Здравейте на всички!
Имам друг профил във форума, но не мога да вляза, заради това пиша от току-що направен.
Рядко изказвам мнение, но ви чета доста. В много ситуации съм намирала нечий отговори по дадена тема за много полезни и затова реших, че в момента мога да се възползвам и да чуя вашата гледна точка, тъй като в момента съм много наранена и не мога да твърдя, че мисля трезво.
И така, проблемът е познат за някои от вас, а на мен ми се е случвал веднъж в миналото, като тогава просто продължих напред, без рев по телефона и молене.
Сега обаче е различно, може би защото този път се влюбих до полуда в мъжа, с когото бях. Връзката се случи много спонтанно, доста бурна смея да твърдя, може би защото сме млади все още.
Чувствах се наистина желана жена, показваше ми по всякакви начини, че се радва, че ме е намерил. Тъй като живеем в различни градове, имахме възможност да се виждаме само през уикендите, за което и двамата нямахме търпение, а през другото време познатата комуникация- фейсбук и телефонни разговори. Но на мен това в онзи момент не ми се отрази добре, започнах да се съмнявам (по-скоро в себе си, отколкото в него), започнаха караниците, като той по всякакъв начин се опитваше да ми покаже, че това, което говоря и правя е неоснователно.
Прощаваше ми глупавите изблици и казваше, че иска мен, че за втори път му се случва да изпитва толкова силни чувства и не е присъщо за него, а аз всеки път обещавах, че това ми е за последно, взела съм си поуката и пр. и пр.
Още в началото беше казал, че през лятото ще работи за месец в чужбина. Е, замина, а аз броях дните и си казвах, че след еди-колко си време ще го видя, ще го прегърна. Рожденният ми ден беше в този период и тогава отново се скарахме, което след няколко дни доведе до това да се разделим. При което аз си казах, че и друг път сме имали спънки, но сме успявали да намерим път един към друг. Той продължаваше да ми се обажда, всичко си вървеше все едно по старому, с това изключение, че всеки път, когато му кажех, че ми липсва отговорът беше: "ти на мен също, но е по-добре да не сме заедно".
Върна се в България, а аз вече бях в mode откачалка - рев по телефона, 100 съобщения едно след друго и всичко, което може да се сетите. Знам, изтормозих нещата много, но не мога да спра да го обичам.
Боли ме, защото отговорът, който получавам към днешна дата е: "и аз те обичам, но няма как да си дадем втори шанс, защото не виждам бъдеще".
Виждаме се, търсим се (предимно аз него, но и обратното се случва), но не сме заедно и това не ми дава мира.
Рядко се влюбвам и не искам да оставя любовта ми да умре, защото в моите очи си струва.
Доста дълго, но за сметка на това хаотично, се получи. Моля да ме посъветвате. (Като знам каква би била трезвата гледна точка - да продължа напред, но просто този път не искам).
Виж целия пост
Имам друг профил във форума, но не мога да вляза, заради това пиша от току-що направен.
Рядко изказвам мнение, но ви чета доста. В много ситуации съм намирала нечий отговори по дадена тема за много полезни и затова реших, че в момента мога да се възползвам и да чуя вашата гледна точка, тъй като в момента съм много наранена и не мога да твърдя, че мисля трезво.
И така, проблемът е познат за някои от вас, а на мен ми се е случвал веднъж в миналото, като тогава просто продължих напред, без рев по телефона и молене.
Сега обаче е различно, може би защото този път се влюбих до полуда в мъжа, с когото бях. Връзката се случи много спонтанно, доста бурна смея да твърдя, може би защото сме млади все още.
Чувствах се наистина желана жена, показваше ми по всякакви начини, че се радва, че ме е намерил. Тъй като живеем в различни градове, имахме възможност да се виждаме само през уикендите, за което и двамата нямахме търпение, а през другото време познатата комуникация- фейсбук и телефонни разговори. Но на мен това в онзи момент не ми се отрази добре, започнах да се съмнявам (по-скоро в себе си, отколкото в него), започнаха караниците, като той по всякакъв начин се опитваше да ми покаже, че това, което говоря и правя е неоснователно.
Прощаваше ми глупавите изблици и казваше, че иска мен, че за втори път му се случва да изпитва толкова силни чувства и не е присъщо за него, а аз всеки път обещавах, че това ми е за последно, взела съм си поуката и пр. и пр.
Още в началото беше казал, че през лятото ще работи за месец в чужбина. Е, замина, а аз броях дните и си казвах, че след еди-колко си време ще го видя, ще го прегърна. Рожденният ми ден беше в този период и тогава отново се скарахме, което след няколко дни доведе до това да се разделим. При което аз си казах, че и друг път сме имали спънки, но сме успявали да намерим път един към друг. Той продължаваше да ми се обажда, всичко си вървеше все едно по старому, с това изключение, че всеки път, когато му кажех, че ми липсва отговорът беше: "ти на мен също, но е по-добре да не сме заедно".
Върна се в България, а аз вече бях в mode откачалка - рев по телефона, 100 съобщения едно след друго и всичко, което може да се сетите. Знам, изтормозих нещата много, но не мога да спра да го обичам.
Боли ме, защото отговорът, който получавам към днешна дата е: "и аз те обичам, но няма как да си дадем втори шанс, защото не виждам бъдеще".
Виждаме се, търсим се (предимно аз него, но и обратното се случва), но не сме заедно и това не ми дава мира.
Рядко се влюбвам и не искам да оставя любовта ми да умре, защото в моите очи си струва.
Доста дълго, но за сметка на това хаотично, се получи. Моля да ме посъветвате. (Като знам каква би била трезвата гледна точка - да продължа напред, но просто този път не искам).
Няма нищо страшно в това да искаш да си върнеш любимия човек!