Писмо до шефа

Значи също ми казаха като съвет евентуално да публикувам сама, а него да го цитирам и правя реверанси колкото се може. Ще говорим и по този въпрос и ще видим какво ще стане.

А методиката е наистина изцяло нова и това е и главния принос на самата дисертация. Вече на базата на нея съм направила числения експеримент, който отнема много време.

Аз също се опитвах да доведа нещата до минимум. Аз, всъщност, исках да завърша с писането до раждането. Но той казва "Това направи, това е важно...!" После се оказва, че даже е забравил за какво става въпрос... И така аз смятах, пишех... Вместо просто да си оформя самата дисертация... Освен това последните два месеца си ги поизлежах за задържане в патологията. Там също пишех колкото можех. Между излизанията от болницата също се опитвах да работя, но при най-малкото напъване имах контракции. Накрая имахме общ доклад, на който се бяхме разбрали той да докладва. Аз присъствах със зачервени подути очи (конюктивит) и с хапчетата за задържане. На другата сутрин в 4 сутринта заминах за Москва и ме приеха в болницата за раждане.

Там е работата, че аз вече го изпратих и сега се чувствам гузна.


Ами да! Ама тук не става въпрос за "някакви лични взаимоотношения", а за водене по ресторанти и плащане на сметките, разходки, ходене на плаж, обсъждане на дълбоко философски теми, разговори за жените му и децата, съвети от личен характер, думи "Обичам те!"...


Ами аз исках с нещо по-друго да се занимавам. Например с нещо от рода на създаване на математически модел на емоциите на хората. Звучи странно... Но се оказва, че има разни подобни неща, но те се пазят в дълбока тайна и който се опита да се докосне до тях после не се занимава със стандартна наука. Тези неща ми ги обясни именно този професор и точно неговото по-свободно разбиране за нещата ми хареса и това, че можехме да си говорим и на други теми освен лекционните. Сега като пиша това си спомням наистина колко го харесвах и аз наистина го уважавам! Той е част е живота ми не просто като научен ръководител.
Но сега надделява нещо друго. Всеки, който дори и косвено да каже нещо в ущърб на семейството ми отива автоматически в черния списък. Ставам като разярена тигрица и хапя и дращя наред.
Подразнили са ме например подобни реплики: "Ама утре е събота!"- казвам аз, а той учудено "И какво от това???"; или пък той: "Ето *** колко много неща е свършила.", аз: "Но тя сега е тук сама и аз като бях сама свърших много работа.", той:"Ей това не ми харесва".


И на мен ми се ще да не го режа, ама искам също и да правя нещата както аз преценя. Получава се така, че аз върша някои работи, за които той казва, че са ужасно важни, а след време въобще не "влизат в употреба". Например говореше за някакви командировки и колко е важно е аз да отида и, че само аз мога да се справя. Аз се уговорих с майка ми да идва през половината седмица вкъщи. Работех така около половин година. В резултат обостряне на отношенията с майка ми, не отделяне на достатъчно внимание на детето ми и никаква командировка и никакво използване на това, което учих половин година.

"...Ами да! Ама тук не става въпрос за "някакви лични взаимоотношения", а за водене по ресторанти и плащане на сметките, разходки, ходене на плаж, обсъждане на дълбоко философски теми, разговори за жените му и децата, съвети от личен характер, думи "Обичам те!"..."


"...Но сега надделява нещо друго. Всеки, който дори и косвено да каже нещо в ущърб на семейството ми отива автоматически в черния списък. Ставам като разярена тигрица и хапя и дращя наред.
Подразнили са ме например подобни реплики: "Ама утре е събота!"- казвам аз, а той учудено "И какво от това???"; или пък той: "Ето *** колко много неща е свършила.", аз: "Но тя сега е тук сама и аз като бях сама свърших много работа.", той:"Ей това не ми харесва"..."

Poli., критериите в общуването ви като професионално, и дори лично, са доста неясни и размити... Веднъж той те ухажва като кавалер и ти признава чувства, после твърдиш, че когато нещо е в ущърб на семейството ти, ставаш тигрица. Ами воденето по ресторантите и "Обичам те" не е ли във вреда на семейството ти?....Не знам, явно имаш различно светоусещане...Според мен някои граници са пресечени отдавна, и взаимоотношенията ви са доста оплетени, така че сега разбирам защо толкова се е усложнило общуването ви.

