Тук често по-мъдрите съветват новодошлите мамчета да се пазят, защото са много уязвими. За съжаление аз не можах да се опазя, а и не би трябвало - имаше период - дори бях женена още - когато съм проляла купища сълзи по този мъж, имах страхотни угризения, че чакам дете от съпруга си, а пък съм луда по друг. Този период мина и като че ли се позабрави. Или поне аз така се опитах да се самонавия. Е да де ама като щракна с пръсти и аз глупачката - на линия. А какво можех да направя - да му се дърпам ли? Така ми се искаше нещо да стане. Е, легнахме си и сега ни вест ни кост, а дните си минават. Аз ли сбърках? Дали пък това не се случи, за да успея да намразя и него, да се разочаровам, да го загърбя заедно с другия идиот и да започна начисто? Що за човек ще си легне със самотна майка? Може би просто си е казал - ето тази колко време е сама, загоряла е - дай сега ми е паднало... Има ли такива хора? Дали не размишлява още или се набутах в продължението от кошмара?