Здравейте! Моята история е малко нетипична, затова моля, без обиди към мен, или към момчето. Преди почти три месеца се "запознах" с едно прекрасно момче в сайт за запознанства. Веднага ми допадна, и то много, наистина много! Даже аз му писах първа, въпреки че е доста необичайно за мен да правя първата крачка. Срамувах се много, но в него видях мъжът на мечтите си, затова се престраших.
Писахме си известно време, той беше много мил, разменихме си допълнителни снимки, всичко беше прекрасно. Даже се бяхме уговорили да дойде при мен тук в България (той живее в Москва) и беше ми обещал да дойде. Каза също, че иска да бъдем заедно да имаме деца и т.н... А аз , разбира се, толкова се вълнувах... Докато в един момент не поиска снимка на задника ми. Аз възможно най-мило отказах, но той поиска същото още 2 - 3 пъти и аз отново отказвах. Накрая се разсърди и спря да пише без никакви обяснения, без нищо. Попитах го дали ми е обиден, ама не отговори. Много се притесних и му писах отново, че бих искала да го опозная повече и, че няма да съжалява, ако ми даде шанс, но и това съобщение беше без отговор...Признавам си, въпреки че не сме се виждали, много ме заболя! Даде ми надежда, а после я уби по такъв начин... Беше поредният път, в който ми дават напразни надежди, но въпреки всичко, продължих да чакам отговор. Всеки ден почти постоянно стоях в сайта само, за да виждам кога е на линия. Така се чувствах малко по-близо до него... Чаках, чаках, но напразно. След малко повече от месец си изтри профила. Останах съкрушена! Дори не мога да опиша колко много ме заболя. Почувствах се все едно и мен изтри. Там беше единственото място, на което можехме да си пишем...Само че аз отново не се отказах. След дълго търсене из Интернет, намерих повече информация за него и това, което открих не е никак лошо. Той е добър човек даже. Проверено. Та, обмислям вариант да отида аз в Москва, да го видя дори и за минутка, че дори и секунда. Да чуя гласа му, да видя очите му - само за това си мечтая в последните месеци. Целта ми не е да го преследвам или да му досаждам, материални облаги също не ме интересуват. Мечтая си просто да го видя! Лягам с мисълта за него, сънувам го и се събуждам с мисълта за него. Моля, не си мислете, че съм маничка, луда и т.н.- не съм.
Най-голямата ми мечта е да го видя! Не мога да се откажа, но се притеснявам много да се изправя очи в очи пред него. Първо - аз съм много, много срамежлива и второ - притеснявам се да не го "изплаша". Страхувам се от реакцията му и това, че може да си помисли нещо лошо за мен и все пак съм готова отново да преглътна егото си и да докажа, че наистина е специален за мен и че аз съм РАЗЛИЧНА. Бих отишла чак в Москва, за да го видя дори за миг. Предполагам, че това говори достатъчно. Другия месец възнамерявам да превърна мечтата си в реалност! Не целя нищо друго, освен да го видя поне за момент, а ако иска да ме изслуша, бих му споделила всичко това.
Не си мислете, че съм дете, бяха ми го написали в един
друг форум.
Аз съм едно твърде чувствително момиче, с тежко минало, на 21, а той е на 23. И е добър човек, проверих за него, както споменах!
Вие какво мислите? Какво бихте направили на мое място? А вие, господа, (ако има такива тук) как бихте реагирали и какво бихте си помислили, ако момиче дойде при вас и ви каже всичко това? Моля, без обидни коментари! И без това ми е тежко. Имам нужда само от съвети.
Виж целия пост
Писахме си известно време, той беше много мил, разменихме си допълнителни снимки, всичко беше прекрасно. Даже се бяхме уговорили да дойде при мен тук в България (той живее в Москва) и беше ми обещал да дойде. Каза също, че иска да бъдем заедно да имаме деца и т.н... А аз , разбира се, толкова се вълнувах... Докато в един момент не поиска снимка на задника ми. Аз възможно най-мило отказах, но той поиска същото още 2 - 3 пъти и аз отново отказвах. Накрая се разсърди и спря да пише без никакви обяснения, без нищо. Попитах го дали ми е обиден, ама не отговори. Много се притесних и му писах отново, че бих искала да го опозная повече и, че няма да съжалява, ако ми даде шанс, но и това съобщение беше без отговор...Признавам си, въпреки че не сме се виждали, много ме заболя! Даде ми надежда, а после я уби по такъв начин... Беше поредният път, в който ми дават напразни надежди, но въпреки всичко, продължих да чакам отговор. Всеки ден почти постоянно стоях в сайта само, за да виждам кога е на линия. Така се чувствах малко по-близо до него... Чаках, чаках, но напразно. След малко повече от месец си изтри профила. Останах съкрушена! Дори не мога да опиша колко много ме заболя. Почувствах се все едно и мен изтри. Там беше единственото място, на което можехме да си пишем...Само че аз отново не се отказах. След дълго търсене из Интернет, намерих повече информация за него и това, което открих не е никак лошо. Той е добър човек даже. Проверено. Та, обмислям вариант да отида аз в Москва, да го видя дори и за минутка, че дори и секунда. Да чуя гласа му, да видя очите му - само за това си мечтая в последните месеци. Целта ми не е да го преследвам или да му досаждам, материални облаги също не ме интересуват. Мечтая си просто да го видя! Лягам с мисълта за него, сънувам го и се събуждам с мисълта за него. Моля, не си мислете, че съм маничка, луда и т.н.- не съм.
Най-голямата ми мечта е да го видя! Не мога да се откажа, но се притеснявам много да се изправя очи в очи пред него. Първо - аз съм много, много срамежлива и второ - притеснявам се да не го "изплаша". Страхувам се от реакцията му и това, че може да си помисли нещо лошо за мен и все пак съм готова отново да преглътна егото си и да докажа, че наистина е специален за мен и че аз съм РАЗЛИЧНА. Бих отишла чак в Москва, за да го видя дори за миг. Предполагам, че това говори достатъчно. Другия месец възнамерявам да превърна мечтата си в реалност! Не целя нищо друго, освен да го видя поне за момент, а ако иска да ме изслуша, бих му споделила всичко това.
Не си мислете, че съм дете, бяха ми го написали в един
друг форум.
Аз съм едно твърде чувствително момиче, с тежко минало, на 21, а той е на 23. И е добър човек, проверих за него, както споменах!
Вие какво мислите? Какво бихте направили на мое място? А вие, господа, (ако има такива тук) как бихте реагирали и какво бихте си помислили, ако момиче дойде при вас и ви каже всичко това? Моля, без обидни коментари! И без това ми е тежко. Имам нужда само от съвети.
Стегни се, дете! Или пързалка. 