Ако навремето не си сложила някоде мислен "Стоп" между служебното и личното, може би е време да го направиш - заради твое собствено улеснение, заради семейството си, и заради самият професор. Ситуация като вашата измъчва всички, намесени в нея, пречи на теб, пречи на него...Не зная как можем да успеем да ти дадем правилен съвет, защото едва ли някой може да се постави на твое място и ще даваме препоръки от своите си гледни точки и принципи...което до никъде няма да доведе...

В подобни главоблъсканици, когато попадна, обикновено си набелязвам какво искам да постигна и как да го направя по най-правилния, справедлив начин, който да удовлетворява целите, съвестта ми и личните ми морални възгледи...Може би нещо подобно трябва да направиш и ти...Ясно е, че нещо ще загубиш, за да спечелиш друго - но така е в Живота....От ситуацията, която разказваш, едва ли може да се намери лесен и плавен изход, от който всички ще са доволни...Ти си  интелигентно момиче, вярвам, че ще се справиш по най-разумния начин.
Не обръщай внимание толкова на думите, които си разменяте, а насочи вниманието си към онова, което е важно за теб и което гониш като крайна цел.

Правилно ли виждам, или тази тема наистина е в "Кърмаческия форум"?! 

Още веднъж се извинявам, че използвам общественото пространство за подобен въпрос!

Пуснах я именно тук, защото мамите, които най-много уважавам пишат главно тук. И както [desi] с нейната маймунска тема не очквах нужната реакция някъде другаде.

Благодаря на всички за адекватните мнения!

Ако говорим за връзка с кърменето, всъщност, има нещо, което не споменах досега. Имам някои "еретични" мисли за това да зарежа всичко (но все пак е добре поне да завърша започнатото) и да се захвана да уча и да стана консултант по кърмене. И тези мисли напоследък много сериозно присъстват в съзнанието ми.

Подкрепям мнението на Free Soul. Не знам какви семейни ценности можеш да отстояваш, след като си допуснала толкова интимни отношения с научния си ръководител. Мъжът ти как се отнася към това? Знае ли изобщо?

А темата наистина е за клюкарника.

Поли, ама ти искаш мнения и подкрепа, а пък вече си пуснала писмото...

Аз не бих изпратила такова писмо на човек, с когото съм свързана служебно, в никакъв случай! А моят пряк началник е жена... Прекалено е емоционално и те поставя в някакво положение на жертва, ситуацията не ти е угодна, абе с две думи в изключително слаба позиция. А, както емем е казала, става ясно, че ти зависиш от този човек, работата ти и бъдещето ви.

За да те възприемат колегите ти като жена, която успешно върти семейство и кариера, първо ти самата трябва да се възприемеш по този начин, и второ, да се държиш и комуникираш по този начин. Писмото ти не създава такова впечатление, а обратното. Пасивно-агресивно отношение проличава отвсякъде.

Аз също съм допускала грешката, преди години, да съм емоционално обвързана с шефа си (не любовно, по-скоро като бащинска фигура). И аз все го избивах на чувства. Резултатът беше, че до края на общуването си с него аз не успявах да отстоявам правата си. Не прави тази грешка!

Изобщо моето мнение е че за в бъдеще комуникацията с него трябва да се състои само от служебни въпроси. Ако нещо, което е трябвало да свършиш, е останало ненаправено, имай г.з и си признавай - казваш - това и това съм направила, това и това - не. Дай сега да направим заедно двамата един план за това, какво остава, със срокове и отговорности. И като се ангажираш с нещо, го правиш, бебе или не. Ако прецениш, че няма да можеш, не поемай ангажимента! Никой не се интересува, че имаш бебе, което трябва час по час да кърмиш! Съжалявам за остротата, и аз имам бебе на два месеца, което може да виси по мен 24 часа с огромен кеф за него и за мен, но това си е само мой проблем.

Та така, без значение дали на ресторант или плаж сте ходили, обръщай страницата! Така му казваш "Каквото било, било, оттук нататък сме само колеги".

Успех!

само да уточня, че става въпрос именно за бащински чувства или поне така той казва, но други не мислят съвсем така.

Много моля модераторите вече да изтрият темата. Благодаря.