С какво ви дразнят свекървите - тема 104

  • 49 749
  • 758
# 495
Моите наблюдения са, че жените някак автоматично отрязват майка си. Имам предвид в сериозна връзка или брак, не изцяло. Сами започват да си изграждат представата за тази връзка и по-лесно се приспособяват към нещо непознато да сега. Доколкото мъжете повече очакват всичко да се развива като е било до сега. Жените са по-отворени към нови традиции, промяна на старите или създаване на техни си, мъжете точно обратно, изобщо дори не се замислят, че може да е по друг начин. За мен това не е опит да промениш другия, а да му предложиш алтернатива, както и той разбира се има право да предлага и някъде, където е удобно и на двамата да се срещнат. Не е опит за промяна, а самостоятелно мислене.
Нямам приятелки, които всеки ден се отчитат на майките си на къде са спали, какво са готвили, в колко са се прибрали, ама какво им казал мъжа им днес, коментирахме го в миналата тема. Слава Богу и мъже много малко има такива около мен, броят се пръстите на едната ми ръка и са по-скоро изключения.
Иначе аз съм казвала поне 100 пъти, че и аз няма начин да се обвържа с подобен мъж. Ако два, три пъти каже "мама мисли", "мама каза" и т.н. вместо "аз", трябва не лампа, а цял червен прожектор да ти светне
Виж целия пост
# 496
Ами, отрязват! Зависи от жените. Някои са направо копия на майките си или просто техни изпълнители. Само дето не могат да се погледнат отстрани.
Колко пъти съм слушала и виждала, как всеки ден от толкоз и толкоз часА се звъни от дъщерята /пълнолетна отдавна/ или от майката на другата и се почва обсъждане в подробности на житието-битието, оплаквания, съчувстване, пустосване, мърморене и т.н.
Каквито мъжете, такива и жените. Всякакви ги има.
Виж целия пост
# 497
Само един случай на наистина брутално вмешателство, довело освен до разпад на брака и до дългосрочно съсипване на живота на 'детето' съм виждала и то е от тъщата, не от свекървата. Wink Иначе е достатъчно и внимателно да се чете темата, много е занимателна.
Виж целия пост
# 498
И да е копие на майка си някоя, това не е критерии дали ще завре майка си в семейството си или обратното, ще я изолира до някакви граници. Даже си мисля, че ако е копие на майка си, е по-вероятно да я изолира. Първо защото на едно място две жени е трудно да съществуват, второ два остри камъка брашно не мелят.
А жените много по-добре си отстояват територията, ако е заплашена под каквато и да е форма, от мъжете.
Виж целия пост
# 499
Това са проекти - какво щяла или не щяла. Просто доволно има и жени, които са несамостоятелни и залепени за родителите си. Е, разбира се те в собствените си очи не са такива. Ка щяло! 
Жените не са някаква по-висша категория от мъжете /както и обратното/. Ни снахите от свекървите, ни тъщите от свекървите. И никакви подобни грехове не са им чужди. Трудно е човек да бъде самокритичен и обективен, просто.
Виж целия пост
# 500
Ааааааа, такива изобщо да си ги нямаме! Как така не сме по-висши от мъжете Joy
Виж целия пост
# 501
И да е копие на майка си някоя, това не е критерии дали ще завре майка си в семейството си или обратното, ще я изолира до някакви граници. Даже си мисля, че ако е копие на майка си, е по-вероятно да я изолира. Първо защото на едно място две жени е трудно да съществуват, второ два остри камъка брашно не мелят.
А жените много по-добре си отстояват територията, ако е заплашена под каквато и да е форма, от мъжете.

Такава лепка в мама е същата и не вижда разлики, не се дразни,защото е и нейно  всичкото.А другата жена е различна и дразни  с всичко.И докато превключи че има и друго момичето станало баба.Междувременно отровило живота на маса народ.И нй-вече своя.
Виж целия пост
# 502
Изобщо не коментираме дали тя ще се дразни на майка си, разбира се, че няма. Обаче, ако мъжа ѝ мрънка за това, всяка жена поне ще се замисли дали нещо да коригира и какво, разбирайки от мъжа си какъв е основния проблем според него.
Мъж залепен за майка си, дори и през ум няма да му мине нещо да променя, дори жена му в прав текст да му каже, че е недорасляк
Виж целия пост
# 503
Изобщо не коментираме дали тя ще се дразни на майка си, разбира се, че няма. Обаче, ако мъжа ѝ мрънка за това, всяка жена поне ще се замисли дали нещо да коригира и какво, разбирайки от мъжа си какъв е основния проблем според него.
Мъж залепен за майка си, дори и през ум няма да му мине нещо да променя, дори жена му в прав текст да му каже, че е недорасляк
Казах аз, че много хора си мечтаят да си променят половинката, вие не сте съгласни.  Grinning
Ето, че отново стигнахме до идеята за "корекции"в чистия й вид - това е, доста хора смятат, че могат и че имат право да настояват за такива. А то, добронамерено ви го споделям, няма как да се случи. Всяка промяна в характер, мисли, действия, за да се осъществи, трябва да има вътрешен мотиватор, а не външен опяващ. Който, разбира се, опява само за добро и винаги с право. Ка щяло да е иначе? Не се и сеща даже, че колкото повече някой опява за едно и също, толкова по-често бива възприеман просто като досаден шум.
Такива щерки мамини знам! Една на 40 виси до полата на майка си - ни работа си търси, ни мъж свърта покрай себе си. Другата на 30 плаче за това, че не я подстригали хубаво. Трета чака майка й да и направи супа, че тя, нали, гледала дете и нямала време, нищо, че мъжът й не е възхитен да му идват отвън хора и да му се въртят из кухнята. На четвъртата й - родителите се позамогнали, та непрестанно ръсят публични квалификации по отношение на мъжа й, бил "нескопосан" и много други. Само дето няма да видите често мъжете да се оплакват като баби в публични форуми. В това е разликата само. 
Та монетата си има две страни винаги.   
Виж целия пост
# 504
То пък жена ще се промени от раз.Ма ко ,не дели по пол моля, забранено  е  вече.
Просто от човек до човек има баир разлика.И обикновено   еднаквите се привличат.Чести реплики тук са , че са се намерили.И признавам ,все повече прилики виждам между мен и снаха си.Дето сме ептен различни , имаме общи разбирания за разни неща и то съществените неща И разлики много има, но и прилики.
Темата е за дразнещи свекърви , но едностранно е да се разглеждат само те, ако искаме да разберем проблемите.Да има полза.Иначе си стават разкошни бисери и вицове тук.Раждат се де.
Виж целия пост
# 505
Навярно сте жени с  много повече опит от мен.  До някои от изводите достигнах сама, но разбира се си изядох и горчилката. Много пъти съм се чудила как да постъпя в определена ситуация без нараня никой, където се казва и вълка сит и агнето цяло. Ами не става.
Сега по темата за майките.Едно дете съм и съм отгледана от майка ми. Тя е човек, който мина през  много трудности и успя да ме възпита и да ме изучи. Цялото и същество беше погълнато от мен след смъртта на баща ми. Беше само на 40. За миг не помисли за себе си. След като се омъжих  изпадна в нещо като депресия. Някак се срина. След дълги разговори успях да разбера, че се чувства вече ненужна. Много ме заболя. Това се случи преди няколко години. Днес е по-добре. Но и двете много сме говорили, че човек трябва да мисли за себе си. Не от егоизъм, а защото всяко дете един ден поема по своя път. А тя ме пусна. Аз винаги ще и помагам с каквото мога, ще бъда до нея ако се нуждае. Но има една бариера, която не  прескача. Отношенията между мен и съпруга ми са нещо различно. Там не позволявам вмешателства. Дори и тя самата много пъти ми е казвала, че винаги мога разчитам на нея, но мястото ми е до него.
Виж целия пост
# 506
Лолита, много добре си го написала. Сега си давам сметка защо майка ми никога не е харесвала приятелите ми, бившия ми мъж и особено сегашния. Да, почувствала се е излишна. Добре че съм проявявала твърдост и съм правела каквото мисля за правилно.
Виж целия пост
# 507
Лолита, хубав е стремежът ти да не нараняваш, но не винаги е възможно да се получи. Все иде някога "време разделно" и трябва да се вземе решение на коя страна си, без да се лъкатуши.
За мен е грешка родителят да живее само и чрез децата си. И той става нещастен, и на такива деца им тежи и им е трудно. Симбиозата не е нормата при човеците. От раждането на детето пътят му е отдалечаване от родителите и нашата функция е да го улесним, не да го спираме.
Виж целия пост
# 508
Judy, права си. По принцип премълчавах, преглъщах и то все за да няма разправии. Но започнаха едни подмятания и чисти провокации. Разбира се в един момент не издържах и стана страшно. Но пък ми олекна. Дълго се чувствах сякаш съм притисната в ъгъл. Исках едва ли не да викам, а не можех. Така се чувствах в периода в който отношенията със семейството на съпруга ми бяха уж ''нормални''.
Отчитам поведението на майка ми за грешно. Но го разбирам сега, след години. Много трудно и беше, на мен също.
Мъчно ми беше и нямаше на кой да споделя. Все още правя грешки, но се надявам поне да се поучавам от тях.
Виж целия пост
# 509
Те мъжете ако бяха насочени към решаване на проблема, то темата нямаше да е навъртяла над 100 издания. Напротив, точно те си заравят главата в пясъка и очакват от жена си, да не обръща внимание на майка си или да я е страх от нея, точно както самите те. А ако не съществуваше тази нагласа в повечето мъже, нямаше да има и проблеми. Многократно е установено, че са неспособни да сложат нови граници на майка си, за разлика от жените
Ама въпросът е - като го видиш такъв защо си мислиш, че ще се промени като се съберете?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия