Как да постъпя

Детето ходи там на училище?
Не действай първосигнално.
Аз бих останала там и не бих стресила детето допълнително. Отделно от мухльо разбира се. Имаш работа, има училище детето, как ще го спираш и ще го връщаш в Бг, ще го побъркаш. Няма ли отнякъде малко помощ от роднини, да се закотвиш там. Наеми - няма ли да е намери нещо по-скромно? Далеч от льольо разбира се.

Махам се.Мислих,че съм помогнала.Че се е спрял.Затварях си очите за някой неща.Но снощи разбрах,че и на техните е заборчлял

Ще му кажеш ли , че ще се махнеш от него ?

Задели си достатъчно пари и бягай със 100 от такъв.!

Говорим ядосано на авторката, защото не си изпълнява най-важното задължение - на майка. Не поставя интереса на детето на първо място. И не, не е тръгнала заради детето горка-чужда да печели по тежка чужбина, ами е последвала повика на хормона. И защото вместо да заделя пари за детето и наистина да се опита да му построи бъдеще, тя ги дава за хазартни дългове.

Още едно преместване на детето! Първо изоставяне, после мъкнене натам, училище, скандали, сега мъкнене обратно, баща алкохолик - т.е. пак скандали - хм... Не знам, троши си главата, жалко за детето. Още едно неглижирано. Едно при баба, друго му сменят училището за добро утро. После - поколението било криво, успехът в училищата спадал, децата били незнам си какви. Не децата, на родителите им хлопат дъските и гледат само себе си. Втора за два дни.

Аз още не съм чула за алкохолик, наркоман или хазартен тип, който да е спрял с порока само щото си е намерил жена, така че не виждам с какъв акъл си се хванала на най-старата лъжа - аз спрях.

И аз бих дала глас да намериш нещо друго като жилище, да не бързаш да се връщаш тук, детето тъкмо се е установило. Вече, ако не стане, пътят назад винаги е отворен.

Защото като нямаш пари е трудно да си идеална майка. А е давала на приятеля си от нейните защото се е чувствала длъжна за това, че я е приютил. Не мисля, че хормоните и чувствата са били приоритет в тази връзка, особено от нейна страна.
Как личи, че много, от тези, които я съдят с лека ръка не са живели в чужбина.

Чакай, чакай, какво значи чувствала се длъжна, че я е приютил? Тя написа, че всичко си плащат и даже поемат домакинската работа. За какво по-точно да се чувства длъжна?

Какви са тия чувства за дълг пред почти непознат, които надвишават чувството на дълг към детето? Приютил - споделят наем и консумативи. Той да не е Майка Тереза...нищо не е приютявал, привикал си е мацка да му топли леглото.

Като станеш майка, няма чувства и дългове - имаш една задача. Другото е прагматизъм, аритметика, мислене и планиране. Не, нямаш право на кеф и емоции, ако това вреди на детето. Пък и свършиха ли свестните мъже, та на комарджия опря?

За мистичния ореол на чужбината няма да говоря. То пък тази идея да тръгнеш без план, да работиш никаква работа, да се кефиш само на някакво потребление, все да си на нулата...

Не се прибирай в Бг, постигнала си доста тук. Предполагам си в Лондон, намери си друга стая, с други хора, сама с детето, и нека приятелят ти не знае къде. Ще се справиш, успех!

Какво точно е постигнала? Между 16 и 20 хил. паунда на година заплата като за нейната позиция (Glassdoor), във Великобритания хич не са много пари.

Има постоянна работа, това е всичко за един емигрант, работата тук за разлика от Бг наистина дава сигурност. Заплатата и не е малка, проблемът е, че живее в Лондон, а там е четворно по-скъпо от всяко друго място във Великобритания. Навсякъде другаде с 20 хил ще може да живее самостоятелен и спокоен живот детето си. Знае език, вече има местен стаж и препоръки, което и отваря много врати, в който и да е среден по големина град на Англия да се премести, веднага ще може да си намери работа и да се установи. След като спести някой паунд за местене.   

