Трудни взаимоотношения

  • 13 251
  • 178
# 150
Много мъдро как Сийке Grinning
Виж целия пост
# 151
Здравейте на всички!
Пиша тази тема, защото бих искала да видя и друга гледна точка. С мъжа ми, сме от малко повече от година заедно. Чакаме и детенце.
......Проблемът е следния :
Той безкрайно много си отстоява личното пространство и много се напряга и изнервя,когато аз задавам въпроси. Каквито и да са те.(свързани с личното му пространство) .
Аз си признавам,че понякога доверието ми към него го няма (но го няма с причина) и си позволявам да питам,когато нещо ме интересува. Разбирам го до някъде, но тук идва същината на проблема . Когато се изнерви (дори от нещо малко), той все едно излиза от себе си и започва яростно да обижда с думи,да ме кара да се чувствам като нищожество, не забравя да натякне,че ако не е той (най-вече финансово) аз съм никоя и нищо не мога. А макар и бременна аз помагам в работата му, домакинствам вкъщи , ....

Мисля, че вечно търсиш под вола теле. Човекът е разумен и ти помага с каквото може. Даже те е назначил на работа и ти плаща осигуровки и заплата. В тази връзка - ти не помагаш в работата му а работиш. Все едно този, на когото съм платила да идва да чисти и глади да ми каже, че ми помага. От следващия месец ще бъде освободен безпардонно.

Всеки човек има нужда от дадено лично пространство. При мене потребността от свобода и физическа самота са огромни, при мъжа ми е обратното - не само не му пречат, но компания на партньора му е приятна и желана. Аз се демотивирам и обиждам когато някой тръгне да ми рови в личните вещи, телефона, да се мъкне с мене. Може би този мъж се чувства обиден от такова отношение. Моят мъж не можеше да разбере какво толкова ме дразни някой да влезе в стаята и да попита нещо. Ами дразни ме. Като искам да съм сама в стаята си не ща никой да ми досажда. Дъщеря ми е същата, а синът прави обратното.

На твое място бих спряла да го следя и да показвам, че не му вярвам, че отсъствията му ме бъркат Итн. Поне за 2-3 месеца. Така отнемаш сигурността му, че не можеш без него, не си хабиш нервите и не му даваш смешни гледки на разярена, глуповата женка. След появата на бебето не искаш помощ, не показваш, че те бърка това, че той не помага достатъчно, примерно. Ако искаш да излезеш направо питаш би ли имал честта да остане в приятната компания на наследника за един колко си време. Ако го изведе по собствено желание похвалиш поне 10 пъти колко добре се е справил. Ще видиш, че всичко ще си отиде по местата.
Виж целия пост
# 152
Невена, ти сериозна ли си като го пишеш този коментар? Ще му благодари по 10 пъти, че е гледал и помогнал за собственото си дете?!

Нещо за обидите и тормоза му няма ли да кажеш? Хора, които ще ми крещят и гледат накриво, защото представи си, съм си позволила да вляза в стая от собственият си апартамент, няма да изтърпя 1 минута. Директно шута и да си ходи в тинята, от която е изпълзял.
Виж целия пост
# 153
Скрит текст:
Здравейте на всички!
Пиша тази тема, защото бих искала да видя и друга гледна точка. С мъжа ми, сме от малко повече от година заедно. Чакаме и детенце.
......Проблемът е следния :
Той безкрайно много си отстоява личното пространство и много се напряга и изнервя,когато аз задавам въпроси. Каквито и да са те.(свързани с личното му пространство) .
Аз си признавам,че понякога доверието ми към него го няма (но го няма с причина) и си позволявам да питам,когато нещо ме интересува. Разбирам го до някъде, но тук идва същината на проблема . Когато се изнерви (дори от нещо малко), той все едно излиза от себе си и започва яростно да обижда с думи,да ме кара да се чувствам като нищожество, не забравя да натякне,че ако не е той (най-вече финансово) аз съм никоя и нищо не мога. А макар и бременна аз помагам в работата му, домакинствам вкъщи , ....

Мисля, че вечно търсиш под вола теле. Човекът е разумен и ти помага с каквото може. Даже те е назначил на работа и ти плаща осигуровки и заплата. В тази връзка - ти не помагаш в работата му а работиш. Все едно този, на когото съм платила да идва да чисти и глади да ми каже, че ми помага. От следващия месец ще бъде освободен безпардонно.

Скрит текст:
Всеки човек има нужда от дадено лично пространство. При мене потребността от свобода и физическа самота са огромни, при мъжа ми е обратното - не само не му пречат, но компания на партньора му е приятна и желана. Аз се демотивирам и обиждам когато някой тръгне да ми рови в личните вещи, телефона, да се мъкне с мене. Може би този мъж се чувства обиден от такова отношение. Моят мъж не можеше да разбере какво толкова ме дразни някой да влезе в стаята и да попита нещо. Ами дразни ме. Като искам да съм сама в стаята си не ща никой да ми досажда. Дъщеря ми е същата, а синът прави обратното.

На твое място бих спряла да го следя и да показвам, че не му вярвам, че отсъствията му ме бъркат Итн. Поне за 2-3 месеца. Така отнемаш сигурността му, че не можеш без него, не си хабиш нервите и не му даваш смешни гледки на разярена, глуповата женка. След появата на бебето не искаш помощ, не показваш, че те бърка това, че той не помага достатъчно, примерно. Ако искаш да излезеш направо питаш би ли имал честта да остане в приятната компания на наследника за един колко си време. Ако го изведе по собствено желание похвалиш поне 10 пъти колко добре се е справил. Ще видиш, че всичко ще си отиде по местата.
Тук съм съгласна. Той, че не е стока, не е. Обаче факт е, че я взел на работа във фирмата, за да и върви стаж и осигуровки, както и да й уреди майчнство после, а тя се обръща и казва, че му помагала в работата. Ами как да пробуди топли чувства в този човек с такова отношение? Тя сигурно и у тях като сготви, казва че му помага в домашните задължения Crazy.
А къде всъщност изчезна авторката? Пусна темата и като не й харесаха кометарите се врътна. Тотален откза от комуникация. Предвид горното започвам да си мисля, че отношението на този мъж е провокирано от нейното поведение, а детето не планирано.
Виж целия пост
# 154
Невена, ти сериозна ли си като го пишеш този коментар? Ще му благодари по 10 пъти, че е гледал и помогнал за собственото си дете?!

Нещо за обидите и тормоза му няма ли да кажеш? Хора, които ще ми крещят и гледат накриво, защото представи си, съм си позволила да вляза в стая от собственият си апартамент, няма да изтърпя 1 минута. Директно шута и да си ходи в тинята, от която е изпълзял.

Сериозна съм, да, защото системата работи. Малко вежливост и потупване по рамото никога не са излишни. Той работи по цял ден и тя го е написала. Като се върне е изморен. Осигурява я за майчинство и стаж и нея.

Този човек обижда, защото се чувства обиден. Обяснил е, че не му е приятно. Не знам случайно ли е забременяла, но мъжът се грижи за благоденствието и, а тя ходи да го проверява и изморява.

Хаха, остана и шут да му бие и да го изгони от неговото си жилище. Той не е точно изпълзял от тиня и при шут в ти ята може да се окаже друг. Още повече предишната работа на авторката била тежка.
Виж целия пост
# 155
Аз говоря за себе си, авторката да прави каквото иска.

Съветите ти ми се виждат неадекватни на фона на това, което описва жената. Когато си във връзка личното пространство също си има граници. Който се чувства задушен от нечие присъствие/въпроси, или да намира дебил като себе си или просто да си стои сам. Няма нужда да се опитва да променя и тормози другите, които явно нямат нищо общо с неговият светоглед.
Виж целия пост
# 156
То и за двамата важи.
Само дето жената е по- уязвима, като не внимава какъв мъж си избира и прави баща на детето си..
Виж целия пост
# 157
Невена,

Да разбирам ли, че ако утре някой вика на дъщеря ти нищожество, обижда я безпардонно, поставя я под икономическа и емоционална зависимост ти ще си ОК с това? И ще я съветваш да свива уши, да бъде мила и да го потупва по рамото?
Ако  сега е така уморен и изнервен, какво ще е след като прекapaт 2-3 поредни нощи в успокояване на ревящо бебе с колики? 
Наистина ли смяташ това отношение за нормално?


