Съвет или и аз не знам какво...

  • 4 298
  • 23
Здравейте.
Ще ви помоля за разумен съвет, защото от няколко месеца се чувствам в безизходица и емоциите ми взимат превес.
В началото на годината с моя приятел си правихме планове да живеем заедно официално, за целта си намерих работа по специалността /студентка съм/. След известно време той ми изневери, аз се върнах при нашите и се опитвах да продължа живота си.
На работата станаха проблеми. Увеличиха ми работното време двойно без да ме питат, а на същата заплата. Всеки месец ми я бавят, веднъж с почти 2 седмици. Попаднах в гнездо с оси, разбрах какво е отровна среда в пълния си блясък. Изпаднах в депресия, спрях да ям, прекарвах си времето да рева и да се самосъжалявам какъв съм провал за това, че и връзката ми се разпадна и на работата ситуацията се оказа зле, и в последствие от целия стрес и изпитите не успях да си взема. Всеки ден мисля да напусна и досега щях, но шефа ми работи в университета и може да ми прави проблеми... от отчаяние обмислям да си измисля някакъв здравословен проблем,  така ще реши, че проблема е у мен, а не в него и няма да се озлоби... но какъв... ами ако се сбъдне? Ако заради него не мога да завърша? Какво да правя, как да се измъкна от ситуацията?
Виж целия пост
# 1
Стига глупости, не трябва да мислиш толкова много, а да действаш! Знаеш- един път се живее, за да губиш живота си в негативни емоции и страх. Напускаш и това е, да не си будала да работиш за някого за без пари и вредейки на здравето си. Животът е твърде кратък,  за да се задълбочаваме над негативното. Напускаш работа и дерзаеш.
Виж целия пост
# 2
Придържай се максимално към истината.
Удвоеното работно време не ти оставя време за учене.
Факт е, че не си си взела изпита.

С това отиваш при шефа и му казваш, че родителите ти са готови да те издържат, за да завършиш по- бързо.

И че са ти вдигнали скандал, че си поела повече работа, вместо да си гледаш ученето- това, в краен случай, ако се опита да те манипулира.

Отношенията с гаджето нямат нищо общо.
И да не ти мине през ум да се връщаш и да му прощаваш!
Всичко е пред теб- който не те оценява, бърка и не заслужава да си губиш времето и нервите, и чувствата. Hug



Виж целия пост
# 3
Ехаа не очаквах такава подкрепа наистина. Родителите ми особено баща ми не ме подкрепя, каза ми, че навсякъде обстановката била същата...
Искам да съм решителна, уверена и да умея да се защитавам... искам да не ми пука толкова, но ми е трудно да скоча в бездната, като знам, че ще гледам шефа целия семестър и на изпитите.
Виж целия пост
# 4
Ехаа не очаквах такава подкрепа наистина. Родителите ми особено баща ми не ме подкрепя, каза ми, че навсякъде обстановката била същата...
Искам да съм решителна, уверена и да умея да се защитавам... искам да не ми пука толкова, но ми е трудно да скоча в бездната, като знам, че ще гледам шефа целия семестър и на изпитите.

Не, не изглеждай решителна- напротив!
Изглеждай силно притеснена, разреви се дори, докато обясняваш как вашите са те насмели, че не си си взела изпита, щото не можеш да се справиш с 2 дини под една мишница!
Нека изглежда, че ти искаш от сърце и душа да бачкаш двойно за същите пари, че и да не ти ги плащат дори..........но тъй като не можеш да се справиш, трябва да се подчиниш на вашите.

Изкарай се силно зависима и беззащитна, дълбоко съжаляваща, че трябва да напуснеш. Mr. Green

Ще проработи, гарантирам ти!
Виж целия пост
# 5
Без драми, не се поддавай на депресията, ще се справиш. Работата е нещо необходимо. Започнала си живота си на чисто и това е повече от похвално. БРАВО. НЕ СЕ ОТКАЗВАЙ, БЕЗРАБОТИЦАТА Е НЕПОЛМАЛКО ДЕПРЕСИРАЩА. Моят съвет е първо да търсиш нова работа и чак след като намериш да предприемеш промяна в това отношение. За ученето...то е необходимост и стъпало за по-добър живот. Вярвам, че ще се справиш без глупости. Учене и упоритост.
Виж целия пост
# 6
Сменяш работата, зарязваш гаджето и наблягаш на ученето. Толкова ли е трудно?
Виж целия пост
# 7
Сменяш работата, зарязваш гаджето и наблягаш на ученето. Толкова ли е трудно?

