Не съм вярвала, че някога ще си помисля и кажа подобно нещо. Но стигнах до извода, че най-глупавото и пагубно нещо, което може да си причини една жена е да обича мъж. Изключение е ако това е синът и.
Мъжете НЕ трябва да се обичат. Те трябва нас, жените, да ни обичат, но не и ние тях. А реалността е обратната - ние ги обичаме, а те са с нас, защото така им е приятно, удобно и изгодно - заради всичко, което им даваме демек. И като ни гледат как ги обгрижваме и виждат, че ги обичаме и се чудят на акъла ни. Понякога дори могат да решат, че и те нас ни обичат, но това не е първичната любов, а е защото виждат колко ние ги обичаме и преценяват, че и те трябва да отвърнат със същото. Но до този етап рядко се стига - евентуално някъде в дълбока старост може и да ги осъзнаят тия неща, и пак не е сигурно.
Съответно - велика глупост е да се омъжиш по любов. Преди твърдях, че е идиотизъм да се ожениш заради влюбване - трябва да има истинска любов, защото влюбването е временно, а любовта е вечна и велика. Сега обаче размислих, и си промених мнението - любов НЕ трябва да има. Любовта е най-сигурният начин да се прецакаш и самоубиеш. Разбирателство, уважение, лоялност, зачитане, оценяване, приятно прекарване, взаимна изгода - ДА - тия неща могат да доведат до успешен брак. Но гола любов - НЕ. Тя може и да крепи брак, в които и двамата се обичат истински. Но тоя вариант на практика е почти невъзможен, и причината е, че мъжете са егоисти и НЕ могат да обичат друг човек освен себе си (евентуално мама и тати, дори и за децата си колко обичат не много сигурно). Единствената смислена любов е тази на майката към децата, защото е нужна за оцеляването им. Любовта към мъж е велика глупост днешно време, а брака по любов е безсмислена саможертва, която мъжете НЕ оценяват, а приемат за даденост. Толкова са жалки горките. Непрекъснато се убеждавам, че мъже трябва да се изпозлват по предназначение и да не се влагат никакви емоции в тях. Най-прекарасното чувство на тоя свят не е любовта, а чувството ЧЕ НЕ ТИ ПУКА.
Сега знам какво ще ми напишете - че това, че аз съм се прецакала да обичам грешния човек, не значи, че всички са така. Разбирам ги - и аз така разсъждавах дъъъълги години, до преди малко
)) И то не че нещо се случи - просто нещо ми присветна изведнъж.
Виж целия пост
Мъжете НЕ трябва да се обичат. Те трябва нас, жените, да ни обичат, но не и ние тях. А реалността е обратната - ние ги обичаме, а те са с нас, защото така им е приятно, удобно и изгодно - заради всичко, което им даваме демек. И като ни гледат как ги обгрижваме и виждат, че ги обичаме и се чудят на акъла ни. Понякога дори могат да решат, че и те нас ни обичат, но това не е първичната любов, а е защото виждат колко ние ги обичаме и преценяват, че и те трябва да отвърнат със същото. Но до този етап рядко се стига - евентуално някъде в дълбока старост може и да ги осъзнаят тия неща, и пак не е сигурно.
Съответно - велика глупост е да се омъжиш по любов. Преди твърдях, че е идиотизъм да се ожениш заради влюбване - трябва да има истинска любов, защото влюбването е временно, а любовта е вечна и велика. Сега обаче размислих, и си промених мнението - любов НЕ трябва да има. Любовта е най-сигурният начин да се прецакаш и самоубиеш. Разбирателство, уважение, лоялност, зачитане, оценяване, приятно прекарване, взаимна изгода - ДА - тия неща могат да доведат до успешен брак. Но гола любов - НЕ. Тя може и да крепи брак, в които и двамата се обичат истински. Но тоя вариант на практика е почти невъзможен, и причината е, че мъжете са егоисти и НЕ могат да обичат друг човек освен себе си (евентуално мама и тати, дори и за децата си колко обичат не много сигурно). Единствената смислена любов е тази на майката към децата, защото е нужна за оцеляването им. Любовта към мъж е велика глупост днешно време, а брака по любов е безсмислена саможертва, която мъжете НЕ оценяват, а приемат за даденост. Толкова са жалки горките. Непрекъснато се убеждавам, че мъже трябва да се изпозлват по предназначение и да не се влагат никакви емоции в тях. Най-прекарасното чувство на тоя свят не е любовта, а чувството ЧЕ НЕ ТИ ПУКА.
Сега знам какво ще ми напишете - че това, че аз съм се прецакала да обичам грешния човек, не значи, че всички са така. Разбирам ги - и аз така разсъждавах дъъъълги години, до преди малко
)) И то не че нещо се случи - просто нещо ми присветна изведнъж. 
