Амниоцентезата - да споделим опит

Има няколко теми, в които се е обсъждало подробно. Там момичетата могат да споделят много опит.
Аз правих амниоцентеза в края на миналия Август в Надежда. Не се притеснявам да кажа и цени, доколкото ги помня, разбира се.
На втората фетална морфология(около 20-21 г.с.) се видя, че бебето има незатворена камера в сърцето. В едната имаше и някакво малко образувание или дупка...не помня вече. Лекарката ми каза, че това е маркер за Даун и препоръчва амниоцентеза. Обсъдихме аз и мъжът ми с нея, решихме, че кръвен тест не е достатъчно категоричен за нас.
Има 2 теста-бърз и бавен. Бързият е само за основните хромозомни грешки и излиза за 3-4 работни дни.
Бавният-около 2 седмици и изследва всичко. Всеки беше 160 или 180лв, касата поема един, ако искаш другия го плащаш. Ние избрахме да се направят и двата. Изключително много бързахме, предвид напредналите седмици. Искахме да имаме спокойствието на бързия, но все пак да се възползваме и от пълното изследване. Платихме единия, плюс 240лв(доколкото помня, може и по-малко да са били) за престой в болницата. Мисля, че в тях влезе и изследване за антитела за rh в кръвта.Които в надежда са доста по-скъпи, препоръчвам да се пуснат в обикновена лаборатория.
Приеха ме рано сутрин, около 11ч. направиха процедурата. Доста бях изплашена, главно от това да неми се пукне мехура и да загубя бременността.
Ляга се на кушетката, дезинфекцират те, гледат къде е бебето непрекъснато с ехограф. Вкарват иглата(не боли особено) издърпват течност(мисля, че две спринцовки) и това е. Ставаш си...после ме закараха с количка до стаята и си лежах. Не съм усещала болки, лека тежест имаше, но аз по принцип усещах тежест и контракции. Имах слабо контракции, без болка. Като Бракстън хикс. Воднисто течение, с особена миризма. Мисля, че бяха малко води. За кратко, може би час-два. Наблюдаваха ме внимателно.  Две нощи спах там и после ме изписаха. Лекарката ме преглеждаше всяка седмица в продължение на месец след това.

Аз мога да дам пример за амнио в чужбина. В 10-та седмица разбрах за бременността, тогава бях на 37 години. Лекарят ми препоръча амниоцентеза предимно заради възрастта и така в 11 седмица след обстоен преглед и разговор последва интервенцията. Боцнаха ме, изчаках час в чакалнята, пак ме гледаха на видеозон и се прибрах. Единствения съвет беше да не се претоварвам. След още една седмица пак отидох на преглед и това беше. Тук се поема от здравната каса.

Дези, наистина и при мен главното ми притеснение е спукването на мехура.

В този ред на мисли, казваш за воднисто течение - четох и разкази на други момичета за изтичане на амниотична течност, която обаче следва да спре в рамките на няколко часа.  Ти си била в Надежда, там съм сигурна, че вниманието е било голямо (съдейки моя опит и от разказите на Gerda), надявам се че и в Майчин дом се оказва нужното наблюдение с цел предотвратяване на нежелани последствия. Дано се да се включи някоя мама със скорошни отзиви и от там.

Аз съм изключително негативно настроена нъм МД и там бих влязла само в безсъзнание . Но има хора, които хвалят конкретни лекари. 
Иначе в Надежда не съм раждала, нд съм си водила бременността. Просто там работи лекарката, която ми направи първото секцио(не съм я избирала, но ми направи добро впечатление). Видях, че прави фетална морфология там и реших да е при нея. И от там вече тръгна и това за амниоцентезата и после прегледите при нея.
Просто исках да кажа, че не съм "поколонничка" на частните болници и затова да не понасям МД. Лежала съм много пъти в Шейново и съм сравнително доволна. И в МД съм била, първата бременност ми я следи една лекарка от там.

Аз правих амниоцентеза в БГ, но не съм лежала в болница. Бях в частния кабинет на лекаря, който я прави. Всичко продължи 10-15 мин. с прегледа на видеозон. След това се прибрах, каза ми няколко дена да не се натоварвам, но какво натоварване като съм бременна. Не е имало никакъв проблем. За две седмици излязоха резултатите. Не исках да влизам да лежа в болница, а и имах доверие в лекаря. Минава леко.

Brummmm, благодаря, че сподели!А при теб спомняш ли си в последващите часове след амниоцентезата да е имало подобно течение?
И другият ми въпрос е - материалът, който лекарят е взел, след това в Майчин дом ли го е изпращал за анализ?

Течение от къде? Не си спомням да е имало нещо необичайно, така че вероятно не е имало. Мисля че чаках резултата от националната генетична лаборатория. Не съм сигурна, да не подвеждам някой, но такъв спомен ми е останал. Честно казано, чакането беше големия кошмар. Самото амнио беше леко.

Всички се носят до национална генетична лаборатория. Идва куриер да ги вземе.
На мен лекарката ми звънна за резултата от краткия тест. Предполагам, обаче, че ако имаше проблем нямаше да ми го каже по телефон. Но пък зависи от ситуацията-ние бързахме, а тя е страшно натоварена.
Голям страх е наистина. Мен ме беше страх от процесурата, ама като дойде време да чакам резултата вече беше кофтито.
Чела съм разкази тук за амниоцентези в МД, че са ги пускали веднага. Даже някои от провинцията и са пътували след това. Още помня разказ на една жена, пътувала сама с автобус до града, в който живее.
Аз си отлежах Поне в болницата де, вкъщи трудно с голямото дете.

Започнаха да ми минават мисли и на мен за Надежда, главно заради докторката, която ми прави ранната фетална и страшно ми вдъхна увереност като професионалист - разбира се, сега ще се видя с нея между 16-18 г.с. и ще го обсъдим.  При д-р Димитрова съм била на фетална морфология с първото детенце и определено би била моят избор за Майчин дом, но условията там след това (и нямам предвид само битовите)...затова чакам да се включи мама с по-прясна информация от темите от 2016 г.

Иначе и аз четох, че преди са ги пускали да си ходят веднага след процедурата, което на първо четене си казваш - супер, няма да лежа, но след това като прочетеш и осъзнаеш, че ти трябва покой и най-вече наблюдение и грижи, за да се предотвратят евентуални проблеми...започваш да гледаш с други очи на болничния престой.

Лично познавам жена, която абортира след такава интервенция.

Аз нямам проблем с условията. Търпя много, само да мога да се изкъпя нормално. Лежала съм в патология в Шейново преди години, беше ужасна банята. Дано са я оправили. После пак съм била в това отделение, но само се водех, че лежа, ходих си да спя вкъщи, примолих им се, защото тогава вече бях с малко дете и не ми се искаше да го оставям. Но търпя почти всякакви битови условия, да не кажа, че съм скръндза и хич не ми се дават няколко стотин лева за легло и храна(освен на морето ). В Надежда се прежалих, заради лекарката, а и беше спешно, мъжът ми много го стегна вероятността бебето да е с проблем и беше съгласен на всичко.
Иначе, винаги съм ЗА това да не се плащат много пари на частни клиники. Това, което ми пречи на някои места е отношението и методите. Както и за раждане, не само такива процедури по време на бременност.
Затова и отидох при лекарката в Надежда( Панайотова). Бях останала с чудесни впечатления от секциото ми в Шейново и като видях, че прави ФМ в Надежда веднага се записах за втората. Исках да и благодаря, да си види работата. Вдъхва ми сигурност, много е усмихната, но когато трябва е деликатна и сериозна.
Когато ми прави амниоцентезата и бях уплашена, нещо се бях разтреперила и каза да и хвана ръката през лакътя. Каза"Мръднеш ли и аз мърдам" Което беше достатъчно добра мотивация за мен да седя мирно и да се успокоя. предполагам, че ме е заблудила, че ръката и би мръднала   Но пък се получи.
Иначе самата болница си има кусури, аз коментирам само специалиста.

Не искам да се връщам към онзи момент, защото преживях нещо много стресиращо, но ще го споделя, за да предпазя, може би, други жени.
Насочиха ме за амниоцентеза, след резултат от БХС. На феталните морфологии, не се виждаше нищо притеснително, но усилено ме убеждаваха, че трябва да направя амниоцентеза. Насочиха ме към доц. Димитрова в МД. За нея мога да кажа само хубави неща. Обстановката на десетия етаж в МД е като от книга на Стивън Кинг.  Няма да разказвам за това. Амниоцентезата мина добре, показаха ми двете проби - бяха напълно чисти.
Нямах никакви проблеми след това, наистина доц. Димитрова си свърши страхотно работата. И след това започна кошмарът.  Минаха там петте дена за резултат и започнах всеки ден да звъня в генетичната лаборатория в МД, от където трябваше да ми дадат резултат (съмненията от БХС бяха за Даун). Една седмица ме мотаха, че още няма резултат. След една седмица ми казаха, че пробата била замърсена с кръв и трябвало да я чистят. След още една седмица ми казаха, че не могли били да изчистят пробата, трябва да правя наново амниоцентеза ИЛИ да си направя Пренатест (знаете, този дето струва над 1000 лв).
Първо, мотаха ме толкова дъгло време, знаете, че всеки ден, в такъв случай е от значение, да не дава Господ, ако се докаже някое заболяване, прекъсването на бременността става в определени срокове. Второ, лично аз видях пробата, беше абсолютно чиста. Трето, през цялото време държах връзка с проф. Кременски, лично той беше изненадан, че не могат да изчистят пробата. По това време, тук във форума, една майка ми каза, че нейната проба била с кърваво червен цвят и са я изчистили без проблем (във Варна).
Четвърто, след като родих и споделих историята с познати лекари, те казаха, че не за първи път чуват за такива истории и с половин дума ми казаха (трима лекари, независимо един от друг), че едва ли не това се прави, за да се принуди пациентката да си плати Пренатест (защото, всеки Пренатест, след това се праща в тази лаборатория за становище).
Не исках да повярвам, че наистина това е реален сценарий. Както и да е, беше абсурд да се подложа пак на амниоцентеза, не ми се минаваше отново през това. Направих Пренатест, имам си здраво и усмихнато детенце.
Не съм ходила да се разправям,  не знам, може би трябваше...

Боже, Posh, съжалявам че се е наложило да минеш през това. Изключително неприятна ситуация. Слава богу, детенце е здраво, но няма кой да ти плати нервите и стреса.

posh, колко ужасно! Добре, че си направила Пренатест! А на 10 етаж в Майчин дом изкарах 3 седмици - наистина е много страшно. Но в защита на МД искам да кажа, че лекарите там са наистина професионалисти. Докато лежах там, минаха поне 15 момичета за амниоцентези и всички си тръгваха след 3 дена без усложнения от процедурата.