Относно “воденето на работа”,  аз виждам в това опит да я направи още по-зависима.
Авторката е можела да излезе в болничен и да си спести натякването как Той бил направил н’ам си какво. 

В момента авторката е в ситуацията на жабата, която бавно я варят. Днес туй, утре онуй и накрая тя сама ще почне да се смята за смотана и некадърна и да благодари на съдбата, че я е срещнала с такъв всеопрощаващ принц.
  Момичето и без това е по-колебливо и неуверено, само му липсват 2-3 лели “с опит” да обяснят как правилно да се покланя на един насилник.
Виж целия пост
# 158
Извинете, но да сложиш жена си фиктивно във фирмата си, за да й услужиш с майчинството, е едно НИЩО. Хорат го правят за далечни познати, и ако някой това го има за жест, нека да го няма занапред.
Виж целия пост
# 159
Извинете, но да сложиш жена си фиктивно във фирмата си, за да й услужиш с майчинството, е едно НИЩО. Хорат го правят за далечни познати, и ако някой това го има за жест, нека да го няма занапред.

Пък и каква точно "услуга" е това на собствената ти жена, която е бременна с твоето дете?!?!

Ще се въздържа от коментар на съветите да бъде хвален 10-ина пъти, докато той ѝ набива канчето....
Виж целия пост
# 160
F major, той не иницира дрязги и не я тормози. Прочети пак първия пост, ако обичаш. Тя е разбрала, че той се ядосвам, когато тя му задава въпроси около личното пространство. Аз съм същата и много добре разбирам за какво става въпрос. Ако тя спре да си вре носа и да досажда той ще спре да обижда.

Насилникът отива към жертвата, не жертвата към насилника. Поведението на мъжа е в отговор на нейното. В неговите очи тя е насилник - нахлува в личното му пространство. В подобен случай мога да набия някого, особено ако вече съм обяснила желанията и изискванията ми.

Не ми се вижда нищо плащането на заплата и осигуровки. Тук осигуровките, които работодател плаща на държавата са по-високи от заплатата, която наетият получава. А и като е нищо защо се е съгласила?
Виж целия пост
# 161
Не е баш така. Физическият насилник отива към жертвата, но психическият често само провокира и тормози, понякога и с бездействие. После обвинява жертвата за реакцията.
Бейтва я демек и като реагира, хоп каква си лоша, аз нищо не ти казвам.
Изобщо, динамиката е коренно различна от "искам малко лично пространство да си оправя косата и кожата, да прочета една книга".

Виж целия пост
# 162
Бездействието също е вид действие.
Пасивната агресия също е вид агресия.
Да мълчиш, когато ти говорят, е агресия.
Да не си вършиш задълженията е агресия.
Виж целия пост
# 163
Невена,

т.е. и ти обясняваш на мъжа си, че е нищожество и за нищо не става, ако посмее да влезе в стаята, в която ти си решила да се затвориш?
Виж целия пост
# 164
Не, отдавна съм му обяснила, че не желая да се мъкне с мене като излизам с приятелки, да ме мъкне с негови колеги или роднини, да му мести нещата, да ми рови в телефона, в чантата, да ме кара да ставам и излизам по музеи и театри. Първоначално ме питаше така ли ще седя/лежа. Обясних, че да и ако не му изнася ще се разделим. Той предпочита заедност и близост непрекъснато, а аз самота. Ако не се бяхме спогодили щях да се изнеса.

В стаята влиза понякога и яко ме дразни. Последният път, преди няколко дни нахълта да ми каже, че има атентат в Страсбург. Отговорих с половин уста, че знам и толкова. Предпоследният път беше заради липса на храна за котката. Аз просто бих излязла да я купя.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия