне, защото не схваща нищо от приказките ни, а малкия е дръпнал в английския само от слушане, защото учат игрово в училище някакво начално ниво на френски.

Сладкиш трябва да се носи. Ще се продават. Но може и мъфини да направя. Сетих се за едни любими, които винаги се харесват. В краен случай ще е брауни. Отдавна не съм правила сладкиши като за масовата публика и съм зациклила нещо.

  Дойдохме в Германия, когато децата ми бяха за 5-ти и 9-ти клас, така че нямам впечатления от ранното ниво на образование, но пък имам девойка успешно взела баварските матури. Мога да сравня  нивото на гимназиалното обучение в Германия и България, тъй като дъщеря ми е учила и МГ и в езикова гимназия.
 Математиката е предметът, в който съм се вглеждала най-много и по който имам самочувствието да съм компетентна.  Харесвам практичността и подборът на задачите в немските учебници, но съм изумена от липсата на почти всякаква теория в тях. Не мога да приема, че една "елементарна" Питагорова теорема просто ще се напише на дъската и ще се приеме за даденост. Тази теорема има десетки доказателства, някои от които изключително интересни и могат да бъдат показани дори с подръчни материали. За мен добрият учител е този, който не решава пет задачи в час, а успява да накара децата да мислят и да намерят пет различни начина за решаване на един проблем.
  Странни са ми педантичността и липсата на всякаква гъвкавост в някои учители, не че в България ги няма, но тук имам случай който истински ме остави без думи. Дъщеря ми има на контролно задача, която в училище са решавали чрез построяване на графика на функции, тя обаче я решава буквално с три реда чрез производни. Вместо максималните 5 точки, учителката ѝ пише само три и доводът е следният: " Задачата ти е абсолютно вярна, но моето решение е от пет реда, а ти си я решела само с три и аз няма къде да поставя останалите две точки"   ;. Иначе жената беше мила и добре ги учеше, но това ѝ изказване ще ме развеселява още дълго време. Проблеми сме имали само с госпожата по английски, която същевременно преподаваше и физическо, на тези колаборации никога не можах да им хвана логиката и причината, която драстично намаляваше оценките на дъщеря ми, защото говорила с акцент. Вярно, говори с български акцент, но и немчетата говорят английски с немски акцент.
 За мен голяма част от проблемите тук произтичат от твърде кратката връзка между учителите и децата. Учителите се сменят през една, максимум две години. Децата и часовете вървят на конвейер, губи се емоцията от личното общуване, личното отношение. На тържеството по дипломирането , което продължи цели седем часа, наблюдавах нещо, което ме натъжи. Учителите стояха на дълга маса, отрупана с храна и наблюдаваха почти безучастни. Освен в речта на директора и на водещия ученик никой не ги спомена, никой не ги поздрави. Цветя имаше за всички ученици, но за учителите -не.
 За мен една от най-красивите страни на учителската професия е връзката, която се създава с децата и родителите им. Можеш да запомниш един учител с добро или лошо, но е важно да остави следа в живота ти. Говорих си скоро с дъщеря ми и тя сподели, че е тъжно, че за четири години  не е срещнеш човек, който да я докосне.


 

учителката се върна. с гипс на дясната ръка е. 

домашната беше минимална, детето я направи за 10 мин - 2 реда числа да напише.

говорих с директорката (не за детето, по друг повод) и й обяснявам, че децата, с които се занимавам, въобще не са самостоятелни, което ми е странно. тя каза, че е нормално и да не изхождам от моето дете.
та, явно моите очаквания са по-големи, но не смятам да ги отстъпвам, ще работя с детето.

погледнах пак писанията на децата (опитвах се опростено да ги науча как се води документация  ) и не само са написали ales, ами и Krupe (Gruppe) 
това е 3ти клас. познавам родителите на 2те деца, които писаха и знам, че родителите са с Ausbildung... не мога да си го обясня. мъжът ми също е потресен.
всички класове са под 20 деца!

Моето дете също бърка "G" и "K", на български също. Няма сила на света, която да го убеди, че Krippe не е Grippe. На мен ми е непонятно как някой може да ги бърка, но ето на.
Oбразованието не е никаква гаранция за добър правопис. Огледай се в този форум например. Колко народ с претенции до небето (включително учителки) прави елементарни грешки, които определено не са от бързане и недоглеждане.

The Game, недаването на пълния брой точки заради по-различно решение съм го виждала и в университета тук. А това за акцента е направо смехотворно.

Затова ли се налага родителите да дообясняват теория? Аз едно време ако не бях разбрала нещо в час, сядах да си го прочета сама (1-2-3 пъти... колкото се налага), не съм карала родителите ми да ми го обясняват.

всъщност си права. 

   Синьо, ти си си учила сама, защото в учебниците ти е имало доказани теореми . Обаче в учебниците за 11-12 клас има само формулирани такива и интересни исторически факти за авторите им. След това има един решен пример и следват задачи на килограм. След една година учене на стереометрия установих, че дъщеря ми с лекота намира разстояние между две кръстосани прави, но не може да ми покаже в стаята две такива. За нормалния човек, който не се занимава с математика това може да изглежда нещо много отнесено и сложно, но когато ти предстои матура, в която тази тема е 30% от изпита е направо недопустимо да имаш подобни пропуски. И това дете, което има само единици по математика .
 За щастие аз с нейното обучение по мат приключих. Имам си вече студентка в чисто хуманитарна специалност .