Той бе мой много близък приятел и любим. Бивш, мислех, че ще бъде и бъдещ, единствен. Преди няколко години получих съобщение, че е починал. Така и никой не каза как... Отговорът на негов близък, на който първо изказах съболезнованията си, бе "н"икой не е знаел колко всъщност е бил стресиран на работа" ... Реших да се сбогувам с моето приятелче, с което делихме толкова спомени и споделени мисли. Лицето му беше в рани и синини, помляно... След месеци разбрах, че е намерен в леглото си, заключен в апартамента си... Години по-късно не спирам да мисля за него. Не вярвам решението да е било негово... Не зная дали е имало аутопсия, защото погребението беше 2 дни след смъртта. Зная, че години наред не намирам спокойстие, мислейки за случилото се. Той беше спокоен, умен и позитивен човек, успешен. Мистерията покрай смъртта му ме човърка. Бях видяла написано от единия негов родител "Живот се дава, а не се отнема!"...
Мисля, че е убит, но нямам доказателства и се страхувам да не навлека проблеми на себе си и на неговите близки...
Тежко ми е.