Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Лека следродилна депресия или нещо друго?

  • 1 656
  • 4
Здравейте,

Вече 6 месеца минаха от раждането, но аз все още се чувствам зле, нервна, тъжна, на моменти ми идват страшни мисли. Бебето ми е все така неспокойно, мрънкащо, а помощ нямам от никъде, гледам го абсолютно и изцяло сама. Мъжът ми работи много, но и когато е вкъщи не иска да се занимава с бебето. Апартамента е хаос, чистя веднъж седмично, защото не мога от бебето, ако е в апартамента се скъсва да плаче, а мъжа ми не го извежда. Все още кърмя и то се буди няколко пъти през нощта, не си доспивам, затова спя през деня. Мъжа ми не ми обръща никакво внимание, не сме интимни, чувствам се дебела и грозна, самочувствието ми е по-ниско от тревата, а на него не му пука как се чувствам, не иска и да ме слуша, когато започна с тази тема, ядосва ми се и ме игнорира. Казва ми, че само го тормозя с моите истерии и иска да го оставя на мира. Той е щастлив, а аз всеки ден си мисля, че полудявам. Имам чувството, че всичко се разпада и няма кой да ми помогне. Не знам какво да правя вече. Мога ли да приемам някакви лекарства за състоянито ми, съвместими с кърменето или има ли някакъв друг безопасен за бебето начин да се справя с това?
Виж целия пост
# 1
Здравейте,
Всичко, което правите за да се чувствате по-добре е хубаво за бебето. Така че всяко нещо, което предприемате за да се справите с проблема е "безопасно" и полезно за бебето. Вие двамата в момента сте като скачени съдове- това което е добро за вас е добро и за него.
Според мен ключът е точно в това. Позволете си да поставите себе си преди всички останали. За кого има значение  дали е чисто или не? Ако за вас - как ви звучи да платите на някой да почисти? Замислете се кои са важните, приоритетни неща за вас и се опитайте да организирате нещата около тях. Адаптирайте някакъв вариант- чистите, спретнати, доволни мамчета съществуват само по рекламите. Променяйте ежедневието си докато постигнете поне на минимум спокойствие. Този период от майчинството, изискваш пълно задоволяване на бебешките нужди  ще свърши. Според мен сте го преполовили и от тук нататък детенцето ще става все по самостоятелно - ще спрете да кърмите, ще започне да ходи и ще има възможност за ясла или друга грижа.
Мисля, че основния проблем са взаимоотношенията в мъжът ви. Не съм съгласна, че  той е щастлив. Липсата на сексуален живот между вас двамата  ми говори, че е нещо сериозно, което изисква вниманието и на двама ви. Може би и той не може да намести новата роля на баща всред другите социални роли и просто отрича? Не знам какво точно се случва, но не е добре. Може да не е компетентен в грижата и отглеждането на детето, но е абсолютно компетентен в това да се почувствате желана, красива, осъществила се жена. В това не виждам никаква истерия, виждам само неговото отричане на новата ситуация във фамилната система - вече има трети, към който и двамата трябва да се напаснете, най-лесно е когато си помагате.
Съветът ми е да не се примирявате, а да говорите и опитвате неща, докато не се подобрят нещата на сексуалния фронт, иначе негласно се съгласявате с новия ред и порядък. Това ли е което желаете за себе си?
Даниела Тахирова - психотерапевт

Виж целия пост
# 2
Здравейте,
Благодаря за изчерпателния Ви отговор!
Проблемът е, че той ми каза, че е щастлив и аз сама си правя нещастието с истериите ми. Говорихме доста пъти по темата за секса и той иска две неща да се променят - първо самият той да влезе във форма, защото покрай бременността ми той също качи килограми и чувства, че няма да има сили за задоволителна ерекция, което ме накара да мисля, че и той се притеснява от външността си и е загубил самочувствие, второто, което иска да се промени е бебето да не спи в нашата стая, което за мен е глупаво оправдание, защото ако искаше секс можеше и на дивана, в банята и ред други места да го направим, щом се притеснява от бебето. А, по първият проблем самият той трябва да работи, но не го прави. Не знам какво да направя, след всеки разговор имаме някакви отношения инициирани или намекнати от мен, но след това всичко се връща по старо му.
Открих и друг проблем, който мисля, че има връзка с това как се чувствам, но не съм сигурна дали е така. Хормоните на щитовидната жлеза не са ми в норма и имам хипертиреоидизъм. Ще спомогне ли правилната терапия?
Виж целия пост
# 3
Здравейте,
По отношение на щетовидната жлеза - вземете мерки. Приемете го като част от гррижата за себе си. Важно е!
Относно взаимоотношенията с мъжа ви още повече ми се затвърждава мнението, че поставяте всички други пред вас. Много хубаво, че иска да тръгне на фитнес, обаче къде отиват вашите желания в класацията? Някъде между фитнеса и пазаруването на нови панталони?
Сложете себе си в центъра и подредете всичко около това.
Даниела Тахирова
Виж целия пост
# 4
Здравейте,
Да, така е, цял живот съм поставяла себе си на заден план. Благодаря за съветите, ще се грижа повече за себе си отсега нататък!
Успешен ден!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия