Аз ли не съм наред?

Нищо не става от днес за утре, дори и майчинското чувство не се появява веднага след раждането. Дай си време. След това няма да искаш да се отделиш от него. Всичко е ново, както за теб, така и за бебчето. Поопознатейте. И търпение, само търпение.

е Мерси поне за краткия и точен отговор. реве пробутват нахранен нито му има нещо нито нищо. Не спиш въобще.  нищо не можеш да свършиш а имаш куп работа и задачи. акъл и мнения бол да искаш.
ама Мерси за отговора все пак

Проблемът не е в твоят телевизор. Всички, които познавам са минали през това, включвам себе си. Аз и сега понякога искам да избягам - детето е на 3г. и е тайфун! Но не го правя, защото така правят възрастните...

Не съм минавала през инвитро, но съм убедена, че те е изтощило психически и емоционално това цялото чудо с хормони, стимулации и тайминг...

Бебето няма и месец... Те първа ще почват колики, зъби и съня ще е мираж..

Съвет 1 - ако има на кого - оставяй го дари за час на ден.
Съвет 2 - канете си гости вкъщи - хем ще контактуваш с хора, хем и бебето ще е в къщи, а не по кръчмите...
Съвет 3 - таткото да ти помага, ако до сега не се е включвал. Моето бебе беше болно и трябваше да го храним по 12 пъти на денонощие. Най-гадните 2 хранения - в 4 и в 6 сутринта ги поемаше таткото. Аз спях.

Търси си баланса. Много е трудно хем да останеш човек, хем да се отървеш от чувството за вина - "Ето, обърнах света за това бебе, а сега не мога да съм 24часа с него  и ще полудея!!!" То има нужда от адекватна майка, а не от самосъжаляващо се същество, което прави каквото "Трябва" на всяка цена...

Друго не се сещам. Успех!!!

Каква работа по-скоро имаш да вършиш? Не си ли в майчинство? Почиваш след раждането и си гледаш детето. Детенцето може да има колики, не давате ли нищо за тях. На едно новородено не му стига да е само наядено и подсушено, иска близост. Вземи си слинг и го разнасяй, не знам за бебе, което да не харесва да усеща близостта на мама/тате.

Добре си!
Аз също нямах търпение да се върна на работа. Не, че е била някаква супер прекрасна и безпроблемна, но поне е нещо, което знам и владея, а майчинството ме запрати в непознати води и се чувствах доста зле.
Върнах се на работа, когато дъщеря ми беше на 15 месеца.
Сега пък ми се иска пак да бях в къщи и ми се вижда толкова хубаво. Жалко, че сега нямаме възможност за второ дете.

Повечето преминаваме през такъв период. Живота ти се обръща на 180 градуса. Изморен си, недоспал, правиш всичко възможно, а то не спира да плаче, изнервен си. Първите 4-5 месеца са ми като в мъгла, не знаех ден ли е, нощ ли е. Много плачеше, колики, после зъби, после от инат.... вече поспря.... на 13г. е 

Нормални усещания за човек, който рязко е намалил темпото и се озовал насред битовизмите и нааканите памперси. Свиква се, макар и не напълно.
Гледай да включваш "помагачи" - колкото повече, толкова повече. Таткото също го въвличай в отговорностите покрай бебето, за да можеш да си откраднеш някой и друг час. Иначе прегаряш и ставаш изтрещяло чудовище с немита коса и леко изкукуригал вид.

Първо на първо би трябвало да си наясно, че живота ти няма как да бъде както преди още преди да се мисли за бебе това е ясно.. Много от нещата, които са били нормални сега ще са мира.. Но няма как.. Всяка майка в минава през това.. Аз много обичам да си поспивам и в началото беше мъка с тея става ния нощем и рано, но се свиква.. Бебето си иска неговото.. То те първа ще се приспособява към света.. Сега ти трябва да живееш според него.. Явно минаваш през следродилна депресия.. Може детето да има силни колики.. Дъщеря ми беше така, но не сме я убили.. Разнасяхме я аз и мъжа ми.. Той много ми помагаше вечер с гушкането за успокоение на коликите.. Готвя когато той се прибере, защото не стои сама, а и не иска да стои легнала, а да си гледка наоколо.. Просто някои нещо ще трябва да ги забравиш поне засега.. Няма да имаш много време за себе си.. И т.н... Моята вече е почти на 5 месеца, но не мога да я оставя на никой, защото я кърмя, а тя не иска кърма от шишето, но това е положението.. Върша каквото и когато мога.. Отделно те иска да стои в количката.. Ами и с това се примирих.. Детето не е виновно.. Не плаче БЕЗ причина и защото така му харесва.. Вместо да го избягва и са се чудиш на кого да го дадеш и да се оттървеш от него.. Слез на земята и помисли за него.. След като си го искала трябва да си го гледаш.. Да го гушкам и т.н...то се чувства добре и защитено само при теб, защото познава пулса ти, а и до преди месец е било в теб.. Те възприемат тях и майка си като едно цяло.. Чак след около половин година ще разбере, че сте две различни личности...

Обикновено в такива теми успокоявам майката, че си е съвсем наред, защото гледането на дете е трудно и изтощително и е нормално да се чувстваш зле от време на време. Аз и сега искам да избягвам някъде, а детето ми е на 3 години и понякога тотално ме побърква. ОБАЧЕ в случая тона, с който говори (пише) авторката не ми харесва както и начина, по който описва положението. Нищо не може да свършиш, не спиш....ами така е. Нямам идея как точно си си представялва новороденото, но това, което описваш е най - нормалното нещо. А трудното тепърва предстои. С бебе на един месец още нищо не си видяла...тепърва те чакат колики, зъби, прохождане, болести, тръшкане, истерии, инати и т.н и т.н. та новородения период ще ти се види рай. На мен ми е странно още от сега да искаш да го оставиш на някой да го гледа за да си върнеш предишния живот. Аз това го поисках когато дъщеря ми стана на 2 години и аз бях откъсната от социалния живот за толкова време, но на 1 месец.....много погрешни очаквания си имала явно спрямо майчинството. Ама така е, като тук често се обяснява как всичко е цветя и рози и жените само си клатят краката, какво да очакват младите майки? И после ох, ах, ма то било трудно...
Стискай зъби и това е.

Съвсем наред си. В началото е трудно. Организмът е изтощен от бременността и раждането, хормоните бушуват, не си свикнала с нуждите на бебето....Викай помагачи, когато можеш и колкото можеш. Домакинската работа я остави на заден план, минимизирай я. Не се старай да бъдеш перфектната домакиня и майка. Опитвах се да почиваш и да излизаш, когато можеш. В началото за мен разходката до магазина беше супер удоволствие и разнообразие. С времето нещата ще станат по-лесно и ще усетиш цялото щастие на майчинството.

Ма моля. Мое дете също е инвитро. Ама не исках нито друг да ми го гледа, то ми беше личния живот, а да си върна половината стар  живот е смешно, дори и като формулировка.
Успех де  

Честно казано даже не знам, защо е споменала факта, че е ин витро.. Ин витро или нормално какво е значение.. Те всички са бебета.. И няма как майката е най-ангажирана това трябва да й е било пределно ясно.. И за мен сега някои неща са супер лукс, ако мога да ги направя, но не се оплаквам.. Всички майки не си доспива не по ред причини, но се свиква.. И въпреки всичките неразположения съм щастлива, че съм майка и имам дъщеричка.. Като се има предвид, че съм доста млада мама.. Съпруга ми помага, когато може, но пък гледам да не го ангажирам много.. Все пак работи и трябва да си почива.. А твоята работа chara е да си гледаш детето.. Не мога да ти разбера мисленето и как изобщо си написала този пост.. Толкова безчувствено.. Та майката обича детето си още преди да се е родило..

Оф хайде спрете се. На всеки се случва да изпадне в дупка. Тя е написала нещо, което други само са си помислили, но не са имали смелостта да споделят.
Няма нужда допълнителна вина да се вменява. То пък аман от перфектни майки.

Споменала го е, защото за да стигнеш до интитро не е от вчера за днес. Не е хрумка, а е било проблем, който преодоляваш с цялото си сърце. Процедурата е тежка, а желанието голямо.