Не се обръщам към авторката, а към другите пишещи в темата.
1. Съвет "стой си при него, много ви е хубаво така" не видях някой да е дал.
2. След като изяснихме, че никой от нас не одобрява партньора и никой не я съветва да му дава шансове (да го синтезирам и за авторката, че кой знае какво е разбрала) преминаваме на следващото нещо, за което всъщност НЕ ни е питала. ОК, ще го зареже и какво после?

Тук вече стигаме до работа, начин на живот, дали в България или в чужбина и т.н. и т.н. и се замотаха нещата.

За мен правилният начин да се имигрира в чужбина е сходен на описаното в началото от ganeli. Първо планираш защо, къде и как ще отидеш. После отиваш САМ, за да пребориш най-трудната начална част, когато си наврян в някакъв коптор със 100 поляци, руснаци, румънци и българи. Не помисляш дори за почивка и удоволствия половин година, една година, колкото време е нужно, за да отлепиш. Когато отлепиш и можеш да осигуриш нормален дом и поне мъничко време за детенцето - тогава го изтегляш. Знам прекрасно какво е положението специално в UK, мои приятели бяха наскоро, но те са без дете, плюс целта им беше да изкарат малко повече пари за кратко и после си се прибраха.

Неправилният начин е: запознаваш се с някакъв съмнителен човек по интернет. Отиваш на място и го виждаш какъв е и че е дори по-съмнителен отколкото е изглеждал и не просто не е отлепил, ами направо си е затънал. Караш се с него. Прибираш се. Пак отиваш. Пак същото. Пак се караш, но този път си взимаш и детето. Ами абсолютно всичко от това е погрешно! Темата е все едно някой да попита "счупих си левия фар на колата, какво да правя" и от предисторията да стане ясно, че го е счупил, понеже не може да кара, шофирал е пиян, помлял е 3 коли и двама пешеходци в процеса на чупене. Какво да го обсъждаме левия фар? Да ходи на сервиз и да сменя.

Защо говорите за дали да седи в UK или да се прибира в България? Няма значение кое от двете, и двете са възможни и си имат предимства и недостатъци. В България повечето хора имат жилище и близки, които да помагат. Но няма работа, заплатите са ниски, а се каза и за бащата на авторката, който бил алкохолик.

Не превръщайте темата в надпревара всеки да си защити личния избор - кой емигрирал, кой останал, кой бачка като сервитьорка, кой нещо друго. Посочете грешките на момичето, защото ще направи още 100 нови. Детето при кого е живяло в България, докато тя е била по чужбинско? С дядото алкохолик ли? Или с баща си?

Дайте подробни съвети какво да прави - ако стои сама с детето в Англия - как, къде (дадоха се вече някакви - по-малък град, ама трябвало да спести някой паунд, а тя е на 0, докато спести как, къде?)

Ако се върне в България - при кого, дядото алкохолик не става, работата на правещите кафе е зле платена освен може би в София, ако работи в някое по-лъскаво кафе, но и стандартът на живот в София хич не е гот за сама жена.

Жената продължава да не си дава сметка за собствените си грешки - живее не знам колко време с някакъв, а не била разбрала, че "заборчнял" и че е комарджия, несериозна работа. Искрено се надявам да ни пързалят, защото иначе ми се струва абсурдна и темата и дискусията по нея. Предишните мнения на авторката са от преди 4-5 години - постоянни въпроси и мнения в посока как искала бебе. А детето ако е на 7 години наистина, това значи,че като ги е писала тези неща, вече е имала едно. Животът на тази жена е грешка след грешка, най-малкият ѝ проблем е конкретният мъж или бойната му майка. Утре ще е с нов мъж, когото е намерила по интернет и с нови проблеми. А детето и всички следващи деца ще са заложници.