Не четеш.
Работодателят ѝ работи в университета и тя е зависима от него там.
С рогата напред само ще си създаде проблеми.
Виж целия пост
# 8
Какво означава да ти увеличат двойно работното време?
Виж целия пост
# 9
Здравейте.
Ще ви помоля за разумен съвет, защото от няколко месеца се чувствам в безизходица и емоциите ми взимат превес.
В началото на годината с моя приятел си правихме планове да живеем заедно официално, за целта си намерих работа по специалността /студентка съм/. След известно време той ми изневери, аз се върнах при нашите и се опитвах да продължа живота си.
На работата станаха проблеми. Увеличиха ми работното време двойно без да ме питат, а на същата заплата. Всеки месец ми я бавят, веднъж с почти 2 седмици. Попаднах в гнездо с оси, разбрах какво е отровна среда в пълния си блясък. Изпаднах в депресия, спрях да ям, прекарвах си времето да рева и да се самосъжалявам какъв съм провал за това, че и връзката ми се разпадна и на работата ситуацията се оказа зле, и в последствие от целия стрес и изпитите не успях да си взема. Всеки ден мисля да напусна и досега щях, но шефа ми работи в университета и може да ми прави проблеми... от отчаяние обмислям да си измисля някакъв здравословен проблем,  така ще реши, че проблема е у мен, а не в него и няма да се озлоби... но какъв... ами ако се сбъдне? Ако заради него не мога да завърша? Какво да правя, как да се измъкна от ситуацията?

Ти сливи ли имаш в устата?
Научи се да си казваш мнението. Научи се да отстояваш правата си.
Ненормално е някой да ти увеличава работното време без заплата и да мълчиш.
Казваш, не съм съгласна. Как така ще ми увеличавате работното време, а заплатата ще същата? Казваш, че не си съгласна.
Много важно, че шефа ти работил в университета. И аз съм учила в университет. Като цяло всички преподаватели харесвах. Само с един се заядох на първата лекция, не го посетих повече. Взех си изпита с шестица. Как точно пък може някой си там да не ти позволи да завършиш? Ако учиш, ще си вземеш изпитите. Лесно е.
Веднъж като учех редовно, шефката ми искаше да увеличи работното време. Казах не. Много добре беше наясно като почнах, че уча редовно и съм се съгласила на 4 часа. Точка. Не искам. В тоя живот никой не може да ти направи това, което не искаш. И напуснах.
Сегашния ми шеф също искаше да ме накара да работя повече за без пари. Да съм идвала по-рано, дори и събота. Казах не. Казах - почнала съм на едни условия. От понеделник до петък. Нямам намерение да идвам нито по-рано всеки ден, нито да идвам в събота. Отидох само веднъж за три часа, защото имаше извънредни заявки, но му дадох да се разбере, че това е инцидентно. Другите колеги работят и събота. Не всяка. В началото ми се сърдеха леко как така не идвам събота и защо отказвам. Ами мое право. Усти нямат ли?  Laughing
И не ме е уволнил.
Виж целия пост
# 10
Какво означава да ти увеличат двойно работното време?
Ами от 4 часа дневно, ми стана на 6 часа плюс 10 часа дежурство.
Виж целия пост
# 11
Всеки ден мисля да напусна и досега щях, но шефа ми работи в университета и може да ми прави проблеми.
Е откога напускането е предпоставка за проблеми? Даваш предизвестие и точка. Намираш друга работа, а ако се опита да ти прави мръсни номера, ще се оплачеш ти от него на декана например. Не става ли така?
Виж целия пост
# 12
Колкото позволиш,толкова ще те мачкат. Така разбрах аз. От опит. И съм била зависима,но това не ме е спирало да отстоявам себе си. За работното място говоря,пък и не само.Знам ли,че съм в правото си, няма кой да ме спре. А това да се снишавам,пък да лицемернича,да търпя ..само щото..нали..абсурд.
Такива като мен някои наричат глупави. Вярно е,че с такова поведение си навличам доста непрятности и недоброжелатели . Не съм любимка. Но пък по този начин отсявам тези,които са моята порода и знам,че мога да разчитам на тях. А и с времето се свиква. Претръпваш и научаваш доста важни уроци,както за самия живот,така и за хората,ако щеш и за себе си. Минавайки през кофти проблеми,с кофти хора,най-малкото натрупваше самочувствие,че можеш да се справиш.
Всеки е различен,обаче. Повече смелост пожелавам.Simple Smile
Виж целия пост
# 13
Човек трябва да избира битките си- никаква полза няма да рипаш за всичко и да биеш глава в стена, която можеш да заобиколиш и така да се съхраниш за по- важни случаи.

Момичето каза, че може да ѝ направи мръсно в следването, ако се изрепчи.
А, той може да го направи напълно "законно"- да я скъса няколко пъти и да я принуди да търси комисия, която да я изпитва.
А, комисията ще е от негови колеги.......
За какво съдене, за какво отстояване на себе си говорим, като цената ще е толкова висока?
А, може с малко хитрост да се измъкне от работата, без да си застраши следването.
Виж целия пост
# 14
Естествено,че не рипам за всяко нещо.
Но и моите важни битки,може за друг да не са важни. За това написах-всеки е различен.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия