Майка му ни тормози...

Здравейте,моля да ме извините ако вече има такава тема,но реших да пиша и да помоля за съвет.На 26 години съм и от 2години и 6 месеца живея с 12години по-голям мъж,но заради неговата майка живота ни се превърна в кошмар.Още когато започна нашата връзка ми бяха казвали,че е зла,но това не го очаквах.Тя живее и чужбина и се прибира за около 20 дни годишно ,но това и е достатъчно.Още първата година с пристигането си,започна с тормоза.В началото бяха дребни неща,но след като не и се обърна внимание започна с по сериозния тормоз.Една сутрин легнахме да спим с приятеля ми,след 12часови нощни смени,А тя дойде  под прозореца и започна да чука по една метална кофа под предтекст,че била крива да я наместила. Приятеля ми излезе да я помоли да спре,а тя се развика,че това била нейната къща и ,че той бил мързелив.И го изгони.Отидохме за дни в къщата на баба ми на село,но тя се обади да се извини,след което си замина.Върнахме се и така до следващото и прибиране,което започна потресаващо.Още от първия ден започна да крещи и да се заяжда със синът си,като издребняваше до там,че и пречеше това,че  косата ми капе.Влизаше да тършува из стаите (ние живеехме самостоятелно на отделен етаж)Месеше се дори в това какво и колко ядем.(ние си поемаме разходите,дори плащаме сметките и разходите на цялото семейство)Един ден заминахме на вилата на родителите  ми за 2 дни,когато се върнахме Аз отидох до апартамента на родителите ми,А той до къщата.Когато се върна ми каза,как тя го е чакала с лист в който била записала десетки нелепи обди и неща,като го обвинявали,че краде от там,че  е алкохолик,наркоман,мондар  и много други неверни неща.Казала,че вече нямала син и от 5години искала да го изгони без видима причина.(никое от нещата не е вярно).Събрахме си багажа и отидохме в апартамента  на родителите ми,а по-късно наехме  собствен.Мислехме,че ужаса,за който разказах на кратко е приключил,но тогава започнаха да се обаждат негови роднини и да ни засипват с обиди,започнаха и по улицата да подвикват.Получавах паник атаки,бях бременна и пометнах  заради самия стрес(не казах на приятеля ми,понеже доста време не можеше да имаме дете)Всеки ден поне един неин роднина умишлено ни пресрещаше и започваше с нейните думи.Ако се питате къде е баща му н тази ситуация,ами никъде той е ,,пу**А,разбира се със нас ,но не смее нищо да и каже,А тя тормози и него.Вече започнах да пия успокоителни,А тормоза се усилва.Някой може ли да ми каже какво да правя,ако е преживял подобна ситуация!