Моите съболезнования, Ели!
Уви, вече 14 години не успявам да кажа на моята майчица колко много я обичам и как силно ми липсва. А тогава дори не разбрах, че умира - в старанието си да предпази детето от душевен срив, баща ми така и не ми каза, че 10-дневното й лечение в известна софийска болница /тогава живеехме в близката провинция/ е всъщност кратко пътуване към Отвъдното. Разбрах, че си е отишла, по най-нелепия начин - от медицинска сестра в отделението. Помня думите си от тогава - "не може да бъде, не може да бъде, не може да бъде...". Не исках да бъде. Върнах се в родния си град, пътьом взех позната лекарка със себе си, със съответната инжекция, защото трябваше да съобщя на 81-годишната си баба, че единствената й дъщеря вече я няма...Години наред сънувам един и същ сън, който, уви, важи за тримата си най-близки хора, които изпратих - как все не успявам да стигна до тях навреме. Когато ми е тъжно и самотно и от това ми се плаче - ето в такива моменти винаги им казвам, че много ги обичам и много ми липсват. Сигурна съм, че ме чуват - така, както съм сигурна, че завинаги ще бъда ТЯХНОТО обично дете. Но и аз, като теб, и сигурно като много други хора тук и извън форума, точно при тази загуба научих важния житейски урок - изразявай обичта си непрекъснато към човека, който държиш да я чувства, защото в следващия миг това вече може да не е възможно. Или, както кратичко съм го "преписала" от Едмондо де Амичис: бъди добър до смърт.
Виж целия пост
Уви, вече 14 години не успявам да кажа на моята майчица колко много я обичам и как силно ми липсва. А тогава дори не разбрах, че умира - в старанието си да предпази детето от душевен срив, баща ми така и не ми каза, че 10-дневното й лечение в известна софийска болница /тогава живеехме в близката провинция/ е всъщност кратко пътуване към Отвъдното. Разбрах, че си е отишла, по най-нелепия начин - от медицинска сестра в отделението. Помня думите си от тогава - "не може да бъде, не може да бъде, не може да бъде...". Не исках да бъде. Върнах се в родния си град, пътьом взех позната лекарка със себе си, със съответната инжекция, защото трябваше да съобщя на 81-годишната си баба, че единствената й дъщеря вече я няма...Години наред сънувам един и същ сън, който, уви, важи за тримата си най-близки хора, които изпратих - как все не успявам да стигна до тях навреме. Когато ми е тъжно и самотно и от това ми се плаче - ето в такива моменти винаги им казвам, че много ги обичам и много ми липсват. Сигурна съм, че ме чуват - така, както съм сигурна, че завинаги ще бъда ТЯХНОТО обично дете. Но и аз, като теб, и сигурно като много други хора тук и извън форума, точно при тази загуба научих важния житейски урок - изразявай обичта си непрекъснато към човека, който държиш да я чувства, защото в следващия миг това вече може да не е възможно. Или, както кратичко съм го "преписала" от Едмондо де Амичис: бъди добър до смърт.
!