Аз съм на 30г,с добро образование и сериозна професия. Омъжих се преди 3г, доста бързо макар и неразумно заслепена от емоции. Съпругът ми има предишен брак и дете на 10г.
Отначало всичко беше прекрасно, разходки, внимание до момента в който той не ме прие за даденост. Той държеше да живеем в една къща със свекърва ми да не е сама, съгласих се да е щастлив и спокоен.
Абе направих безброй компромиси със себе си, търпя изблиците на бившата му и прищявките на детето, само заради него.
След ходене по лекари се оказа, че причината да нямаме дете е в него. И реакцията му, ме накара да си задам хиляди въпроси.Той се отказа просто , спряхме да правим секс, не чувствам любов от негова страна , отдаденост, загриженост. Някак усетих, че все пак е спокоен... той си има наследник. Тези мисли ме мъчат той стана,съквартирант, не говорим, не ме търси, не му липсвам, не му пука как се чувствам аз, но не иска и да се разделим.
И дилемата е... да си гледам ли живота, или да се боря макар, че все повече се чувствам като натрапник в чуждо семейство?