Сама съм си виновна

Накратко,имах брак със съпругът ми 15г...до момента в който не почина.Бях сломена,бях на ръба дълго време,не виждах бъдещето си без него въпреки двете ни прекрасни деца.Бях в депресия,пиех АД и малко по малко животът тръгна.И тук се намеси той разбирам,че аз го допуснах плени ме с грижите си към мен и децата буквално пътуваше 150км в едната посока само и само да е с нас за една вечер.Следващитят ден след който бяхме за първи път интимни заедно му казах,че имам кредит който трябва да си плащам следващите 9 г.При което той страшно се ядоса,но даде вид,че ще преодолеем това.Не се мина много време и забременях няма да лъжа искахме го и двамата.Прави ще сте да кажете постъпила си глупаво...да разбирам го.И проблемите започнаха да се редят един след друг.Най вече отношението му към мен и децата се промени коренно.Аз станах използвачка,консуматорка,лош родител за това,че съм пила АД.Лош родител съм,защото съм си направила татус.Лош родител съм,че синът ми го заболяло ухото и съм му купила лекарства като Нурофен и Отипакс а съм му дала само веднъж.Да спомена,че пари от него не съм искала и не ми е давано,да имал е разходи покрай нас.Аз определено не съм консумарторка,дала съм равносилно на това което и той.За капак днес ми каза,че тръгна ли си от тях не иска да има нищо общо с детето ни.Преместих се на 150км от родното място,наредих децата на училище наистина исках да ни се получи.Но днес не издържах и си тръгнах знам,че имам вина,но само аз ли?Аз ли съм виновна,че съм работоспособен човек който иска да смаже с идеята,че ме е взел с деца и кредит и трябва да благоволея пред него и доброто му дело?И в същото време при всеки удобен момент да ми каже и покаже какво нищожество съм,защото имам кредит от преди него.Преди когато и идея си нямах,че ще остана сама и моят съпруг няма да е с нас....

Извинете за разбърканият пост и неграмотното писание....Боли ме,объркана и страшно уплашена съм.Само аз ли съм виновна както казва той...само аз ли?