Да споделя, уж да ми олекне. Но малко се съмня

Публикувана: 22 юни 2006, 23:16 ч.

Последно мнение: 23 юни 2006, 10:11 ч.

2 236

Регистриран

# 15 23 юни 2006, 09:34 ч.

Приятелите, ако са истински ще ти простят, ако не - не си е струвало, пробвах го това на личен гръб.
Мама ще остане до теб винаги, независимо дали и колко се карате.
Винаги когато изпадна в подобна на твоята ситуация си казвам "защо ми се случва това, какво трябва да науча от него?" и ако си отговоря по-бързо и лесно ми олеква на душата и си събирам силите.

Виж целия пост

lenilaf

# 16 23 юни 2006, 09:40 ч.

ми защо си мърморана, ако не си помърмориш. Heart Eyes

не знам на колко си години, но май доста сериозно приемаш нещата ( особено по форумите).
живия контакт ( приятелите и тн) са по-важни от това да бъдеш модератор в една виртуалност. също така ученето и тн. да не ти звуча , като лелка, но май на дребните неща си подробна, а на големите не.
тия неща с форумите ( разбирам, че доста 'миткаш' из форуми) са непродуктивни като цяло.
тук се убива време, говори се за това и онова, но ...
ся като го загася и си отивам в живота, целите и тн.
тоест, имай приоритетите си. bouquet