Дъщеря ми на 13г искам да и помогна, но дори и аз не зная как вече?

  • 4 888
  • 30
# 15
А защо детето иска в България? Тя не е родена там, подозирам, че е била в БГ само през ваканциите и може би й се струва прекрасно място. Пиша го, защото виждам как реагира синът ми, който все пита кога ще ходим в България, но всъщност въпросът е ‘Кога ще ходим във ваканция’, защото за него БГ е ваканция, лято, Хисаря, басейни и някой друг мол с магазин за играчки. Нищо повече.

Ако и дъщеря ви познава БГ по същия начин, не мисля, че преместването ще реши проблемите. По-добре действайте на местна почва - психолози прочие специалисти.
Виж целия пост
# 16
Моите деца и двете родени в Германия и израсли тук и учили тук с всички удобства и двете искат в България. За тях България е свързана с ваканция, с море, със свобода, с любими ястия, с роднини, с познати и приятели и много хора около тях, с интересни места за посещения, интересни събития и какво ли не.
В Германия имат задължения, учене, организация и много малко свободно време, ходим на работа и плана е доста сбит, хората са много по-затворени и не си приказват така спонтанно пред блока, не се събират спонтанно на кафе ... по-самотен е живота ...
Естествено ако на някой му стане трудно нещо да търси визията за това, което му е било леко, приятно ...
Според мен виж какво и е трудно. Не знам дали можеш да поддържаш някой цял живот да му е леко и приятно , само и само да не изпадне в депресия. Според мен този някой трябва да се научи да не се измъква по този начин от житейските проблеми.

Но аз не съм лекар. Трябва си специалист да прецени ситуацията. Особено ако се отнася за дете. И то не особено голямо дете. 13 години е доста ранна възраст.
Виж целия пост
# 17
Скрит текст:
Днес вече реших и аз да се регистрирам тук с вас всички, надявайки се да намеря и прочета някой съвети , описвайки моя проблем.
Дъщеря ми е на 13 г. Живеем във Франция където там е родена. Преди близо две години посещаваше психолог редовно.След като открих , че се самонаранява драскайки се с остър предмет по ръцете....Уж, си споделяме!!! (Някъде нещо бъркам аз сигурно )Уж всичко свърши!!!(поне било период отминаващ) Спокойна и доволна от нея я записах в Ню Йорк за тази година да учи по нейно желание.( надявайки се да я откъсна и от средата ,училище и приятели в което беше във Франция).
Там по необясними нейни причини пък взела хапчета да пие, но не с цел да се нарани а да привлече внимание.
Веднага я взех и си я прибрах във Франция
За жалост във Франция чакаш с месеци за даден специалист. И сега не ни подмина чакането.
Сега пак я записах във Франция да учи.
Но тя пък иска в България
Е, да, всички обичаме България . Особено Аз. И така я възпитах
До като все още чакам специалист. Тук .
Кажете ми ! Как да постъпя? Да сменя ли пак училището? Да сменя ли пак държавата? Аз съм с нея навсякъде разбира се.

Не пишете нищо за баща / мъжки модел в живота на дъщеря си. Има ли изобщо такъв за нея? Ако няма, то това би могло да е истинската причина за поведението ѝ.

Виж целия пост
# 18
Аз също мисля, че пеоблемър се корени в майката и бащата.

Т.е. нищо не се казва за таткото - къде е, поддържате ли връзка, знае ли за това състояние на дъщеря му?

Вие, уж подкрепяйки я, я подтиквате да се мисли за голяма и отговорна, но в същото време тя е самотна и св чувства недооценена.

Стига с това местене от училище на училище, от държава в държава и то да я оставяте да е САМА във всичко това.
Сменете въпросите с разговори, чисто приятелски, без нотка на родител. Въпросите са досадни за децата и почти никога не казват всичко.
Виж целия пост
# 19
Самонараняването е свързано с много силна омраза към самият себе си, несъвместимост и неприемане на дадена ситуация в живота на човек и начин да се освободи това напрежение, което се натрупва в душата - при някои са паник атаки, припадъци, при други рязане и пускане на кръв.

Аз бих търсила проблемът в ранното детство, говорите само за вас двете, което ме води на мисълта, че няма баща в картинката. В тези обстоятелства бих търсила проблема и при всички положения бих се прибрала в България, ако се притеснявам за здравето на детето си.

Съжалявам, ако греша.

+1 за това мнение. А, в България вижда място аз бягство от всичкото това напрежение, което й се е струпало във Франция. Бг може да е място което асоциира със "само приятни емоции" и за това да си мисли за България като спасител. На 13 години не може да се справи сама, но сигурно иска и сигурно търси начини да се справи сама.
Това самонаказание означава, че крие нещо доста сериозно, което не е отминало. А, начините, по които се самонаказва, естествено, че ги е видяла по филмите. Според мен е добра идея да ограничите ТВ и интернет за доста дълго време - поне да не вижда и да не помни начини на самонаказания/самонаранявания. Но главното е да откриете защо се замонаказва. Каква е причината да се мрази и наказва. Не мисля, че това е просто за да привлича внимание.
В България сама ли иска или с Вас?

