С какво ви дразнят свекървите - тема 104

Разбирам те напълно. И на мен се опитват да ми кажат какво и как трябва да правим с мъжа ми, как трябва да си гледаме детето, как тя го била отгледала, как щели да идват да го къпем, как това щяла да прави...и просто и ясно заявих на мъжа ми, че това няма как да стане и как ще си гледаме и раждаме детето си е наша работа. Така се нацупи и ядоса, че мъжа ми иска да присъства на раждането, че не е истина. Седи и гледа супер злобно и чак се опита да му се скара. Той и затвори устата, аз естествено винаги си заставам зад него и въобще не ни пука какво и как и харесва! Много правилно си направила като си влязла и си показала, че чуваш и сте си събрали партакешите! Наистина възхитителна и рационална постъпка! Повечето жени щяха да го преглътнат и да пореват малко и да се стъпчат в “името на семейството и празника”! Евала!

Не знам какво е НИ, обаче каквото и да им припишеш, всъщност не те гледат без пари. И трябва да си наивен чак до глупост, за да смяташ, че като им припишеш имот ще те гледат така, че да живееш дълго и щастливо. По-скоро трябва да си наясно, че нямат особен интерес да живееш и ден повече, такива ще са и грижите. В старческите домове, колкото и грижи да полагат, дори към тези които имат интерес да живеят, защото са на месечна такса, грижата за персонала е работа. И никой не е на върха на щастието, че работи точно нея.
Изобщо не са панацея домовете

Anonimnata 8, благодаря за отговора! Нашите взаимоотношения са на приливи и отливи...но, осъзнавам, че дори с нашето добро държание, изслушване, говорене на нормален тон, въпреки хилядите нападки и даване на акъли, няма смисъл...много гадно се почувствах..а те ни лук яли, ни лук мирисали си се хихотят нещо и ми показват телевизора...за раждането пък ме изумиха, че съм се превзела, трябвало! Да е нормално, сега затова бебето си имало проблеми, пфффф...освен лицемерни, те са и всезнаещи, повече от лекари и какво ли не...виж, за къпане не е проявила желание, ама казваше, как къпала мъжа ми с яйца и сол, та я питах затова ли е такъв сладък като кекс 😒😒😒😂😂😂😂. Тя сега има нова мания и като се видим все я приказва- сол в пюретата и масло...и не ще да чуе, че няма да слагаме и не слагаме...както и да е, тези са дребни беди, казах кое е грозно в отношението им- плюене зад гърба!

Няколко години работих по програми за социален асистент - администрирах по-точно, и се срещнах не с десетки, а със стотици съдби и случаи. Та са ми интересни уверените изказвания на някои писали по темата как хубаво са се застраховали.

И аз това имах предвид и то точно заради увереността, че ще справят сами на стари години.
Ако столетници едно време имаше под път и над път, сега са изключения. А старческите заболявания и изменения ми се струва, че се проявяват доста по-рано от преди и почти няма изключения. дали ще са физически или ментални, все някое е в наличност. Това изобщо не е хубаво като тенденция, но вече и тенденция не е, а статистика за съжаление

Възрастта не е определяща в това отношение. Въпрос на възпитание е, то формира характера /той не е вроден/, и почти винаги е доживот, защото човек рядко бива самокритичен, та да се промени при нужда.

И лично, и професионално също са ми попадали много разнообразни случаи. И знам от този си немалък опит, че човек трябва да е доста по-смирен, да не разчита на сигурно бъдеще - такова, каквото му се иска да има в представите си, както и да не мисли, че по света има една истина - неговата. Много съдби има по света - различни, оттам - и различни взаимоотношения, вариращи в най-разнообразни цветове и оттенъци.

Не знам толкова ли е трудно да се радват за младите и просто да ги оставят да бъдат щастливи! Ясно е, че жената, с която да синовете им няма от начало да е идеална домакиня, да знае всичко, но важното е, че се обичат и стараят един за друг! Все пак и вие, мили жени, сте били някога на наше място и сте се чувствали по същия отвратителен начин, яли са и вашия гъз, че сте накъдърни, смотани и т.н...Толкова ли е трудно да се радвате, да сте приятели на първо място с децата си, а после и с избора им. Все пак се замислете, че изборът на едно дете е базиран на това какво е видяло у дома и приписва същите тия качеста начуждия човек, с който иска да гради бъдеще. Ако искате да си помагате, да сте си мили и драги, младите да ви търсят и уважат-уважавайте ги и вие! Ако грешат-оставете ги да сбъркат, ако се месите-правете го само, за да оправите ситуацията, а не да я влошавате.
Моите родители си мълчат и не обиждат(дори да е имало причина), страни не заемат, не държат да си ходим по задниците и да сме си длъжни (правим го от любов и уважение, и то много рядко, защото сме научени да се оправяме сами), не злобеят и не ги интересува кой и какво-важното е да няма караници и да има спокойствие! А не мога да разбера претенциите от страната на мъжа и какво искат толкова от една жена!? Аз предлагам майките да се омъжват за синовете си и така да са си цял живот заедно! От горчив опит просто не понасям майките на мъжете! Бягам като дявол от тамян! Подсигурили си бъдещето...ти утрешния ден не си, пък какво остава за бъдещето! Вирите нос и си придавате кифленски важности на дърти години! Стойте надалеч от семействата на синовете си като толкова са лоши снахите! Или им разбийте семействата и сами им изберете жена, или по-добро-купете я както правят циганите! Ако някой ден имам син ще се сещам за всичко, което не ми е харесвало и не ми е било приятно! А вие, мили жени, сте просто едни комплвксарки, на които сега им е паднало да си го изкарват! Гледате мъже без топки, после жените им били виновни! ; )

Ми то затова е добре всеки да си живее отделно и хората да не си мешат много капите. Ако синът/дъщерята са толкоз порасли, че да съжителстват с половинка, нямат място в родителски дом. Добре би било за всички самостоятелността не само да се "играе", а и да я има реално налице. И тогава колкото по-малко намеса в чуждата къща - толкоз по-добре. Когато човек реално е наистина житейски несамостоятелен, то той е зависим и от психическо влияние. Грубо, ама вярно.
Иначе когато единият живее в дома на другия, няма начин да не се сритат рано или късно по кокалчетата. Собственикът на дома смята, че той следва да определя правилата в неговата къща. Който иска да води дружина - да си намери такава.
Даване на квалификации, обвинения, опит за психологическа дисекция на друг човек пред хора, силова намеса в чужди решения и чужд живот /пък бил той и на собствените порасли вече деца/ са все неща, които се правят и ще се правят от хора, които просто имат такова възпитание и трудно ще се променят. Не ги чакайте да се превъзпитат. Най-често това няма да се случи. Ако се намирате за големи, живейте отделно от тях, да си нямате проблеми. Или поне проблемите ви да са минимизирани възможно най-много.

Аз и друго винаги съм се чудила. И жени и мъже има такива, които си харесали половинка, карат си каквото си карат и решават, че нещо у нея не им арадисва и че ще го променят. Бе как се променя жив възрастен човек? И що трябва да е той по нечий тертип? Ако ти харесва, живееш с него такъв, какъвто е. Ако не ти - всеки по пътя.
Това в контекста на често срещаното - "Ми той/тя слуша майка си, иначе е много добър човек. Искам да спре.". Ми ще я слуша и най-често няма да "спре" - така бил възпитан и едва ли вие ще го промените. Ако и да е мечта на съответната половинка. /Избягвам да пиша род, защото проблемът е и при жени, и при мъже, еднакво. Просто мъжете по-рядко се жалват, щото по-малко внимание обръщат и са насочени към решаване на проблема, а не към безкрайното му и често пъти безплодно анализиране на празен ход./

Те мъжете ако бяха насочени към решаване на проблема, то темата нямаше да е навъртяла над 100 издания. Напротив, точно те си заравят главата в пясъка и очакват от жена си, да не обръща внимание на майка си или да я е страх от нея, точно както самите те. А ако не съществуваше тази нагласа в повечето мъже, нямаше да има и проблеми. Многократно е установено, че са неспособни да сложат нови граници на майка си, за разлика от жените

Изцяло съгласна съм със заключението ти, ма ко.
Нещо съм изтървала последните разговорки, ама съм сигурна, че тематиката е същата - стара и златна, многообещаваща за бъдещето също.

Това е принципът на действие на мъжката психика. Винаги могат да се намерят отклонения от "нормалното здравословно състояние". /Които ми е много интересно, ако жената ги вижда, що ще с толкоз болен човек.  / Както и това, че женската психика е устроена по вече указания начин - не 100 издания, ами и 1000 ще направи само да се оплаква, без да види собствените си грешки и без да стори нещо градивно. 
Най-често мъжете нищо кой-знае какво не очакват от жената. Просто не им пука толкоз на черупката за неща, от които тя прави гранде проблеми. А тя си е навила на пръста, че ще ги промени, ще ги накара да почнат да мислят, говорят или действат по определен начин. И там е често разминаването. Те не смятат, че имат нужда да се променят и затова и не го правят. Не намират, че майките се месят прекомерно. Жената обаче живее години наред с разни такива идеи за промяна. И после - проблеми. 
Ми който има брада, си търси бръснича, рекли са хората. На който му убива, си търси обувки.
Що народ ми е минал през ръцете, по тая пътека вървял с години...
С моята свекърва не бих живяла по никакъв повод. Не че е проблемна жената в повече от други. Не че не е имала мераци да съветва, да се меси. Повечето хора имат такива. Просто е с други разбирания. Различни от моите. То по тази причина и с майка си не бих живяла. Намерих човек, който няма за идея да ни кара да съжителстваме поколения в един дом и да ни прави еднакви. Гледах да е човек, който да не ме дразни с нещо, че малките камъчета с годините канари стават. За 20 и кусур години не съм имала семейни проблеми. Ама сме си плюли на ръцете и от самото начало заживяхме отделно. Без идеята някой някого да променя. Когато родител реши да дава съвети се позаслушвам - може пък нещо полезно да чуя. И съм чувала. Ако не ми допада, минава ми покрай ушите и толкоз. Може 20 пъти да ми кажат - ако не го ща, все по тая процедура карам. И нямаме проблеми. Обаче и не завися ни от родители, ни от свекърви. Мога да си позволя да си взимам решенията сама, понеже си поемам и отговорността от това.

Много е важна ролята на синчето, разбира се. Той трябва да постави границите и не бива да допуска двете женки да се изтрепят. Факт е, че повечето мъже не обичат да се намесват в тези спорове и замитат проблема под килима. Обикновено мама е ок с това поведение, а любимата - не.

Джуди, не е целта да променяш мъжа. Повече от ясно за всеки средно интелигентен човек е, че това трудно ще стане. Целта трябва да е да му обясниш защо теб това вмешателство те дразни, и ако той не обръща внимание, жена му обръща и за нея е важно. Трябва да разбере как се чувства жена му, само това. Колкото и на него да не му правят впечатление издънките на майка му, ако обича жена си би го разбрал. Би разбрал и простичкото обяснение защо майка му не може да се меси, защото отговорността за това семейство е на тях двамата и на никого другиго, независимо как е свързан с някого. Та дори и в един дом да живеят, трябва да обясни на майка си, че има право да каже къде да стои солницата, но няма право гък да казва как ще се гледа детето или на кого да е кръстено примерно. Не само, ако обича жена си, трябва да го разбере дори интелигентността му да е под средната

Колкото мъже, толкова и жени съм виждала да позволяват на родителите си да се месят. Ако не и повече. Само че, както виждаме, не си го признават или считат че е в реда на нещата, защото 'мама е фин човек, а свекървата дЗвер'.

А за другото - хубаво е човек да си прави планове, но е хубаво и да знае че не всичко зависи от него. Прекалената самоувереност обикновено изиграва лоша шега, а и не е признак на голяма интелигентност...

О, ще се изненадаш колко хора не го разбират и приемат. Дори и да заяват, че не искат да променят някого, все чакат и бутат той да направи нещо, което са си навили на пръста, да се промени. В случая от горния пост - "да разбере", "да обясни на майка си" и т.н.
Що да не казва един човек в дома си къде предпочита да му е солницата и как да се казва внучето? Нека си казва. Жив човек е. Въпросът е, че не е задължително това, дето го казва, да става правило и да се изпълнява.
И ние не сме кръщавали деца на някого. Едните хора се цупнаха. Ми така приемат нещата - за тях може и прави да са си, такава традиция и такива схващания имали. Да се цупят. Мен от това не ме е нещо заболяло. Дори не се оплаквам. Не смятам, че съм ги обидила, защото пък моите схващания са, че не съм длъжна да скачам по чуждата свирка. Различни виждания имаме хората. Важно е да не завися от чуждите такива, че да не ми се налага да се подчинявам и после да се ядосвам.
Мен такъв мъж, който слуша майка си за щяло и не щяло и няма лична позиция, би ме дразнил от самото начало. Не знам дали бих излязла с такъв повече от десетина пъти. Пък за по-сериозни отношения - абсурд.


Именно, жените са същите, само дето, както писах, мъжете по-рядко ще седнат да се оплакват за всяко нещо по сто пъти.