Аз ли не съм наред?

Е, не е ли сработил бизнес плана?
А къде спите с детето? - в някой градски парк?
Може и ГЕР.
Приятелят Ви, с който живеете на семейни начала припозна ли детето?
Сега да очакваме ли жената,
с която се е развел приятелят ѝ да иска да се прави ДНК на бебето на автора на темата?

Оф, тая ли е? Язък, че си хабих клавиатурата!

Не зависи само от майката, зависи и от бебока. Баткото го изгледах на магия. Хапваше, спеше, поплакваше, но нищо сериозно. Имаше моменти когато ходих да си мушкам пръста под нослето му, за да видя диша ли. Хъркотеше като пор милото. С него завършихме бакалавър и магистър, взехме и шофьорската книжка колко задачи от теория на вероятностите е решил докато е хъркал отгоре ми, само той си знае

Нормално е през първите месеци бебето да се буди често и да плаче. Това е единствения им начин на комуникация. Гушкаш, храниш, гушкаш, храниш Реално бебето "познава" само майка си и може да я "извика" само с плач. Минава. 2-3 месеца е зора.

Малкия беше чудо. Рефлукс+алергия към храна+жестоки болки в корема. Той плачеше и припадаше от изтощение 1 година. Спеше само изправен върху някого - 8 месеца. Никога не му е сменян памперс легнал. Там не само, че не можех да се оправя сама, ами с баща му бяхме като зомбита. Но пък нито за миг не съм си мислила да се отделя от него. Винаги един от нас беше на стража. дори когато сме спали не е било сън, ами и аз не знам как да го опиша. Мръдне пердето и двамата скачаме.
Та съвсем си е нормално да си изморена, да се чувстваш твърде "рошава и грозна", да си недоспала и ядосана...ще мине.

Еее, тук много ме изгуби! Не бива толкова крайно да се изказваш. Наистина! Случила си децата ти да се адаптират лесно към заобикалящата среда, да нямат НУЖДАТА да сучат на час, да не ставаш по сто пъти нощем, щото нервната система на бебето не е доразвита достатъчно, за да успява от един цикъл на дълбок сън да премине в следващ или обратно..
 да не ти спят децата, само, когато са в движение, а ако се събудят без да се движат в кола, в количка, в слинг, да се разреват безутешно на 20-тата минута бодърстване от умора. Да трябва да се караш цял ден на първородното 4 годишно, което има нужда от внимание и ревнува, да не крещи, че да можеш да поседнеш за 20 минути с двумесечното, което спи толкова леко, че и муха да бръмне ще се стресне. А то спи само в слинга до насита, иначе е незоспало и плачливо красиво създание. Не ми се коментира повече. И двете ми деца са супер чувствителни, но е до темперамент, иначе бебетата като физиология са долу-горе еднакви в началото. Въпросът е кой за какво може да реве до изтощение и да се буди на всеки 40-50 мин вечер. Хората сме същите- ти би направила скандал за едното нищо в банката- а аз не, аз бих се разсърдила на съпруга си за най-голямата простотия, според теб и да не му говоря две седмици... и тъй-нататък. Ама всеси има различен праг на търпимост за различниге неща, затова ако твоите бебета не са имали НУЖДАТА да им висиш на главата, докато се адаптират към живота извън утробата и всичките мултимедии, гласове, звуци, светлини, усещания на кожата, физиологични нужди... и тн., много от бебета имат. На тях им е жизнено важно, за да израстнат с усещането, че нуждите им има кой да задоволи, мама е там, обича ги и дори да е супер гадно и сложно да се изакаш например, тя пак е там и ще те носи и утешава, докато се научиш да управляваш това тяло, което е като преварен макарон и нито едта система не работи правилно. Просто си имала късмет, че са ти се паднали благи деца. Те най-вероятно са изпитвали същото, но са намерили начин да се справят. А има бебета, които от едно рязане на ноктите плачат по час-два... Така че не е вярно това с "висенето" на главите. Замърташ колелото на живота и каквото бебе ти се падне. Всяко бебе е по-добро в нещо си от друго бебе, както и е по-зле в друго отношение, те са хора, това е основната разлика при хората- характера, таланта и тн. Така че, това с висенето е чудесен подход към изискващи чувствителни бебета. Слава Богу откликвах на всеки зов на дъщеря си- нямах 4 минути свободни през деня, на 6-тия месец пропълзя и на 8-мия проходи- все едно нямах бебе. Никога не съм ходила след нея. Научи се да се пази като пада, научи се къде е опасно и къде не, всъщност пое пътешествието да опознава света без мен... и все още е така- на 4 години- супер самостоятелна, супер много играеща сама, много емоционална- това не се промени,но е прекрасна и състрадателна... Така че моля не заклеймявайте. Има деца, които си лежат в количките и кошарите, моите и двете не са от тях. Зорът е голям, но всичко е временно, а няма по-мило и сладко възмездие от тези усилия!!!

Mama Ribka, много хубаво си го написала. Дете с дете не си прилича. А пък и какво като откликваш на нуждите на детето?!? То пък е голям кеф сигурно да го оставиш да реве в едната стая, а ти да си гледаш ТВ в съседната, нали все ще млъкне. И на мен ми приказваха в началото, все на ръце била, щяла да се разглези. Ама като проходи, свекърва ми иска да я носи, но детето рита и пищи и иска да слиза.
Аз като знам и виждам моето какъв е малък дивак, направо се чудя като видя деца, спящи в количките, какво не им е наред или по-скоро къде ги намират родителите тези спокойни деца Явно е имало някой тикче, което съм пропуснала в самото начало

Хахахха същото. Аз от каката имам комбинирана количка и си викам еййй супер, той зимния ми кош е чисто нов- тя е спала в него 5 пъти от раждането. А то какво стана- малката два пъти я сложих, за да разбера, че няма да е нейното нещо... Чакам напролет да я сложа в летния, кака и там живееше. Дано и хареса, че да ми починат малко гърба и кръста. Дотогова в слинга. Като мама кенгуру съм, все си ходя с малкото в торбата... 😂 И аз се чудя на тези дето спят по 2-3 часа вкъщи, че и в количките. Как се хранят толкова рядко и какъв е тоя дълъг сън??!? Аз такова нещо видях чак след година и половина на бебето и спеше в количката в стаята...Но сега вече си спинка в кошарата и си е супер самодостатъчна. Има си периоди естествено,но то си е детенце 😻

И аз много си чаках детето , но реалността така ме перна на третия ден след раждането , че година и половина по-късно още виждам звездички.
Най-вече разпокъсания сън и вечното мрънкане за нещо.. колики 4 месеца , зъби сега .. с ММ все чакаме нещо да мине и идва друго.
Много е трудно и който твърди обратното може да си гледа работата.
Работила съм 16 часови смени и не е било чак така - майчинството е 24 часа без краен срок.
Наред си - но е добре да се адаптираш към новата ситуация - опитай да си открадвал по малко време за теб - аз в началото си взимах 15 минутен душ , докато таткото гледа бебето , гледах да спя с нея и да ям . Друго нищо .
После започнах да добавям и други “екстри” , след 4 месеца излязох сама до магазина и имах чувството че летя! Не мислех за количка , чанта , бебе и т.н.
Сега е на 1.4 и също иска внимание- но по-малко защото расте - говори думички и се смее - интересно една идея повече.
Но трябва да разбереш друго - ние като родители преди да обичаме децата и да им се радваме трябва да носим отговорност за тях , да ги възпитаваме и да се погрижим да оцелеят. Тук няма много място за емоция , а повече здрав разум.
Остави на другите да се радват и гушкат за момента. Те не носят товара , който ти ще носиш още доста време.
И след месец започни да спортуваш - ще ти се отрази добре.
Това е - няма да бъдем същите като преди , но пък имаме шанса да бъдем пример за един нов човек - наистина интересно преживяване! Успех!