И друга теория имам - не знам дали френските пубери са като нашите бг пубери (най-вероятно не се гримират на тази възраст), но възможно ли да се опитва да подражава, за да бъде социално приета? Сещам се за една испанска пуберка (аз й бях частен учител), която на 12 разви булимия. Била "дебела" и решила, че така ще се справи с проблема.
Виж целия пост
# 20
Много странна история. Това света за нищо го нямате, записвате 13 г. дете от Франция в Ню Йорк, все едно е съседният град. И при кого е това дете в Ню Йорк?
Виж целия пост
# 21
По света много деца учат в бординг скул. Дори и когато аз бях на 13 години - в миналия век, много деца отиваха да  учат в езикова гимназия в друг град и живееха на общежитие. Не виждам супер драма в това. Жената явно е със значително по-висок стандарт от нашия. Не че това има значение де. Проблема си е проблем,независимо от парите.
Виж целия пост
# 22
Hands Pray
Спокойна и доволна от нея я записах в Ню Йорк за тази година да учи по нейно желание.( надявайки се да я откъсна и от средата ,училище и приятели в което беше във Франция).
Там по необясними нейни причини пък взела хапчета да пие, но не с цел да се нарани а да привлече внимание.
Веднага я взех и си я прибрах във Франция

На мен това ми направи впечатление. 13 годишно момиче е изпратено само в Ню Йорк да учи, а майката остава във Франция? Някак си не мога да приема тази ситуация при това малко момиче. Защото на 13 все още са малки, за да се справят сами в живота, въпреки че им се иска да ги мислим за много големи и отговорни.

И това непрекъснато сменяне на държави и начин на живот. Детето в момента има нужда от стабилност (в живота и в семейството), а не да бъде лашкано насам-натам.

Не ви осъждам. Просто ви давам различна гледна точка на това, което сте описали.

Пожелавам ви успех.


Аз не разбрах къде майката е писала, че е пратила детето си само в Ню Йорк, а тя е останала във Франция. Напротив, пише, че е постоянно с дъщеря си.

Мила майчице, искрено ти желая да намериш сили и заедно с прекрасното си дете да излезете от тази кофти ситуация. Подкрепям с две ръце мнението на Дорис. Дай Боже всичко да се оправи. Kissing Heart   Hands Pray
Виж целия пост
# 23
Смяната на държавата няма да реши проблема. Ето, вие сте сменили доста класове и училища, даже и държава и не върви на добре.
Ако е преживяла някаква травма в определено училище, тогава да, би могло да помогне да отиде в друго. Но в случая някак се прехвърля неин вътрешен проблем върху мястото, където учи, сякаш училищата предизвикват проблема. Това едва ли е така.
Странно ми се струва, че тя избира държавата, тя избира специалиста и вие веднага се съгласявате. Сякаш у вас тя взима решенията, а вие виждате ролята си в това, да сте до нея. Не е лошо да я подкрепяте, но е прекалено тежка отговорност едно дете да решава всичко за себе си- а тя явно го прави отдавна. Може би тя не чувства сигурност по този начин.
Помислете за семейна терапия - вие заедно с бащата или другия човек във вашето домакинство. Или, ако няма друг човек - минете вие на терапия също. Не искам да кажа, че сте нещо болна, терапията ще ви помогне да осъзнаете вътрешните си дефицити и проблеми и да сте по-полезна за детето си, но и за себе си. Особено когато става дума за дете, нищо няма да се промени, ако само детето прави терапия.

Все пак се посъветвайте и с личния си лекар във Франция. За него поне едва ли се чака повече от седмица или две.
Виж целия пост
# 24
Въобще не съм сигурна, че в България ще се намери достатъчно добър специалист по въпроса.
Виж целия пост
# 25
То тя и до "на частно" ще прибегне.
Виж целия пост
# 26
Едно малко по-различно мнение....с уточнението, че не съм лекар, нито медицинско лице.Обаче, чета много, наистина много.И напоследък попадам на материали, че всяко едно нарушение в нормалната работа на тялото, и физическа, и психическа, се корени в нарушен химичен дисбаланс.Съжалявам, че не съм запазила статиите.
Т.е., в тялото на човек има разни липси, които "избиват"  и разрушават най-слабото място в конкретния организъм.
Та, наред с консултациите при психолог, не е лошо да й се направят всички възможни изследвания.
Защото, ако в тези теории има нещо вярно, докато не се възстанови нормалната работа на физическото тяло, психиката няма да се оправи, пък ако ще всичките психо-светила на света да работят с нея.
Виж целия пост
# 27
Едно малко по-различно мнение....с уточнението, че не съм лекар, нито медицинско лице.Обаче, чета много, наистина много.И напоследък попадам на материали, че всяко едно нарушение в нормалната работа на тялото, и физическа, и психическа, се корени в нарушен химичен дисбаланс.Съжалявам, че не съм запазила статиите.
Т.е., в тялото на човек има разни липси, които "избиват"  и разрушават най-слабото място в конкретния организъм.
Та, наред с консултациите при психолог, не е лошо да й се направят всички възможни изследвания.
Защото, ако в тези теории има нещо вярно, докато не се възстанови нормалната работа на физическото тяло, психиката няма да се оправи, пък ако ще всичките психо-светила на света да работят с нея.


Има логика това. Но нали знаеш, че мозъкът контролира духът и тялото. Някакси паралелно трябва да са двете терапии.
Виж целия пост
# 28
Здравей защо не потърсиш онлайн консултация с психолог от България. Където и да живеете дали в България или чужбина вижда се че има проблем който не е настъпил скоро предполагам, но вие сега разбирате за него. Нормално е когато се навлиза в така възраст детето да се променя и компанията му също играе важна роля. Но най важно е семейството всичко започва от там. Можеби момчето търси внимание затова се самонаранява. Покажете му че го обичате, че то е най важното във вашият живот за да разбере, че някой мисли за него и така ще го предрасположите да споделя с вас. Има хиляди начини да покажете на детето си че, прекарва те повече време с него. Успех!
Виж целия пост
# 29
Въобще не съм сигурна, че в България ще се намери достатъчно добър специалист по въпроса.
Има. Лично го познавам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия